Определение № 280 от 25.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 94/2013 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано по повод постъпила молба вх. № 4521 от 09.05.2013 г. от Г. В. Т., подадена чрез адвокат Д. Д. с искане за допълване на определение № 440 от 09.04.2013 г. по гр. дело № 94/2013 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение в частта за разноските. Ответниците по молбата – Р. В. Т. и К. Р. Т. поддържат в писмените са становища, че същата е неоснователна и възразяват за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С определение № 194 от 31.07.2013 г. по настоящето дело Върховният касационен съд /ВКС/ е спрял производството по молба вх. № 4521 от 09.05.2013 г. на Г. В. Т. до приемане на тълкувателно решение на ОСГКТК по тълкувателно дело № 6/2012 г. ВКС в настоящият си състав, като констатира, че тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданска колегия и търговска колегия / ТР № 6 /2012 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГКТК/ е обявено на 06.11.2013 г. намира, че са налице предпоставките на чл. 230, ал. 1 ГПК и производството по делото следва да се възобнови, като съгласно чл. 230, ал. 3 ГПК производството трябва да започне от онова действие, при което е било спряно, в случая разглеждане на молбата по чл. 248 ГПК. При проверка на данните по делото се установи, че подадената молба за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е основателна, поради следните съображения: С посоченото определение на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение № 1523 от 18.10.2012 г. по гр. д. № 2220/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, VIII граждански състав. В отговора на касационната жалба ответникът по същата е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, като е приложено и доказателство за извършването им /договор за правна защита и съдействие от 04.01.2013 г., удостоверяващ изплатено възнаграждение в размер на 2 577.40 лева/. С определението по чл. 288 ГПК не са присъдени съдебни разноски. Първото по реда на поставянето им възражение е за недължимост на претендираните от ответника по касация разноски. И в двете становища, подадени от процесуалните представители на касаторите, адвокат Г. И. и адвокат В. К. - Б. – вх. № 5159/29.05.2013 г. по регистъра на ВКС и вх. № 25314/28.05.2013 г. по регистъра на Пловдивски районен съд същото се обосновава със следните обстоятелства: ищецът е водил съдебното производство, освободен от заплащане на държавни такси и разноски; негов адвокат и пред двете съдебни инстанции е бил синът му Н. Т., чието представителство е било безплатно; изплащането на разноски пред касационната инстанция било привидно. Изложените съображения са несъстоятелни. Освобождаването от разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК има за предмет разноски по производството, т.е. разноските за събиране на доказателства, като освобождаването от заплащането им не се отнася до разноските, свързани с ангажирането на адвокат, с който страната сключва договор за правна защита и които при доказване на заплащането им от страната, другата страна при неблагоприятен за нея изход на делото е задължена да заплати. Предвид изложените мотиви ВКС в настоящият си състав намира възраженията за неоснователни. В цитираните становища се поддържа възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. По приложението на разпоредбата в т. 3 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС е прието, че при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В конкретният случай въпросът за намаляването на възнаграждението се предпоставя от въпроса за фактическата и правна сложност на делото, при разрешаването на който е необходимо да се прецени, налице ли е несъответствие между размера на възнаграждението и осъществената от процесуалния представител на страната защита. ВКС намира, че реализираната от процесуалният представител на ответника по касация защита в производството по чл. 288 ГПК е предоставена по правен спор по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, който се характерезира с фактическа и правна сложност. Фактическата сложност произтича от широкия кръг релевантни за спора обстоятелства, чието доказване подлежи на преценка, а правната сложност се поражда от разрешаването на съществени по правната си значимост въпроси, засягащи изпълнението на насрещни задължения по процесния договор и формираните във връзка с тях спорни въпроси, спрямо които в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК са обсъдени твърденията на касаторите за наличието на хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Становището по чл. 287, ал. 1 ГПК съдържа обстойно разглеждане на всички поставени в приложението материалноправни и процесуалноправни въпроси и отговори на твърденията за наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Самите ответници по иска във връзка с процесуалното си представителство по делото са договорили с пълномощницата си по договора за правна защита - В. К. - Б. възнаграждение в размер на сумата 2850 лв., обстоятелство, индициращо виждането, че делото представлява фактическа и правна сложност. От изложеното се налага извода, че защитата на ответника по касация е реализирана по дело, характерезиращо се с фактическа и правна сложност и поради това не е налице основание за намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Заплащането на съдебните разноски е доказано с цитирания по – горе договор за правна защита и съдействие, в който е отразен и начина на плащане – в брой, поради което и съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС съдебните разноски за настоящето производство следва да бъдат присъдени. Предвид изложеното, подадената молба за изменение на определението в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение