Определение № 3281 от 31.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 325/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 25236/24.11.2022 г. на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, гр. София, чрез процесуалния представител адвокат Т. Я., срещу въззивно решение № 1233/17.10.2022 г. по в. гр. д. № 705/2022 г. на Апелативен съд - София. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържат основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства и да обсъди всички доводи и възражения на страните, въз основа на които да изведе собствени фактически и правни изводи по спорното материално право в пределите, очертани с въззивната жалба; 2. Следва ли въззивното решение да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви, в отхвърлянето на такива доводи и възражения, като неоснователни; 3. Дължи ли се обезщетение по чл. 45 ЗЗД за вреди, предпоставени от съвкупното въздействие на повече от едно събитие, едно от които е сочено в процеса за вредоносно; Следва ли при такава хипотеза въззивният съд да обоснове причинна връзка за всяка вреда със соченото в процеса вредоносно събитие, когато по делото е доказано въздействието на повече от едно; 4. Допустимо ли е въззивният съд да приеме за доказани претърпени в причинна връзка с вредоносното събитие вреди, каквито не се претендират в исковата молба; 5. „Допустимо ли е въззивният съд при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение да цени, за които първоинстанционният съд не е присъдил обезщетение, респективно такива не са претендирани с исковата молба“; 6. Следва ли, когато въззивният съд намери жалбата за частично основателна, но потвърди решението на първоинстанционния съд изцяло, да изложи ясни, логически свързани и конкретни мотиви, обосновали крайният извод на съда за правилност и законосъобразност на първоинстанционния акт в цялост; 7. Допустимо ли е въззивният съд при проверка на правилността на първоинстанционния акт с оглед характеристиките на въззивното обжалване, да се произнесе и измени материалноправен въпрос, по отношение на който първоинстанционният съд се е произнесъл със силата на пресъдено нещо. Касационната жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 260001/10.01.2022 г. по т. д. № 170/2020 г. на Окръжен съд - София, с което ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъден да заплати в полза на Р. Д. К. сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени от ищцата болки и страдания вследствие ПТП, настъпило на 05.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2019 г. до окончателното й изплащане. Въззивният съд е приел за установено, че процесното ПТП е осъществено на 05.07.2017 г. на АМ "Т.", около 45-ти км., посока към [населено място], при което пострадала ищцата, която управлявала л.а. "Опел Комбо". Последният бил спрял и ударен отзад от т.а. "Ситроен Джъмпер", който от своя страна също бил спрял, но също бил ударен отзад от автобус "Скания Иризар" със словашки per. №. Механизмът на ПТП е описан в исковата молба. За ПТП било образувано ДП. Виновен за ПТП бил водачът на автобуса и тъй като за него е сключен застрахователен договор с KOOPERATIVA poist'ovna, a.s. Vienna Insurance Group. Съгласно справка от ГФ, официалният представител на чуждестранния застраховател за РБ към датата на ПТП е "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД. Ищцата предявила претенцията си за обезщетение пред "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД на 29.04.2020 г., но в тримесечния срок такова не е определено, поради което претенцията е отправена към НББАЗ. От приетата комплексна АТЕ и СМЕ се установява, че на 05.07.2017 г. около 06:30 ч.,при дневна светлина и сухо асфалтово покритие, по автомагистрала "Т." в зоната на 45-ти км., землището на [населено място], непосредствено след пътен възел "М." в платното за движение в посока София - Пловдив се движел л.а."Опел Комбо", управляван от Р. К. Участъкът е бил в надлъжен наклон на спускане, продължителен ляв завой. Придвижвайки се по гореописания начин, л. а. "Опел Комбо" навлязъл в гъста мъгла и дим от запалило се сметище, намиращо се в близост да автомагистралата, при което с челната си част се ударил в централната задна част на спрелия на платното за движение л. а. "Форд Фокус". След този удар л. а. "Опел Комбо" се установил напред и вдясно в мястото, където е описан в протокола за оглед. След л.а. "Опел Комбо" в същата посока се движел товарен автомобил "Ситроен Джъмпер" с водач М. К.. Навлизайки в зоната на мъглата, водачът на товарния автомобил успял да спре автомобила зад установилия се на място л.а."Опел Комбо". След товарния автомобил се движел автобус "Скания Иризар" със словашка регистрация, който също навлязъл в мъглата и тъй като водачът не успял да спре, с челната си част се ударил в задната дясна част на спрелия на място т.а."Ситроен Джъмпер", като започнал да го избутва напред и вляво по отношение посоката си на движение, при което т.а., придвижвайки се напред, с челната си част ударил задната централна част на л. а. "Опел Комбо". След този удар товарният автомобил с челната си част достигнал до стоманената предпазна ограда, ограничаваща вляво платното за движение, ударил се е в нея с лявата си челна част, а в този момент автобусът "Скания Иризар" започнал приплъзване с лявата си странична част в задната част на товарния автомобил и така двете превозни средства се установили на място. От своя страна л.а."Опел Комбо", след удара от т.а., започнал ротационно движение по посока на въртене на часовниковата стрелка и след като се завъртял на около 90 градуса, със задната си дясна част се ударил леко в дясната странична част на товарния автомобил, който към този момент се бил установил на място, перпендикулярно на надлъжната ос на платното за движение и дясната му странична част била на около 1.6 м. пред челната част на автобуса, при което удар между автобуса и лекия автомобил не е осъществен. В това положение л.а. "Опел Комбо" се установил на мястото, в което е описан в протокола за оглед на местопроизшествие. Причината за настъпване на ПТП между л.а. "Опел Комбо", т.а. "Ситроен Джъмпер" и автобус "Скания Иризар" са единствено субективните действия на водача на автобуса, който в зоната на ПТП при определяне скоростта на движение на управляваното от него превозно средство не се съобразил с атмосферните условия и с конкретната липса на видимост, за да може да намали скоростта или да спре, когато възникне опасност за движението. В резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване с линеен характер на тилната кост вдясно и травматичен оток на меките черепни обвивки в зоната; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки челно двустранно; мозъчно сътресение; разкъсно-контузна рана на меките черепни обвивки вляво челнослепоочно; кръвонасядане на лявата подбедрица и ляв глезен; счупване на пета предкиткова кост на дясната ръка. Мекотъканните увреждания са отзвучали за срок от около 25 дни, а счупването на пета предкиткова кост - за срок от около 1 - 1.5 месеца. Единствено травматичният кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, локализиран челно, е получен в резултат на действието на въздушната възглавница. Въздушната възглавница на л. а. "Опел Комбо" се е отворила още при първия /според вещото лице/ удар - между л. а. "Опел Комбо" и задната част на л. а. "Форд Фокус". Затова единствено по отношение на тази травма не е доказано пълно и главно наличието на пряка причинноследствена връзка с деликтното поведение на водача на автобус „Скания“. Счупването на пета предкиткова кост е получено от контакт с волана в момента на удара, а кръвонасяданията на лявата подбедрица - при контакт в части на купето до установяването на автомобила в покой. Съдът е приел, че е налице фактическият състав на чл. 284, ал. 1 т. 1 КЗ (отм.) и ответникът "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", в качеството си на компенсационен орган, е процесуално и материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като се касае за обезщетение на увредено лице, живеещо в България, в резултат на ПТП настъпило в РБ, но от делинквент, който е гражданин на държава-член на ЕС /Словения/, като застрахователят на виновния водач или неговият представител за уреждане на претенции в Република България не е изпълнил задълженията си в срока по чл. 271, ал. 1 от същия кодекс, т.е. не е изплатил обезщетение. Следователно ответникът не отговаря в качеството си на оторизиран представител на чужд застраховател, а като компенсационен орган, който замества институцията, натоварена да действа като компенсационен орган в държавата членка, т.е. в случая приложимото материално право следва да се определи по реда, посочен в чл. 4 от Регламент ЕО № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета. Приложимото материално право в случая е това на Република България, доколкото вредите са преки и настъпили на територията на страната. Противоправното и виновно поведение на словашкия водач на автобус се намира в пряка причинна връзка с претърпените от ищцата травми, обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано със значителни болки и страдания. Констатираните травматични увреждания биха се получили независимо дали пострадалата е била с поставен или без поставен обезопасителен колан. В този смисъл възражението за съпричиняване правилно е преценено като неоснователно, доколкото липсата на колан не се намира в пряка причинна връзка с настъпилите вреди и техния обем. В случая са налице предпоставките на чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, а именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това деяние и по-голяма част от причинените вреди /с изключение на кръвоизлива под меките мозъчни обвивки, локализиран челно и получен още при първия челен удар и световъртежа/. Предвид претърпените увреждания и факта, че ищцата е била на 60 години към датата на ПТП през 2017 г., изпитвала е болки и страдания в продължение на 1,5 месеца, съдът е приел, че обезщетението от 40 000 лв. е справедливо по смисъла на чл.52 ЗДД. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. По първия, втория и шестия въпрос не може да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, както и доводите на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с третия правен въпрос. Въззивният съд е съобразил съществуващата константна практика на ВКС, съгласно която преки и непосредствени вреди от деянието са тези вреди, които се намират в причинна връзка с деянието. Деянието трябва да е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, тоест вредата да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем /в този смисъл - решение № 9/02.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др. /. В случая съдът е приел, че причината за настъпване на ПТП между л.а. "Опел Комбо", т.а. "Ситроен Джъмпер" и автобус "Скания Иризар" и претърпените от ищцата вреди са единствено субективните действия на водача на автобуса, който в зоната на ПТП при определяне скоростта на движение на управляваното от него превозно средство не се съобразил с атмосферните условия и с конкретната липса на видимост, за да може да намали скоростта или да спре, когато възникне опасност за движението. Единствено по отношение на получения от ищцата травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки не е доказано пълно и главно наличието на пряка причинно-следствена връзка с деликтното поведение на водача на автобус „Скания“. Доколкото изложените от съда съображения съответстват на цитираната по-горе практика на ВКС, по третия въпрос не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Следва да се посочи, че правилността на извода на въззивната инстанция относно наличието на причинна връзка между поведението на ответника и причинените на ищцата неимуществени вреди не може да бъде предмет на настоящото производство по реда на чл. 288 ГПК за селекция на касационните жалби. Ето защо по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска. Четвъртият въпрос на касатора /допустимо ли е въззивният съд да приеме за доказани вреди, каквито не са претендирани с исковата молба/, не е разгледан от съда и не е обусловил неговите решаващи изводи. Въззивният съд е приел, че с оглед твърденията на ищцата в исковата молба и представените по делото доказателства, в полза на последния следва да се присъди сумата в размер на общо 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди /болки и страдания/ от причинените телесни повреди, изразяващи се в закрита черепно-мозъчна травма, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на меките черепни обвивки вляво челно-слепоочно; кръвонасядане на лявата подбедрица и ляв глезен; счупване на пета предкиткова кост на дясната ръка. Никъде в мотивите не са изложени съображения относно наличието на необходимост съдът да присъди обезщетение за вреди, извън посочените от ищцата. Поставеният въпрос е неотносим и не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Петият въпрос /допустимо ли е въззивният съд при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение да цени, за които първоинстанционният съд не е присъдил обезщетение, респективно такива не са претендирани с исковата молба/ е формулиран по неясен начин и не отговаря на изискванията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, ВКС, поради което същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ето защо той не може да обуслови допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Седмият въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция, като същият е поставен при фактическа обстановка, каквато не е приета за установена по делото. Въззивният съд не е изложил мотиви, съгласно които в обжалваната част решението на първоинстанционния съд е влязло в сила, поради което правният спор е разрешен със сила на пресъдено нещо. Не е налице влязло в сила решение на спора със сила на присъдено нещо, обвързваща въззивната инстанция, поради което поставеният въпрос е изцяло неотносим и по него не следва да бъде допуснато касационно обжалване. Не е налице соченото в касационна жалба вх. № 291785/16.06.2022 г.основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводи за необоснованост на въззивното решение. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на делото касаторът следва да заплати в полза на Р. Д. К. сторените от последната съдебни разноски пред касационната инстанция в размер на 5000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.