Определение № 1220 от 22.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5124/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 1349 от 23.6.2015 г., постановено по в. гр.д. № 3921 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което е отменено решение № 5864 от 4.8.2014 г. по гр. д. № 11902 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Първо Г.О., 7 състав, за отхвърляне на исковете с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ над размера от 8 000 лв. до 20 000 лв., постановено е друго решение, с което на ищците е присъдена допълнително сумата от 12 000 лв. и е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на всеки един от ищците по 8 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта. По този въпрос обжалваното решение противоречи на т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и на цитираната в изложението практика. Освен това според касатора е налице противоречие между обжалваното решение и т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3 на ОСГК на ВКС, защото част от твърдените от ищците неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липсата на мотиви на въззивния съд за причинно-следствена връзка между обвинението и причинените вреди. Ответниците по жалбата П. К., Ф. К. и Г. С. не вземат становище по нея. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: За да обосноват претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди, в исковата молба ищците са посочили единствено продължителния срок на наказателното преследване срещу тях. Твърдения за претърпени други неимуществени вреди над обичайните не са формулирани в исковата молба. Не са събрани никакви доказателства за общественото положение на ищците, за негативното въздействие на наказателното преследване върху здравето, честта и достойнството им. Въпреки това въззивният съд е приел, че с оглед на конкретните данни за тези обстоятелства, без да посочи какви точно са те, обезщетението трябва да е в размер на 20 000 лв. за всеки един от ищците. Следователно по първия въпрос на касатора въззивното решение противоречи на т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и на решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ІV ГО на ВКС. Присъдените суми от 20 000 лв. надвишават обезщетението за обичайно причинените неимуществени вреди от водено в неразумен срок наказателно производство, а наличието на други вреди ищците нито са твърдели, нито са доказали. Ето защо по този въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд. Въз основа на останалите въпроси на Прокуратурата касационно обжалване не следва да се допуска. Възивният съд е изложил свои собствени мотиви и няма противоречие с т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Не се касае нито за частично оправдаване, нито за вреди, които се дължат на поведението на ищците, поради което не е допуснато и противоречие на въззивното решение с т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3 на ОСГК на ВКС. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение