Определение № 169 от 28.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2095/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Спортен клуб по шахмат Спартак Плевен XXI“, чрез адв. Х. К., срещу решение №283/14.05.21г. по т.д.№295/21г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №260348/13.11.2020г. по т.д.№2696/18г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която са уважени предявените от Сдружение „Шахматен клуб Марица изток – [населено място]“ срещу Сдружение „Българска федерация по шахмат 1928“ искове по чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ, като са отменени решения на ОС на членовете на ответното сдружение от 18.11.2018г. за избор на председател на сдружението и членове на ръководния състав на управителния му орган; за избор на членове на Управителния съвет и за избор на членове на Контролния съвет поради нарушаване процедурата по свикване на общото събрание – необявяване на поканата за събранието по реда на чл.17 ал.1 от Устава на сдружението и поради нарушаване процедурата по провеждането му – приемане на решенията при липса на мнозинство, съгласно чл.29 ал.1 ЗЮЛНЦ и чл.23 от устава. В касационната жалба са наведени оплаквания за недопустимост на обжалваното въззивно решение, които са аргументирани с доводи за произнасяне на съдилищата по недопустими искове – предявени след изтичането на едномесечния преклузивен срок по чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ. Поддържа се и неправилност на съдебния акт, постановен от въззивната инстанция, поради допуснато от нея процесуално нарушение, тъй като по делото ответникът „Българска федерация по шахмат 1928“ е бил представляван от Р. Т., който с атакуваното решение е бил освободен като председател на сдружението и на негово място е бил избран В. А.. В подкрепа на тезата си касаторът излага аргументи, че съдът е трето недобросъвестно лице по смисъла на чл.7 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като му е известна настъпилата на 18.11.2018г. промяна в представителството на сдружението, поради което същият е бил длъжен да съобрази конститутивния ефект на решението на Общото събрание и да игнорира оповестителния ефект на вписването в регистъра. По тези съображения касаторът прави искане за обезсилване, евентуално за отмяна на въззивния акт и отхвърляне на предявените искове. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационния контрол по чл.280 ал.2 предл.2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение. Наред с това сочи,че съдът се е произнесъл по процесуално-правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – Кой представлява юридическо лице с нестопанска цел в съдебно производство при взето от Общото събрание решение за смяна на председателя на сдружението, с което решение съдът е запознат, но което не е вписано в ТРРЮЛНЦ? Ответникът Сдружение „Българска федерация по шахмат 1928“,чрез адв.Ст.С., в писмен отговор на касационната жалба е оспорил наличието на предпоставки за допускането й до разглеждане по същество по реда на касационния контрол, поддържайки и,че исковете са допустими, тъй като са предявени в рамките на преклузивния срок по чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ, а сдружението е било надлежно представлявано от вписания в ТРРЮЛНЦ негов председател. Моли да бъде постановен отказ за допускане на въззивното решение до касационен контрол, евентуално – за потвърждаването му като правилно и законосъобразно.Претендира разноски. Ищецът Сдружение „Шахматен клуб Марица изток – [населено място]“ не се е ангажирал със становище по касационната жалба. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При извършване на предварителната проверка за наличието на предпоставките, обуславящи контрола по същество, настоящият състав съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му от въззивника Сдружение „Спортен клуб по шахмат Спартак Плевен XXI“ /конституиран като трето подпомагащо ответника лице в производството/ част, Софийски апелативен съд е приел,че съдът е бил сезиран с допустими искове по чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ, предявени в предвидения в ал.6 на същия член едномесечен срок от узнаването за решенията на ОС /но не по-късно от една година от датата на вземането им/. Намерил е за установено /а това и не е било спорно между страните/,че представител на ищеца се е явил на общото събрание, подписвайки се в списъка на присъстващите, но още след първите процедурни гласувания, по причина на допускани,според него, процедурни нарушения, е напуснал събранието и не е присъствал на вземането на решенията, предмет на оспорване пред съда. При тези факти, съобразявайки и съдебната практика на ВКС, съставът на апелативния съд е приел,че в конкретния случай срокът за оспорване на решенията за ищеца е започнал да тече не от датата на събранието, а от момента на узнаването за тях и, при липсата на данни това да е станало преди завеждането на исковата молба, е направил извод,че исковете следва да бъдат приети за предявени в срока по чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ.Допълнително е навел като аргумент в тази насока и констатирания от него факт,че исковата молба е подадена чрез куриерска служба, поради което намира приложение чл.62 ал.2 ГПК. Съставът е отрекъл да е налице допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка с представителството на ответното сдружение, като е посочил,че, съгласно чл.31 т.1 ЗЮЛНЦ вр. чл.30 ал.2 ЗЮЛНЦ и чл.27 т.1 от устава му сдружението се представлява от неговия председател, а към датата на подаването на исковата молба и към момента на постановяването на въззивното решение вписан в ТРРЮЛНЦ председател на сдружението е Р. Т., който, съгласно чл.7 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ и надлежният му представител и е представлявал същото в производството. По същество е развил съображения за доказаност на поддържаните от ищеца твърдения и признати от ответника факти по допуснати нарушения по свикването и провеждането на Общото събрание на сдружението от 18.11.2018г. Констатирал е,че поканата за събранието не е била връчена по предвидения в устава ред на всички членове на сдружението /95 члена/, а покани са били изпратени само на 56 от тях, от които са получени само 55, нито са налице данни поканата да е публикувана на сайта на сдружението в определения в закона и устава срок от един месец преди датата на събранието. Констатирал е, според представения списък на присъстващите, че на събранието са се явили 88 членове на сдружението, които притежават право на глас, съгласно императивната норма на чл.28 ЗЮЛНЦ, а ограничението на правото на глас на определени негови членове, предвидено в клаузата на чл.21 ал.2 от устава, е приел за нищожно, като противоречащо на законовата разпоредба. На базата на тези разсъждения съдът е приел,че необходимото за вземане на решения мнозинство /от повече от Ѕ от присъстващите/ е 45 гласа. Тъй като всички оспорени с исковата молба решения на общото събрание са взети с по-малко от 45 гласа, съдът е приел,че е налице нарушение на закона и устава при провеждането на събранието и вземането на решенията.По тези съображения съставът е направил извод за основателност на предявените искове и е потвърдил постановеното в този смисъл първоинстанционно решение. Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 280 ал. 2 предл.2 ГПК и чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не може да бъде направен извод за евентуална недопустимост на въззивното решение като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 пр.2 ГПК. Видно от данните по делото, исковата молба е подадена чрез пощенска пратка, предадена от адреса по седалището на ищеца в [населено място] чрез куриерска служба /пощенски оператор/ „Еконт“, който е доставил същата в деловодството на съда на следващия работен ден след датата на изтичането на едномесечния срок по чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ.Съгласно нормата на чл.62 ал.2 ГПК вр. чл.18 ЗПУ в този случай срокът не се смята за пропуснат. Единственият формулиран от касатора въпрос с релевираното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, макар и непрецизно формулиран /доколкото решаващ за извода на съда за липса на допуснато от първата инстанция процесуално нарушение по отношение представителството на ответното сдружение в производството е мотивът,че същото се представлява от неговия председател, а такъв за съда е вписаният в регистъра председател/ дори да бъде приет за обуславящ по смисъла на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, не би могъл сам по себе си да доведе до положителен изход в настоящата фаза от касационното производство, поради липса на обоснован допълнителен критерий. Наличието на такъв в сочената от касатора хипотеза на т.3 от чл.280 ал.1 ГПК, не се изчерпва с бланкетното позоваване на законовия текст ”от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”, каквато е използваната от касатора формулировка. Съобразно разясненията в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона, по вложения от законодателя във визирания селективен критерий смисъл, цели отстраняване на противоречива съдебна практика по приложение на конкретна правна норма или промяна на съществуваща непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитието на правото, като един от аспектите на точното прилагане на закона следва да е обосновано с аргументи за необходимост чрез корективно тълкуване да бъде отстранено несъвършенство на закона- непълнота или неяснота на конкретната правна норма или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап. В изложението си касаторът не сочи конкретна правна норма, която се налага да бъде тълкувана по причините и с целите, разяснени в тълкувателното решение, поради което не обосновава нуждата от селектирането на жалбата му във връзка с поставения въпрос. Освен това наличната към момента практика, отнасяща се до вписването на обстоятелства по партидата на търговец /аналогично на юридическо лице с нестопанска цел/, безпротиворечиво приема, че вписаните обстоятелства по решения на Общото събрание се считат съществуващи и имат действие спрямо всички от момента на вписването им до момента на заличаването им; действието на съществуващо /взето/ решение на Общото събрание за избор на управителен орган е ограничено – само по във вътрешните отношения между членовете на дружеството, респ. сдружението и неговите органи и незабавно – от момента на вземането му; при оспорването пред съда на законосъобразността на решението за избор конститутивният ефект настъпва след влизането в сила на положителното съдебно решение - арг. от ТР №1/06.12.2002г. по тълк.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС, р. №135/09.11.2009г. по т.д.№184/09г. на първо т.о., р.№39/15.04.11г. по т.д.№526/10г. на първо т.о. на ВКС и др. Това означава,че при осъществяване на преценката си за наличието на надлежно законно представителство на страната-юридическо лице, доколкото съдът, сезиран да разреши спор по законосъобразността на последващо избран от Общото събрание /но невписан/ управителен орган, не е участник във вътрешните отношения между членовете и органите на юридическото лице, е задължен да се съобрази с вписаното в ТРРЮЛНЦ обстоятелство. Добросъвестността/ недобросъвестността са правни категории, относими към разглеждането на въпроси, касаещи установяването на знание у трети лица на вписани несъществуващи или невписани съществуващи обстоятелства, засягащи правната им сфера. Поради това, при липса на оспорено по реда на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ като несъществуващо, вписаното законно представителство обвързва в преценката му съда, разглеждащ спора по законосъобразността на избора на нов председател на сдружението, а поддържаната от касатора теза,че той /съдът/ се явява трето недобросъвестно лице, на което последното невписано обстоятелство е известно, съответно - противопоставимо /в какъвто смисъл е и поставеният въпрос/, е ирелевантна за тази преценка. От значение за последната е и публично достъпният,чрез осъщественото вписване в ТРРЮЛНЦ, факт, че охранителното производство по вписването на решенията от 18.11.2018г. е спряно с определение на СГС от 20.11.2018г., постановено по т.д.№2434/18г. и влязло в сила на 15.01.2019г. Изложеното мотивира настоящия състав на Върховен касационен съд да постанови определение, с което да откаже допускането на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение