Определение № 195 от 17.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2968/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 12515 от 21.12.2013 г. на Н. В. А., чрез адв. К. С. срещу решение № 505 от 15.11.2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново, постановено по гр. д. № 697/2013 г., с което се е произнесъл по искове с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на метален навес с инвентарен № 47 на стойност 187 100 (неденоминирани) лева, находящ се в [населено място] и иск по чл. 73, ал. 1 ЗС за парично вземане в размер на 1 951 488 /неденоминирани/ лева, съставляващо обезщетение за ползването на претендирания имот. С писмен отговор ответникът по касационната жалба Всестранна кооперация „Съгласие” [населено място], чрез адв. А. Ч., счита обжалваното решение за правилно и като такова иска да бъде оставено в сила, претендира и направените разноски. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, 2 г.о., констатира следното: С определение от 17.09.2014 г., постановено по настоящото гражданско дело на основание чл. 292 ГПК производството по делото е спряно до приемане на решение от Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд по т. д. № 3/2014 г. Решението по тълкувателното дело е обявено на 27.10.2014 г. и с него е прието, че при проверката по чл.280, ал.2 ГПК съдът преценява цената на иска към момента на предявяването му, а когато това е станало преди 05.07.1999 г., прилага спрямо нея чл. 1 и чл. 2 от Закона за деноминация на лева. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от процесуално легитимирана страна, но същата е процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Цената на иска се посочва от ищеца и въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда, най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. При искове предявени в условията на обективно съединение, меродавна за допустимостта на касационното производство е цената на всеки иск поотделно, а не сборът на цените на отделните искове. В конкретния случай въззивното решение е постановено по обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 73, ал. 1 ЗС. Размерът на цената на иска се определя, съгласно приложимата разпоредба на чл. 55, ал. 1 ГПК /отм./, тъй като делото е образувано при действието на отменения ГПК. По искове за собственост и други вещни права върху имот цената на иска е равна на ¼ от данъчната оценка, а ако няма такава - ¼ от пазарната цена на имота /чл. 55, ал. 1, т. „б” ГПК/, като по искове за парични вземания се определя върху търсената сума /чл. 55, ал. 1, т. „а” ГПК/. С протоколно определение от 1.07.1998 г. на Великотърновският районен съд, постановено по гр. д. №163/1998 г., е допуснато изменение на предявените искове въз основа на молба № 76 от 26.06.1998 г. от ищеца, съобразена с представено и прието на същото съдебно заседание заключение на вещи лица по назначена технико-икономическа експертиза, както следва: намаление на иска за собственост на сумата 187 100 лева и увеличение на иска за заплащане на обезщетение от 495 000 лева на 1 138 368 лева. Поради задължителния характер на посочения по-горе тълкувателен акт на ВКС, следва да се приеме, че цената на всеки от предявените искове е под законоустановения минимум в чл. 280, ал. 2 ГПК, а именно: цената на предявения иск по чл. 108 ЗС е 187 100 неденоминирани лева или 187, 10 лева, а на паричния иск по чл. 73, ал. 1 ЗС е равна на претендираната сума - 1 138 368 неденоминирани лева или 1 138,37 лева. Следователно, в случая въззивното решение е постановено по дело с цена на иска под законоустановения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум от 5000 лева и подадената срещу него касационна жалба е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника по касационната жалба Всестранна кооперация „Съгласие” [населено място] следва да се присъдят направените по делото за настоящата разноски в размер на 780 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.