Определение № 49 от 04.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 1647/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба (с вх. № 70344/8.VІІ.2020 г.) на хасковското „Те-Трейд Груп“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 817 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 16.ІV.2020 г., постановено по гр. дело № 249/2020 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 2070/19.ХІ.2019 г. на СГС, ТК, с-в VІ-23, по т. дело № 2723/2018 г.: за осъждането на дружеството настоящ касатор - на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 51 и чл. 49, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК - да заплати на ищцовото „Конструктив България“ ЕООД-София /ЕИК[ЕИК]/ следните три суми: 1./ В размер на 18 600 EUR (осемнадесет хиляди и шестстотин евро), представляваща неизплатено възнаграждение по сключен помежду им на 20.ХІІ.2016 г. договор за посредничество „на купувач, наемател или инвеститор при сделки с недвижими имоти“; 2./ В размер на 3 270 евро, представляваща неустойка, дължима на основание чл. 9 от същия договор, вкл. и ведно със законната лихва върху горепосочените две главници, считано от завеждане на делото (21.ХІІ.2018 г.) и до окончателното им изплащане; 3./ В размер на 4 476.16 лв., представляваща дължими, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по делото. Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдат отхвърлени тези обективно кумулативно съединени осъдителни искове, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на касатора се присъдят и всички направени съдебно-деловодни разноски. Инвокиран е довод, че за да можело да се приеме, че търговецът настоящ касатор действително е посочил третото лице „Т.“ ООД-гр. Х. за свой представител, то това обстоятелство следвало да бъде установено „не със свидетелски показания, а с писмено съглашение между страните“ или с изходящ от ответника по исковете документ. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й „Те-Трейд Груп“ ЕООД обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение съставът на САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС / като същевременно се констатира, че такава липсвала / по следните два правни въпроса, явяващи се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: 1./ „Дължи ли възложителя възнаграждение на посредника, когато между тях е сключен договор за посредничество в писмена форма и същевременно от страна на възложителя не е сключван предварителен, респ. - окончателен договор, чрез съдействието на посредника, а такъв договор е сключен от трето лице, различно от възложителя, за което по делото липсват каквито и да са писмени доказателства, че последното е негов /на възложителя – бел. на ВКС / представител или че го е заместило по сключения писмен договор за посредничество?“; 2./ „След като договорът за посредничество е бил сключен в писмена форма между страните по делото, допустимо ли е със свидетелски показания да се установява, че третото лице, което е сключило предварителен, респ. - окончателен договор, е представител на възложителя или трябва да е налице допълнително споразумение към договора и/или изрично писмено потвърждение на възложителя, че третото лице действа като негов представител?“ По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Конструктив България“ ЕООД-София /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното осъдително въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване, както и за присъждане на разноски в размер на изплатения хонорар от 3 000 лв. за един адвокат, съгласно приложените към отговора: данъчна фактура № 1269 от 12.VІІІ.2020 г., извлечение от банкова с/ка в „УниКредит Булбанк“ АД и Списък по чл. 80 ГПК. Инвокират се доводи, че и двата правни въпроса, формулирани в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, били „поставени хипотетично, съдържат хипотези, каквито не са установени по делото и точно по тази причина нито един от тях не е обусловил правните изводи на съда, обективирани в атакуваното решение“. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС и насочена срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт по съществото на спора, въведен с осъдителен иск, чиято цена надхвърля законоустановения минимум от 20 000 лв., настоящата касационна жалба на „Те-Трейд Груп“ ЕООД-гр. Х. /ЕИК[ЕИК]/ ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: При потвърждаване на решението на първостепенния съд в частта му по предявения срещу касатора осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 51 и чл. 49, ал. 1 ТЗ за присъждане на дължимо на търговския посредник възнаграждение в размер на сумата от 18 600 евро, въззивната инстанция е идентифицирала като спорни по делото въпросите дали сключването на процесния окончателен договор за покупко-продажба на имота от 5.ІІ.2018 г. е осъществено от третото лице /купувачът „Т.“ ООД, ЕИК[ЕИК], същият търговец със седалище и адрес на управление в [населено място]/ с посредничеството на ищеца „Конструктив България“ ЕООД-София по силата на сключения с ответника /настоящ касатор/ договор за посредничество от 20.ХІІ.2016 г., предвид твърденията в исковата молба за пълно изпълнение на поетите с последния договор задължения на търговския посредник /по чл. 49, ал. 1 ТЗ/ „в количествено, качествено и във времево отношение“, както и във връзка с основателността на противопоставените от ответника /касатора/ „Те-Трейд Груп“ ЕООД-гр. Х. две защитни възражения: за неизпълнение във времево отношение /т.е. при забава на длъжника посредник/, а също и че третото лице купувач по окончателния договор нито било негов /на касатора/ представител, нито го е заместило като страна в договора за посредничество, поради което претендираното възнаграждение по чл. 51 ТЗ въобще било недължимо. При констатация за „свързаност“ на свидетелката М. Софрониева с ищцовото дружество, предвид обстоятелството, че тя е негов служител, съставът на САС е кредитирал показанията й досежно това, че при възобновяване на веднъж преустановените контакти между възложителя и посредника, упълномощеният да представлява първия адвокат от САК бил изпратил „по имейл“ проект за предварителен договор за продажба на същия недвижим имот, в който като купувач фигурирало друго хасковско дружество: „Т.“ ООД с ЕИК[ЕИК]. Така събраните гласни доказателства са били ценени от въззивни съд „като кореспондиращи“ с представеното на л. 64 и следващите от първоинстанционното дело извлечение от електронна кореспонденция, а като документ последното е било надлежно обсъдено в съвкупност с представеното на л. 72 от делото на СГС електронно писмо, изходящо от свидетелката М. Софрониева, което съдържа необходимите за изповядване на сделката документи, с които ищецът /посредникът/ се е снабдил. Въз основа на представената електронна кореспонденция между страните по спора е бил установен релевантния факт на осъществена връзка между двете свидетелки /М.С. и адв. Г./, чиято комуникация е била по повод процесния договор за продажба, сключен в нотариална форма. Въз основа на този факт, но също и при съобразяване на „признанието на управителя на ответното дружество, обективирано в електронно писмо от 09.02.2018 г., отправено до ищеца“, в което настоящият касатор не е оспорил дължимостта на възнаграждението на посредника по отправената му покана за доброволното му заплащане, а единствено неговия размер, съставът на САС е изградил решаващия си правен извод, че „съвкупната преценка на всички доказателства по делото“ обосновава заключение за установяване в процеса на пълно и точно изпълнение на задълженията на ищцовото „Конструктив България“ ЕООД по договора за посредничество от 20.ХІІ.2016 г. във времево, количествено и качествено отношение: предвид надлежното опровергаване на твърденията на ответника по претенцията /настоящ касатор/ за липса на връзка между него и третото лице купувач на имота по нотариалния акт. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от двата правни въпроса, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, няма естеството на такъв, който да е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело. Напротив, и двата въпроса са с изцяло хипотетичен характер. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните две допълнителни предпоставки за това – в случая тези по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст. В заключение, погрешното отъждествяване от касатора „Те-Трейд Груп“ ЕООД на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационното обжалване – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последното. При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация „Конструктив България“ ЕООД-София искане с правно основание по чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, търговецът настоящ касатор ще следва да бъде осъден за му заплати разноски в размер на изплатения хонорар за един негов адвокат от САК, възлизащ на 3 000 лв. (три хиляди лева). Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение