Определение № 3626 от 20.11.2023 г. на ВКС по д. № 4233/2023 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от АПК. Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Районен съд-Девня и Административен съд-Варна относно компетентния съд, който да разгледа искова молба с вх. №13089/01.09.2022г., подадена от Н. А. Н., против длъжностно лице при НОИ или юридическото лице НОИ-Варна за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от неоснователно бездействие във връзка с произнасяне по заявление за пенсия поради общо заболяване, в размер 7,62 лева, изчислени като лихва за забава върху сумата 1 613,08 лева. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира за установено следното: Исковата молба на Н. е подадена до Административния съд – Варна против длъжностно лице при НОИ-Варна. Ищецът твърди, че на 06.07.2021г. подал заявление за отпускане на пенсия поради общо заболяване до ТП на НОИ - Варна, но в законоустановения 6-месечен срок не е последвало произнасяне; органът се е произнесъл вместо на 05.01.2022г. едва на 21.01.2022г., като ищецът получил разпореждането за отпусната пенсия на 31.01.2022г. Иска се осъждане на длъжностно лице при НОИ или юридическото лице-НОИ-Варна да плати на ищеца сумата 7,62 лева, представляваща законната лихва за забава за периода от 15.01.2022г. до 31.01.2022г. върху сумата 1 613,08 лева, поради това че не се е произнесъл в срок с административен акт за отпускане на пенсията. С разпореждане №11778/16.09.2022г. Варненският административен съд е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца в седмичен срок от съобщението да уточни дали насочва иска си против ТП на НОИ-Варна или поддържа иска срещу първоначално посочения ответник; да уточни дали неоснователното бездействие се изразява в произнасяне извън законоустановения срок за постановяване на административния акт-разпореждане № 9002238268 на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Варна или в закъсняло съобщаване на разпореждането № 9002238268 или в забавено изплащане на пенсията, отпусната с разпореждането № 9002238268. В предоставения от съда срок ищецът е подал възражение относно местната и родова подсъдност на делото. Според ищеца доколкото не е твърдял, че е претърпял вреди, исковата му молба не следва да бъде разглеждана по реда на ЗОДОВ, нито по чл.203 АПК, а следва да бъде препратена за разглеждане на РС-Варна. С определение № 2904/ 11.10.2022г. Варненският административен съд е приел, че е десезиран и е препратил исковата молба на Н. по компетентност на РС-Варна. Всички съдии от Варненския районен съд са извършили преценка, че по отношение на всеки от тях са налице предпоставките на чл. 22, ал.1, т.6 ГПК и на основание чл.23, ал.3 ГПК състав на ОС-Варна с определение № 843/01.03.2023г. е изпратил делото за разглеждане на РС-Девня. След получаване на делото в РС-Девня е било образувано гр.д.№ 232/2023г., като по повод заявени от ищеца искания по чл.83, ал.2 ГПК и чл.95 ГПК съдът е освободил Н. от заплащането на такси и разноски в производството и му е предоставил правна помощ за процесуално представителство. С определение № 546/27.07.2023г. РС-Девня, след като е намерил за основателно искането на Н., направено в молба от 26.01.2023г. да бъде повдигнат спор за подсъдност пред 5-членен смесен състав на ВКС и ВАС е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност. Съставът на РС-Девня се е мотивирал с това, че с оглед заявените фактически твърдения и петитум не е налице гражданскоправен спор по смисъла на чл. 45 ЗЗД, тъй като се твърди бездействие при осъществяване на административна дейност по държавно обществено осигуряване, искът е подсъден на административен съд -чл. 128, ал.1, т.6 АПК. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, като съобрази разпоредбите на АПК и на ЗОДОВ приема, че компетентен да разгледа и се произнесе по предявения от Н. иск е Административният съд-Варна, по следните съображения: Предметът и обхватът на търсената съдебна защита се определят от наведените от ищеца обстоятелства и направеното искане. В случая, видно от изложените в исковата обстоятелства, се претендират вреди от несвоевременно произнасяне на длъжностно лице към НОИ по заявено от ищеца искане за определяне на пенсия. Вредата се изразява в забавяне на получаване на пенсията за общо заболяване, а за обезщетяването на тази вреда се претендира сума равна на законната лихва за посочения от ищеца период. Тоест твърди се, че вредите са настъпили от незаконосъобразното бездействие на служител към НОИ, изразяващо се в провеждане на административното производство по издаване на разпореждане за отпускане на пенсия за общо заболяване извън законоустановените срокове. След като твърдението на ищеца е, че претърпените вреди произтичат от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица и на административния орган при и повод изпълнение на административна дейност /отпускане на пенсия за общо заболяване/, предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. На това правно основание следва да бъдат разглеждани всички искови претенции, при предявяването на които се твърди издаване на незаконосъобразен акт, респ. извършване на незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, ако ищецът поддържа, че съответният административен орган е бил длъжен да извърши определено действие именно в това си качество. Разпоредбата на чл.1, ал.2 ЗОДОВ регламентира производствата срещу държавата и общините за вреди, причинени при или по повод изпълнение на административна дейност, като искови производства, по които компетентен е административният съд и за които са приложими правилата на АПК. В допълнение следва да се посочи, че законът не допуска съдът, който се счита компетентен да разгледа определена искова молба към момента на нейното подаване, да бъде променян по волята на ищеца без при това да е поискано и съответно допуснато от съда изменение в обстоятелствената част или петитума на първоначално подадената искова молба. В случай, че административният съд установи, че не са изпълнени указанията, дадени с разпореждането №11778/16.09.2022г. следва, предвид предоставената по реда на чл.95 ГПК правна помощ на ищеца, да остави отново исковата молба без движение и да даде на страната повторни указания за отстраняване на нередовностите и евентуално да упражни правомощията по чл.205, ал.2 АПК. Така мотивиран, петчленният състав на ВКС и ВАС