Определение № 519 от 09.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 277/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Р. Х. М. чрез адв. П. К. от САК срещу Решение № 1649 от 03.07.2019г. по в.гр.д.№ 2353/2018г. на САС, ГО, 1 състав за потвърждаване на решението по гр.д.№ 16598/2015г. на СГС за отхвърляне на иска по чл.226,ал.1 КЗ-отм. за разликата над сумата 60 000лв. до предявените 200 000лв. - обезщетение, дължимо за претърпените от М. телесни увреждания от пътно транспортно произшествие, настъпило на 22.10.2015г., ведно със законната лихва от същата дата. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, иска се отмяната му и постановяване на друго за уважаване на иска в предявения размер от 200 000лв. със законните последици. Поддържа се, че апелативният съд не изпълнил процесуалните си задължения да обсъди доказателствата в съвкупност и логическа обоснованост, формирал произволни и неверни изводи за тежестта и последиците от травмите и за възстановяването на пострадалия и уважил въззивната жалба на застрахователя относно съпричиняването въз основа на произволни разсъждения, без каквито и да е доказателства, без да е проведено доказване на възражението за съпричиняване, а наличието на такова приел за установено на две основания. Поддържа се, че приетото съпричиняване поради знание на пострадалия за употребата на алкохол от водача и поради непоставен предпазен колан е недоказано. Подробно аргументираните съображения са основани на твърдения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и чл.51,ал.2 ЗЗД. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: І. По приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД 1/ Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда на установените по делото доказателства и факти, представлява ли нарушение на съществени процесуални правила; Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи с приложение на относимата и приложима правна норма въз основа на логическо обсъждане на фактите и обстоятелствата. Допълнителната предпоставка е въведена с позоваване на т.12 на ТР №1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да установи истинността на фактическите твърдения на страните чрез самостоятелна преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма; Длъжен ли е да реши спора по същество като изложи собственото си становище; 3/ Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства, представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото; По горните два въпроса касаторът въвежда допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК чрез позоваване на т.2 на ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. 4/ При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан, презюмира ли се наличието на обезопасителен колан и на работещ такъв за процесното мпс и ако не, чия е доказателствената тежест за доказване на този факт. Твърди се противоречие на обжалваното решение с решението по т.д.№ 457/2014г. на 2 т.о. на ВКС. 5/ Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпването на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с пътното произшествие, като се твърди противоречие с цитирани актове по чл.290 ГПК 6/ За да се приеме съпричиняване поради неизползване на предпазен колан достатъчно ли е да се докаже фактът на непоставяне на колана или трябва да се докаже предпазното му значение и съответно причинна връзка между неизползване на колан и настъпили вреди при условията на пълно доказване въз основа на обоснован анализ на доказателствата; 7/ Какви са предпоставките, пир които е налице съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД на вреди от ПТП; 8/ Нарушен ли е материалният закон като се приеме съпричиняване от пострадалия без да е конкретно установен негов принос, без който не би се стигнало /наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение/ до същия вредоносен резултат и може ли изводът за съпричиняване да се обосновава с протоколи за разпит от друго производство. По горните въпроси като допълнителна предпоставка за допускане на обжалването касаторът сочи решения по чл.290 ГПК. Позовава се и на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК без обосновка за наличието на приложното му поле. ІІ. Поставени са и въпроси /като „материалноправни и процесуалноправни“/ - повечето идентични или припокриващи се по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД - как следва да се прилага принципът на справедливост; длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на търпените морални вреди, да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с конкретните увреждания и търпени болки; как следва да са оценят всички увреждания и значението на всяко и характера, продължителността и значението на последиците от уврежданията; как следва да се отчита липсата на възстановяване; има ли значение младата възраст и данните за личността на пострадалия; длъжен ли е съдът да се съобрази с нормативно определените лимити на ЗЗГОА и те релевантен критерий ли са по смисъла на чл.52 ЗЗД; нарушен ли е принципът на справедливост ако определеното обезщетение е очевидно несъизмеримо с търпените вреди и общественото разбиране за справедливост; длъжен ли е съдът да извърши адекватно съпоставяне на търпените вреди с критериите на чл.52 ЗЗД; кои са критериите, които съдът следва да отчете за правилното приложение на принципа на справедливост и конкретно размера на работната заплата в страната представлява ли критерий, имащ значение за правилно определяне на размера на обезщетението, предвид покритието на тази застраховка извън пределите на страната, на територията на държавите-членки и трети държави и ако се отчита, съответно който размер следва да се има предвид-минимална, основна или средна. Касаторът се позовава на предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 ГПК - като акцентира на ППВС №4/68г. Посочва и актове по чл.290 ГПК. Въведена е и предпоставката по т.2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК без обосновка за нейната приложимост. От насрещната страна ЗАД“Булстад Виена Иншурънс Груп“АД отговор на подадената касационна жалба не е постъпил в срока по чл.287,ал.1 ГПК. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни срещу първоинстнционното решение за уважаването на иска по чл.266,ал.1 КЗ за сумата 60 000лв. Приела за безспорно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя за застрахователно плащане по ЗЗГОА във връзка с настъпилото на 22.10.2015г. пътно произшествие, от което на 17 годишният ищец са били причини категорично установените от съдебно медицинската и комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертизи увреждания: изпадане в безсъзнателно състояние за около 20 дни с гърчове; тежка черепно-мозъчна травма, състояща се от следните компоненти: контузионно-кръвоизливни огнища в десен челен мозъчен дял, изразен мозъчен оток, травматичен кръвоизлив в десния маскиларен и челен синуси, разкъсно-контузионна рана и подкожно кръвонасядане в дясната теменно-тилна област на главата, разкъсно-контузна рана на горната устна; счупване на дясната ключица; травматичен шок. Вещото лице неврохирург е установило, че младежът е възстановен - в съзнание е, контактен, че ранни епилептични припадъци не са констатирани, но са налице признаците, очертани в заключението на комплексната експертиза - посттравматичен органичен мозъчен синдром /характеризиращ се с повишена уморяемост, затруднена концентрация и бързо изчерпващо се активно внимание, емоционална лабилност с повишена раздразнителност и експлозивност, понижена устойчивост на стрес, както и оплакване от главоболие, световъртеж, нарушения на съня и отпадналост/. Вещите лица са установили ситуативна тревожност, страхови опасения от трайна инвалидизация и катастрофални събития, водещи до ниска себеоценка и отбягващо поведение. Съставът на САС обстойно е анализирал събраните гласни доказателства - свидетелските показания на майката на ищеца и съсед на семейството относно състоянието на ищеца след изписването му от болницата и е констатирала, че те съвпадат частично с установеното от експертните заключения. Съставът на САС е счел за доказани възраженията на застрахователя за принос на пострадалия за собственото му увреждане при пътуване в л.а. марка „Ровер 45“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от застрахования в ответното застрахователно дружество и признат за виновен /че на 22.10.2015г. при управление на лекия автомобил на територията на [община], по четвъртокласен път № 49003, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.150а,ал.1, чл.5,ал.3,т.1 и чл.21,ал.1 и по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на ищеца, изразяващи се в тежка черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка, мозъчен оток и коматозно състояние, които причинили разстройство на здравето временно опасно за живота и счупване на дясната ключица което му е причинило трайно затрудняване движението на дясната ръка, като деянието било извършено в пияно състояние, обвиняемият е избягал от местопроизшествието и е управлявал автомобила, без да е имал необходимата правоспособност/ със споразумение по н.о.х.д. № 234/2016г. на РС Търговище водач Д. М.. Допринасянето от пострадалия за настъпването на собственото му увреждане е обосновано с неползване на обезопасителен колан при пътуване в лекия автомобил, управляван от водач, употребил алкохол. За неоснователно е счетено възражението за принос поради пътуване в автомобил със знанието, че водачът няма свидетелство за правоуправление. Нарушението на правилата на чл.137а, ал.1 ЗДвП от пътуващия на предната дясна седалка ищец е обосновано с извода на комплексната медико-техническа експертиза, че ищецът е пътувал без поставен колан, с какъвто автомобилът е оборудван, а неизползването на колана е в причинна връзка с получените от пътника увреждания по предната част на главата му. Приносът е отчетен в размер на 15%. Изводите си за принос на пострадалия, изразяващ се в пътуване в автомобил със знание, че водачът му е употребил алкохол, в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, въззивната инстанция е основала на: - ценените като писмено доказателство обяснения на делинквента на досъдебното производство за съвместна употреба на алкохол /бира/ с пострадалия в [населено място] преди да потеглят за [населено място] /по пътя за което станал инцидента/; - на констатациите в огледния протокол за намерени в лекия автомобил отворени бутилки от бира, една от които с вместимост 2л., находяща се на пода на дясната предна седалка; - на показанията на автоконтрольора, съставил огледния протокол, разпитан като свидетел пред СГС. Този свидетел е установил, че е първият, посетил автопроизшествието, което запазил; че е разпитал свидетели, които установили, че двамата пътуващи в лекия автомобил заедно се черпели в съседното село. Въззивната инстанция е подложила на съвкупна и всестранна преценка тези данни, за да обоснове становище, че М. е знаел, че пътува в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол и неговото поведение, освен че е рисково, е и противоправно и в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Този принос на пострадалия е определен в степен на 15 %., съответно общият размер на установения принос на увредения за собственото му увреждане е приет за доказан в размер на 30%. След преценка съобразно обществения критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД и съобразяване с разяснението в точка II от мотивите и точка 11 от диспозитива на ППВС № 4 от 23.12.1968г. на конкретните обстоятелства за спора: - установените травматични увреждания, за част от които вече е настъпило пълно възстановяване, но за друга част, възстановителния процес още не е завършен; - на младата възраст на пострадалия, който в момента на получаване на установените телесни увреждания и настъпилите от тях болки, страдания, включително психически и емоционални, и битови неудобства, е бил на 17 години; - на социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането, когато минималната работна заплата е била в размер на 380 лева, въззивната инстанция е определила обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди сума в размер на 90 000 лева. След намаляване на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД на определеното обезщетение с установения принос на увредения за собственото му увреждане, предявеният от Р. М. пряк иск с е счетен за основателен за сумата 60 000лв., ведно с лихва от датата на деликта. Неоснователността на искането за допускане на обжалването по въпроси по пункт І.1-3 от изложението произтича от обстоятелството, че те нямат правен по смисъла на т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС характер, а съставляват твърдения за допуснати процесуални нарушения от въззивната инстанция - несъответствие на фактически и правни изводи с установените по делото факти; игнориране на доказателства; невярно обсъждане и ценене на доказателства; неизвършване на самостоятелна преценка при проверка на истинността на твърденията на страните. Наличието на евентуално такова съществено процесуално нарушение не е предмет на производството по чл.288 ГПК, а може да бъде преценявано след допуснато касационно обжалване след обосноваване на общия критерий за осъществяване на факултативния касационен контрол. Въпросите по пункт І. 4-8 също не могат да послужат като основание за допускане на обжалването. Всички те са хипотетични, основани на некореспондиращите на мотивите на състава на САС твърдения на касатора, че въззивната инстанция е презюмирала наличието на работещ обезопасителен колан; че е счела за релевантно всяко нарушение на правилата за движение; че е счела всеки принос за значим без да обсъди и установи наличието на причинна връзка; че е вменила в доказателствена тежест на ищеца опровергаване на твърденията на насрещната страна за принос, обосноваващ последиците по чл.51,ал.2 ЗЗД, размествайки доказателствената тежест. Изводите на САС по приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД не противоречат на практиката на ВКС, те са обстойно аргументирани, а становището на въззивната инстанция по този въпрос не е основано единствено на протокол от разпит на делинквента. Следва да се посочи, че употребата на алкохол от водача е елемент на споразумението, имащо последици на влязла в сила присъда, а знанието на пострадалия за този факт и поемането от негова страна на риска, е предмет на самостоятелна преценка и мотивировка в обжалвания акт. Изводите относно неспазването на задължението по чл.137а,ал.1 ЗДвП са обосновани с извода на комплексната автотехническа и медицинска експертиза, че поставянето на предпазния колан има значение при вторичните удари /след удара в дървото/, защото ще ограничи хаотичното движение на горната част на тялото на пътника от предна дясна седалка. Категоричен е изводът, обоснован и в съдебно заседание от вещото лице д-р М., потвърдено и от инж. А., че пострадалият е бил без поставен предпазен колан; че ако пострадалият е бил с колан, уврежданията в предната част на главата не биха настъпили. Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по въпросите в пункт ІІ от изложението, касаещи приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД поради липса на конкретно посочен правен проблем. Изложението възпроизвежда касационните основания за неправилност поради нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, а те не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол. Задължение на касатора, а не на настоящата инстанция е, да изведе правният проблем и да го постави за отговор преди преценката и произнасянето по правилността на въззивното решение. Твърдение за неправилност е основният довод, че в конкретния случай определеният размер на обезщетението за търпените неимуществени вреди не е обусловен единствено от спецификата на установените по делото факти, а от различно спрямо даденото в т.11 на ППВС №4/1968г. тълкуване на критерия за справедливост. Отсъства основание за преценка въззивното решение да е постановено в отклонение от съдебната практика по приложението на чл.52 ЗЗД. Недоказано е и наличието на въведените допънителни предпоставки, тъй като разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба в ППВС 4/68г., които указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди в конкретния случай е съобразена при постановяване на атакуваното въззивно решение. Наличието на практика по чл.280,ал.1,т.1 ГПК изключва приложното поле на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, на което касаторът формално се позовава. Изцяло неаргументирано е позоваването на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК. С Решение № 95 от 24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на ВКС е уточнено, че при прилагане на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, те могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия към правно релевантния момент, имащи значение за формиране на критерия за справедливост. Определените от съда обезщетения следва да бъдат съобразени с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл.52 ЗЗД, а не с лимита на отговорността на застрахователя, каквито доводи са изложени в касационната жалба и изложението. Обемът на законовоустановеното застрахователно покритие по ЗЗГОА не е предвиден за едно увреждане, а установява лимита отговорността на застрахователя спрямо неограничен брой застрахователни събития през периода за неустановен брой пострадали. При недопускане на касационното обжалване, разноски на касатора не се присъждат. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.