Определение № 60429 от 13.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2202/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дженерали Застраховане” АД, [населено място] и насрещна касационна жалба на Д. Р. К. от [населено място], действаща лично и със съгласието на своята майка Д. Е. К., срещу решение № 609 от 09.03.2020 г. по в. гр. д. № 3473/2019 г. на Софийски апелативен съд. Касаторът „Дженерали Застраховане” АД, [населено място] обжалва въззивното решение в частта, потвърждаваща постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-19 състав решение № 3406 от 13.05.2019 г., с която предявеният от Д. Р. К. срещу дружеството-застраховател пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпените в резултат от пътно-транспортно произшествие от 05.03.2017 г. травматични увреждания е уважен за разликата над 35 000 лв. до 150 000 лв. Поддържа, че в посочената част обжалваният акт е необоснован и противоречи на материалния закон. Счита, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно завишен, несправедлив и неотговарящ на реално претърпените от ищцата душевни болки и страдания, тъй като не са съобразени в пълна степен всички обстоятелства, имащи значение в случая и по-конкретно: броят, видът и тежестта на получените от ищцата травми и тяхното отражение; относително краткият лечебен и възстановителен период; нормалният ход на лечението и възстановяването на пострадалата; липсата на негативни последици за в бъдеще или усложнения от травмите; социално-икономическата обстановка в страната към датата на ПТП. Касаторът „Дженерали Застраховане” АД моли за допускане на касационното обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: „ 1. Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението; 2. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий; 3. Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /завишено/ с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост“. Като относима практика към тези въпроси посочва ППВС № 4/68 г. – т. II. Насрещният касатор Д. Р. К. от [населено място], действаща лично и със съгласието на своята майка Д. Е. К., обжалва въззивното решение в частта, потвърждаваща решение № 3406 от 13.05.2019 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-19 състав, с която претенцията й е отхвърлена за разликата над 150 000 лв. до 600 000 лв. Излага съображения за неправилност на обжалвания акт поради допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД с твърдението, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен. Моли за допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „За приложението на принципа на справедливост във връзка с критериите при определяне на конкретен размер обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД в хипотеза на предявен иск срещу застрахователя във връзка с приложението на т. II от ППВС № 4/68 г.“ Заявява становище за неоснователност на подадената от застрахователя касационна жалба по съображения в писмен отговор от 13.08.2020 г. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 и чл. 287 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, съобразявайки факта, че същото е влязло в сила по отношение уважаването на предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ до размер на сумата 35 000 лв., е приел за безспорно установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответния застраховател за причинените на ищцата вреди в резултат от процесното пътно-транспортно произшествие, настъпило на 05.03.2017 г. Поради това, като спорен и подлежащ на обсъждане е преценил само въпросът за размера на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди. След анализ на събраните по делото доказателства, в т. ч. на заключението на медицинските експертизи в първоинстанционното и във въззивното производство, решаващият състав е споделил извода на първата инстанция, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е именно присъдената й сума от 150 000 лв. С оглед указанията в ППВС № 4/1968 г., като релевантни за определяне на обезщетението в случая са взети предвид следните обстоятелства: Видът, броят и характерът на причинените телесни увреждания; Видът и продължителността на проведеното лечение – болнично с извършена оперативна интервенция за отстраняване на част от тънко черво, тотална резекция на голямото було и на мезентериума на тънкото черво, поставяне на гипсова имобилизация за 30 дни на епифизиолизата на дясно стъпало и домашно амбулаторно лечение; Продължителността на лечебния и възстановителен период – 6 месеца и свързаните с това ограничения и неудобства за пострадалата от невъзможността да се обслужва сама; Интензитетът на търпените болки и страдания, които са били по-интензивни в първия месец. Въззивният съд е съобразил и извода на двамата експерти-медици, че здравословното състояние на пострадалата е възстановено, но са налице вътрекоремни сраствания, които са следствие от гнойно-фибринозния перитонит. Взел е предвид също възрастта на пострадалата към датата на ПТП – 11 години; обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-икономическите условия в страната към 05.03.2017 г. и лимита на застрахователните покрития към същата дата. Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в атакуваната от касатора „Дженерали Застраховане” АД негова част. Поставените от застрахователя въпроси могат да бъдат обобщени и конкретизирани в съответствие с разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС като въпрос за приложението на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. По отношение на този въпрос е осъществено както общото изискване да е обуславящ изхода на спора, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същият е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 4 от 1968 г., а също и с формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС. Преценката за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на поставения от касатора „Дженерали Застраховане” АД въпрос изключва възможността за допускане на касационно обжалване на атакуваната от ищцата част на въззивното решение по същия въпрос. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение