Определение № 148 от 16.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 925/2020 г.

Производството е образувано по касационна жалба от страна на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕАД с вх. № 7589/07.11.2019 г., срещу решение № 220/17.10.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1432/2019 г. по описа на ОС-Ловеч, в частта, с която е обезсилено решение №148/03.05.2019 г. по гр.д. № 12/2019 г. на РС-Троян в частта, с която е бил отхвърлен обективносъединеният, при условията на евентуалност, иск на касатора срещу И. К. Д. за сумата от 5 261,86 лева –част от претендирани с ИМ вземания за главници и лихви, в общ размер на 7 105,88 лева, основани на договор за потребителски кредит, сключен на 05.08.2011 г. между „БАНКА ДСК”ЕАД и ответника и последващо цедиране на тези вземания от страна на банката на ищцовото дружество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че КЖ е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, по следните съображения: Съгласно императивната разпоредба на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК, решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. не подлежат на касационно обжалване. В случая, с обжалваното решение съдът се е произнесъл по обективно съединени искови претенции, цената на които е под 20 000 лв. Според действащата към датата на постановяване на обжалваното въззивно решение разпоредба на чл.365 т.1 ГПК, делото е по търговски спор, когато искът е с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, вкл. нейното неизпълнение или прекратяване и последиците от това. Тъй като предметът на спора в случая произтича от сключена банкова сделка, то се касае за абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.2 вр. чл.1 ал.1 ТЗ, определяща и търговския характер на делото. В тази насока е константната практика на съставите на ВКС, ТК. Стриктното тълкуване на процесуалния закон не позволява разглеждането на делото да зависи от качеството на лицето, страна по търговската сделка. В действителност, с изменението на чл.113 ГПК, озаглавен „Искове на и срещу потребители”, ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г., е създадено ново процесуално правило, а именно образуваните дела, страна по които са потребители, да се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес, от което би следвало, че за тях се прилага чл.280 ал.3 т.1 пр.1 ГПК и прагът за касационно обжалване е цена на иска да е над 5 000 лв. Нормата има действие за заварените производства. В настоящия случай, обаче, исковото производство е приключило с постановяване на въззивното решение-17.10.2019 г., което е окончателно, съгласно редакцията на ГПК, преди влизането в сила на посоченото изменение -обн. в ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г.. Към този момент указанията на въззивния съд, че същото подлежи на обжалване пред ВКС не са били съответстващи на процесуалния закон. Следователно, нормата на чл.113, изр. посл. ГПК / ред.ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г./ не намира приложение спрямо него. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, ТК, ІІ-ро отделение