Определение № 2436 от 15.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 161/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Х. К. чрез адв.К. К. срещу решение №.1804/27.03.24 по г.д.№.12222/22 на СГС, ІІ Гс., с което е потвърдено реш.№.8920/4.08.22 по г.д.№.164301/21 на СРС, 34с., за осъждане на касатора да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД 6650лв. платена в периода 16.03.17-19.05.17 сума при начална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 11.11.21 до окончателното изплащане, със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна Д. К. З. не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че при фактическия състав на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД е налице предаване, съответно получаване на нещо, при начална липса на основание-т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго; в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника-да установи, че е налице основание за получаването, респективно за задържането му. В случая ищецът е доказал плащането на претендираните суми. Ответникът, обаче, не е установил от една страна възникването на твърдяното от него с отговора на исковата молба служебно правоотношение между третото лице П.М. и ищеца, а от друга страна уговорки между тях, които да са породили през процесния период задължение за последния да извършва плащания към ответника /т.е. не е установено възлагане, по силата на което ищецът да е правно задължен да превежда сумите към ответника/. Договор в писмена форма - с оглед установяване, че ищецът е извършвал работа в притежавана от П. М. адвокатска кантора през процесния период /предвид чл.3 ал.1 ЗА, чл.76 ЗА и чл.77 ЗА/ не е представен по делото; доколкото и въз основа на служебните справки на съда е установено, че П.М. не притежава качеството адвокат, следва безспорно, че същият не може да е притежавал и адвокатска кантора, в която да е работил съвместно и с други адвокати; при недоказване на правоотношение, по силата на което ищецът да е обвързан от нареждания или възлагания на третото лице П.М., основание за извършените плащания не е налице. От друга страна, доколкото в свидетелските си показания последният говори и за „фирма“, не са представени доказателства и в посока установяване на друго трудово или служебно правоотношение, което да е обвързвало страните и по силата на което П. М. да е разполагал с правомощия да възлага изпълнение на задължения на ищеца. Доколкото това не е сторено, а напротив-служебно съдът е направил необходимите справки, за да провери дали П.М. може да притежава качеството работодател съгласно пар.1 т.1 ДР КТ, от същите е видно, че лицето не е регистрирано като юридическо лице. При това положение възраженията на ответника, като недоказани пред първоинстанционния и въззивния съд, са намерени за неоснователни, а искът-за основателен. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроси относно задължението на съда за събиране на доказателства, поискани от страните, в чиято доказателствена тежест е разпределено установяването на съответните спорни факти, и относно договора за поръчка. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с първия въпрос. Според практиката на ВКС, в това число цитираната /реш.№.784/20.01.11 по г.д.№.246/10, ІІІ ГО/, съгласно чл.153 ГПК на доказване подлежат спорните факти, които са от значение за решаване на делото, и връзките между тях; с оглед на това събирането на доказателства за всяко спорно по делото обстоятелство, което има значение за решаване на делото, е допустимо; събирането на тези доказателства представлява задължение на съда в случаите на служебно начало и/или когато са поискани от страните, в чиято доказателствена тежест е било установяване на съответния факт - което, ако не бъде изпълнено, представлява процесуално нарушение. Касационното обжалване се допуска за проверка съобразяването на така установената практика. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 133лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,