Определение № 163 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1193/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 141447/11.12.2013 година на Ц. В. С. от [населено място], заявена чрез адв. К. Д. - САК срещу Решение Nо 7302 от 31.10.2013 година постановено по гр.възз.д Nо 3253/2013 година на СГС досежно уважения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по реда на чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е оставил в сила решение на първата инстанция, с което Ц. С. е осъдена да предаде владението на 415 кв.м. от имот,реална част от поземлен имот целия с площ от 1500 кв.м. в [населено място], кв.Д. м. „К. в.”, имот пл. Nо 1163, к.л.569 по КП на града от 1975 год., заключен между буквите А-Г-С-Т-А по скица, неразделна част от съдебното решение. С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е процесуално недопустимо, респ. неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила по преценка на доказателствата и е необосновано, отменителни основания по см. на 281 т.2 и т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание евентуална недопустимост на въззивното решение и по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод, че въпросът: тече ли придобивна давност върху имот, собствеността върху който вече е изцяло възстановена по реда на ЗСПЗЗ от датата на възстановяването на собствеността до датата на влизане в сила на изменението на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ/ БЕВ. Бр.107/18.11.1997 год./ т.е. приложима ли е забраната на цитираната норма по отношение на земеделски земи, чиято собственост е възстановена преди изменението на закона, е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика по Решение Nо 556/ 18.06.2011 год. по гр. д.Nо 1325/2009 год. на ВКС I г.о., Решение Nо 509/23.12.2011 год. по гр.д. Nо 1312/2010 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 226/01.11.2011 год. по гр.д. Nо 441/2011 год. на ВКС-II г.о. и Решение Nо 178/29.05.2012 год. по гр.д. Nо 1245/2011 год. на ВКС-II г.о., приемащи, че за земеделски земи, чиято административна процедура по реституция е завършила преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ, тази разпоредба не намира приложение, а придобиването на тези имоти по давност се подчинява на общите правила на ЗС. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация чрез адв. Е. П.- САК, с който се поддържат доводи за липса на основание за допускане на касационно обжалване ,респ. липса на основания за уважаване на касационната жалба. Претендират се разноски по делото. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като съобрази релевираните основание по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт- решение на въззивния съд по гражданско дело с предмет на спора вещен иск и цена над 5000 лв. След преценка на релевираните основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че са налице условията на закона за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. За да уважи иска на наследниците на Я. К. И.- ищци по делото, съдът е приел, че същите се легитимират като съсобственици на част от претендираната собственост в обем на 415 кв.м.- реална част от поземлен имот, във владение на ответника Ц. В. С.. В мотивите на съдебното решение е прието, че релевираното възражение за придобивна давност не може да бъде уважено, тъй като хипотезата на владение на земеделска земя, реституирана по ЗСПЗЗ попада под действието на разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ, заличила срока на владение до 18.11.1997 година. Като приема ,че развитата теза по приложение на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ обосновала отхвърляне на правопогасяващото възражение на ответника С. за придобиване на имота на основание приодбивна давност по чл. 79 ал.2 ЗС, е в противоречие със посочената задължителна съдебна практика на ВКС, в насока, че чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ намира приложение само в хипотезите на неприключила процедура по възстановяване собствеността на земеделски земи, но не и в хипотеза на приключила такава, настоящият състав приема, че касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. При допускане на касационното обжалване, касаторът дължи заплащане и на пропорционална държавна такса, равна на тази за обжалване пред въззивната инстанция, която в настоящия случай е 140 лв./ сто и четиридесет лева/, дължима по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до касатора. В случай на неизпълнение на задължението, касационното производство подлежи на прекратяване. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия