Определение № 451 от 17.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 486/2011 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Паун А. Г. от [населено място], срещу разпореждане № 247 от 30.05.2011 г. по гр.д. № 972/2010 год. на Софийски окръжен съд, с което е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК касационната му жалба с вх. № 1220 от 10.05.2011 г. срещу решение № 196 от 06.04.2011 г., постановено по гр.д. № 972/2010 г. по описа на СОС. В жалбата са изложени съображения за неговата неправилност. Ответната страна не дава отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Същата е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С атакуваното разпореждане окръжният съд е приел, че и след съобщаване жалбоподателят не е обосновал в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основанията за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение, а само е възпроизвел съответния законов текст. С разпореждане от 11.05.2011 г. по гр.д. № 972/2010 г. Софийският окръжен съд е оставил без движение касационната жалба на Паун А. Г. срещу въззивното решение с указания, в едноседмичен срок от съобщението, да представи изложение по см. на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, със съответните приложения, като посочи и обоснове кой е правният въпрос от материално и/или процесуално естество, обусловил изхода на делото, решен от въззивния съд при една от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, да организира приподписването на касационната жалба от адвокат, да изложи конкретни основания за порочността на обжалвания съдебен акт и да внесе по сметка на ВКС дължимата държавна такса в размер на 30 лв., като в противен случай жалбата ще бъде върната като нередовна. Съобщението е получено лично от касатора на 16.05.2011 г. и същият е представил в срок с оглед пощенското клеймо от 25.05.2011 г. молба към касационната жалба, в която е посочил, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, внесъл е дължимата държавна такса и касационната му жалба е приподписана от адв. Ц. П. от АК-С.. Тъй като в указания законов срок не са изпълнени изцяло указанията на съда за отстраняване нередовностите на касационната жалба – необосновка на основанията за допустимост на касационната жалба, релевирани в представената молба, въззивният съд с обжалваното разпореждане № 247 от 30.05.2011 г. е върнал касационната жалба, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Обжалваното разпореждане е неправилно. С разпореждане от 11.05.2011 г. въззивният съд е оставил касационната жалба на Паун А. Г. без движение с указания в едноседмичен срок от съобщението, да представи изложение по см. на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, със съответните приложения, като посочи и обоснове кой е правния въпрос от материално и/или процесуално естество, обусловил изхода на делото, решен от въззивния съд при една от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, да организира приподписването на касационната жалба от адвокат, да изложи конкретни основания за порочността на обжалвания съдебен акт и да внесе по сметка на ВКС дължимата държавна такса в размер на 30 лв., като в противен случай жалбата ще бъде върната като нередовна. Съобщението е получено лично от касатора на 16.05.2011 г. и същият е представил в срок с оглед пощенското клеймо от 25.05.2011 г. молба към касационната жалба, в която е посочил, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, внесъл е дължимата държавна такса и касационната му жалба е приподписана от адв. Ц. П. от АК-С.. При тези данни следва да се приеме, че жалбоподателят е отстранил нередовностите на жалбата, която е приподписана от адвокат, внесена е дължимата държавна такса и е изпълнил изискванията на закона относно излагане на твърденията си по основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което няма пречка да се приеме, че жалбата в този й вид може да бъде администрирана. Обемът и видът на мотивировката на основанията за допускане на касационното обжалване зависи изцяло от преценката на касатора като при недостатъчна обосновка или липса на материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, разрешението на който е даден от въззивния съд и то е обусловило изхода на спора, върху касатора ще тежи заплахата жалбата му да не бъде допусната до касационен контрол. При проверката извършвана от въззивния съд той следи за редовността на касационната жалба само от външна страна – относно наличието на всички елементи по чл. 284 ГПК, а преценката по основанията за допускане до касационен контрол принадлежи на ВКС. По изложените съображения, разпореждането на Софийския окръжен съд № 247 от 30.05.2011 г. по гр.д. № 972/2010 год., с което е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК касационната жалба на Паун А. Г. срещу решение № 196 от 06.04.2011 г., постановено по гр.д. № 972/2010 г. по описа на СОС, следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото се върне на въззивния съд за администриране на касационната жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,