Определение № 4068 от 15.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4331/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Е. Г. и Г. Е. Г., чрез процесуалния си представител адв.И. Х. от В., срещу решение №151/22.07.2024г. по в.гр.д.№501/2022г. на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено като неправилно решение №381/14.09.22г., постановено по гр.д. №2159/21 г. по описа на РС-Ловеч, поправено с решение №403/21.09.22г. по реда на чл.247 от ГПК, като вместо него е постановено решение, с което е отхвърлен иска за делба с правно основание чл.34 от ЗС предявен от Н. Е. Г.,[ЕГН] и Г. Е. Г.,ЕГН [ЕГН], двамата с постоянен адрес: [населено място], [улица], против В. К. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], С. В. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], и Р. В. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], по отношение на съсобствен недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на [населено място], общ. Ловеч, обл. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к. 5500, ул. „Д-р В. К.“ №***, с площ от 318 /триста и осемнадесет/кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, *** В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявения иск за делба бъде уважен. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и произнасянето по които от касационната инстанция с решение би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.Тези въпроси са следните: 1/При делба на имот в архитектурно-исторически резерват „***“ – [населено място]/а и във всеки друг/ кои правила действат за вида на сградите, начина и характера на застрояването – специфичните по Наредба №10 за опазване и застрояване на архитектурно-исторически резерват „*** – [населено място] от 1978г. или нормите на ЗУТ; 2/Пречка ли е за допустимост на делба на имот, намиращ се в архитектурно-исторически резерват „***“ – [населено място]/а и във всеки друг/ липсата на приложени схеми и данни от съответните специалисти за начина на захранване на новообразуваните УПИ от водоснабдителната и канализационна мрежа в проекта-предложение за делба.Съставлява ли пречка за делба на имот икономически нецелесъобразност на едно техническо решение; 3/ Пречка ли е за допустимост на делба на имот, намиращ се в архитектурно-исторически резерват „***“ – [населено място]/а и във всеки друг/ липсата на транспортен достъп до него при условие, че достъпът до него е само пешеходен. Навеждат се доводи, че тези въпроси са обусловили изводите на въззивния съд и по тях следва да се допусне касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. 4/Наличието на придаваеми части към улица съставлява ли пречка един имот да бъде допуснат до делба.Допуска ли се до делба имот с неуредени сметки по регулация, съобразно актуалните му технически характеристики. Изводите на въззивния съд са в противоречие със следната практика на ВКС: решение №129 от 03.05.2012г. на ВКС по гр.д.№794/2011г., ІІ г.о., решение №112/05.03.2010г. на ВКС по гр.д.№3797/2008г., І г.о. и решение №1273/19.01.2009г. на ВКС по гр.д.№3467/2007г., ІV г.о. 5/Допуска ли се до делба имот, ако от него могат да бъдат обособени два самостоятелни УПИ, които да обслужват съществуващите сгради, като възможността за разделяне се установи в първата фаза на делбата. Решението на въззивния съд е постановено в отклонение на следната съдебна практика на ВКС: решение №201/19.10.2015г. по гр.д.№2585/2015г. на ВКС, І г.о., решение №293/12.12.2011г. по гр.д.№265/2011г. на ВКС, ІІ г.о., решение №131/27.05.2016г. по гр.д.№600/2016г. на ВКС, І г.о., решение №66/19.07.2017г. по гр.д.№3499/2016г. на ВКС, І г.о. и др. Ответниците по касационната жалба – В. С., С. С. и Р. К., чрез процесуалния се представител адвокат С. С., са депозирали по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който молят въззивното решение да не бъде допуснато до касационното обжалване.Претендират присъждане на направените в производството разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск предявен от Н. Е. Г. и Г. Е. Г. срещу В. К. С., С. В. С. и Р. В. К., с правно основание чл.34 от ЗС за делба на съсобствен недвижим имот представляващ ПИ с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на [населено място], общ. Ловеч, обл. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК. Прието е за безспорно по делото, че между страните е налице съсобственост върху процесния поземлен имот по наследство, като всяка една от тях притежава по 1/2 идеална част.Имотът се намира в жилищната зона на АИР „***“ в границите, определени в чл. 2 ал. 1 от Наредба №10 за опазване и застрояване на архитектурно-историческия резерват „***“ – [населено място] /ДВ, бр. 73/1978 г./, като в имота съществуват и две самостоятелни жилищни сгради, които не са предмет на делбата – сграда с идентификатор ***, която е собственост на ответниците, и сграда с идентификатор ***, която е собственост на ищците. Спори се между страните дали е налице възможност за разделяне на съсобственото дворно място на два парцела при спазване на изискванията за лице и повърхнина. Въззивният съд е приел, че още в първа фаза на делбата съдът може да установи дали един имот е поделяем, независимо от постановките на Постановлението на Пленума на ВС №2/82 г. т.1 б.“д“ във вр. с б.“г“ с помощта на съдебно-техническа експертиза.По делото е била допусната комплексна съдебно-техническа експертиза, от което заключение безспорно се установява, че делба на този съсобствен парцел е недопустима.Ако се кредитира заключението на в.л. арх.К. и се допусне делба на поземления имот съобразно нейното предложение, от ПИ с идентификатор 43952.515.33 ще се обособят два самостоятелни урегулирани поземлени имота, а двете съществуващи сгради на основното застрояване в имота ще са допрени една до друга по имотната граница, което означава че застрояването в двата съседни урегулирани поземлени имоти ще стане „свързано“ съобразно разпоредбата на § 5, т. 22 от Допълнителни разпоредби на ЗУТ, а стените между двете сгради които са разположени на вътрешната граница на поземления имот попадат в определението на „калканна стена“ съгласно § 5, т. 56 от ДР на ЗУТ. При това положение западната стена на сграда с идентификатор ***, която при разделяне на съсобствения имот на два самостоятелни имота попада в определението на „калканна стена“ не може да отговори на тези условия, защото съгласно определението на § 5, т. 56 от ДР на ЗУТ и чл. 82, ал. 1 от Наредба No 7 от 2003 г. за ПНУОВТУЗ по калканните стени не може да има корнизи, стрехи и отвори за врати и прозорци, но по съществуващата западна стена на сградата на кота ± 0.00 има тераса, която излиза пред равнината на стената.Отделно от това на кота + 2.60 има съществуващи отвори на прозорци, а пред равнината на стената освен терасата, която на това ниво е остъклена излиза и еркер над покрива на сградата с идентификатор ***разположена на по-долното ниво, а покрива на сградата с идентификатор ***завършва със стреха, която също излиза пред равнината на западната стена.Съдът приема, че всички тези издатини, при разделяне на процесния имот на два самостоятелни имота, ще навлязат в чужда собственост, което е незаконосъобразно.Освен това южната стена на сградата с идентификатор ***завършва в западната си част с тераса и еркер, което от своя страна е в противоречие на чл. 88а от Наредба No 7 от 2003 г. за ПНУОВТУЗ който гласи, че еркерите и балконите не могат да заемат еднометровите ивици в контактната зона към калканната стена при свързано застрояване.Въз основа на това е обоснован извод, че при тези несъответствия със ЗУТ от ПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място], не могат да бъдат обособени два самостоятелни урегулирани поземлени имота.Установено е допълнително, че в проекта - предложение на арх.К. не са приложени схеми за начина на захранване на новообразуваните урегулирани поземлени имоти от водоснабдителната и канализационна мрежа и няма данни за процесния имот къде се намират те, като водоснабдителната и канализационна система са предмет на отделни проекти и схеми, които следва да се изготвят от съответните специалисти.Водоснабдяването на имота се е осъществявало чрез 2 броя водопроводни отклонения от уличен водопровод по [улица], поотделно за двете жилищни сгради, като връзката на поземления имот с уличната канализационна мрежа е реализирана чрез сградно канализационно отклонение, което поема отпадъчните води от двете жилищни сгради и се включва в съществуваща улична ревизионна шахта разположената на ул.“д-р В. К.“.Съгласно експертното заключение поради голямата денивелация на терена не е възможно друго техническо решение - канализацията да се заусти към улица, която е на повисоко ниво освен чрез напорен тласкател, което е и икономически нецелесъобразно.Освен това експертизата е установила, че съгласно действащия регулационен план на[жк]улиците, осигуряващи достъпа до парцела на въззивниците, са съществуващи. Транспортен достъп до УПИ *** /ПИ с идентификатор ***/ е възможен единствено от [улица], а достъпа до имота от [улица]е само пешеходен поради наличието на стъпала по нея.Не на последно място съгласно заключението на експертизата наличието на придаваеми части към улица е още една пречка за разделяне на имота на два самостоятелни имота, тъй като практически делбения имот е с лице само на една улица, тази с пешеходния достъп/ [улица]/. При тези съображения въззивният съд е счел, че така предявеният иск за делба следва да бъде отхвърлен. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен в изложението въпрос, тъй като същия е неотносим.По делото не е спорен какъв е режимът на застрояване в територията, в която попада съсобствения УПИ, а дали последният има обслужващо сградите предназначение, респ. може да бъде разделен на две части.В съсобствения имот има завършени сгради, които се притежават в индивидуална собственост от страните, като спор относно бъдещото изграждане на нови постройки между тях няма.Отделно от това отговорът на поставения въпрос не би бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.По сходен случай е налице произнасяне на ВКС с решение № 396 от 1.07.2025г. по к.гр.д.№1081/2024г., в което е прието, че очертанията на улиците, площадите и на урегулираните имоти и техните размери, както и застрояването на имотите в населени места или в техни части с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение се установяват със самия подробен устройствен план. Законодателят не е предвидил минимални размери на площта и лицето на тази категория имоти, а само е поставено изискването тези показатели да бъдат такива, че да се запазят историческите и архитектурните ценности, околната среда, характерният обемно-пространствен и архитектурно-художествен образ и ценната дървесна растителност.След като очертанията и размерите на УПИ се определят от подробния устройствен план, то и тяхната промяна може да бъде извършена само по същия ред - чрез изменение на действащия или приемане на нов устройствен план.По сходен начин следва да се разреши и въпросът за застрояването на тази категория имоти. Останалите четири въпроса, които са поставените от касаторите следва да бъдат групирани като такива, насочени към правната възможност в първата фаза на делбеното производство да се установи дали от един съсобствен урегулиран поземлен имот, предмет на делбата, могат да бъдат обособени повече самостоятелни УПИ, когато в него са изградени самостоятелни обекти, принадлежащи в индивидуална собственост на всеки един от съделителите. Липсва противоречие между изводите на въззивния съд и посочената в петия въпрос съдебна практика, тъй като по делото не е отречена тази принципна възможност за разделяне на УПИ на две части, а е прието, че в конкретния случай тези предпоставки не са налице. Формирана е трайна съдебна практика, според която допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно место, в което има постройки-индивидуална собственост се преценява с оглед състоянието на имота към момента на разглеждане на делото за делба в първата фаза на производството, градоустройственият му статут и зависи от възможността от дворното място да могат да се обособят два или повече самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл. 19 ЗУТ за лице към улица и повърхнина и отстояние на сградите една от друга.Действащият ПУП следва да бъде изменен, така, че всеки един от новообособените УПИ да обслужва отделен самостоятелен обект.Делбата е недопустима ако не съществува такава възможност.За изясняване на този въпрос, съдът е длъжен да предприеме действията, необходими за изпълнение на процедурата по чл. 201 ЗУТ във фазата по допускане на делбата, а съсобствеността върху новообразуваните УПИ ще бъде прекратена във втората фаза на делбеното производство/ решение № 293/12.12.2011г. по гр.д.№265/2011г. на ВКС, II г.о., решение №201/19.10.2015г. по гр. д. № 2585/2015г. на ВКС, I г.о., решение № 131 от 27.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 600/2016г., I г.о и др./.Решаващият мотив за отхвърляне на иска за делба на застроеното дворно място не е липсата на приложени схеми за начина на захранване на новообразуваните УПИ от В и К мрежата, а поради това, че с това действие ще са нарушат изискванията за отстояние на съществуващите сгради една от друга, което е изцяло съобразено с цитираните по-горе решения.При преценка на заключението по допуснатата комплексна СТЕ, въззивният съд е приел, че при обособяването на два отделни УПИ, двете съществуващи сгради на основното застрояване в имота ще са допрени една до друга по имотната граница, което означава че застрояването в двата съседни урегулирани поземлени имоти ще стане „свързано“ съобразно разпоредбата на § 5, т. 22 от Допълнителни разпоредби на ЗУТ, а стените между двете сгради които са разположени на вътрешната граница на поземления имот попадат в определението на „калканна стена“ съгласно § 5, т. 56 от ДР на ЗУТ.Ще бъдат нарушени изискванията на чл. 82, ал. 1 и чл.88а от Наредба No 7 от 2003г. за ПНУОВТУЗ, че по калканните стени не може да има корнизи, стрехи и отвори за врати и прозорци, както и еркери. Въззивният съд е приел, че е една от пречките за разделяне на процесния УПИ на две части е тази, че ако това се осъществи по проекта на в.л. арх.К., до УПИ на ответниците/обозначен условно като УПИ***/, ще има възможност само на пешеходен достъп от [улица], защото денивелацията на улицата не позволява достъп с автомобил до обособения по този начин имот.Легална дефиниция на понятието „Урегулиран поземлен имот“ е дадена в разпоредбата на §5, т.1 от ДР на ЗУТ, според която това е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство.От съдържанието на тази разпоредба не се установява изискването да има осигурен достъп с превозно средство до лицето на имота, поради което в конкретния случай това обстоятелство би могло да се разглежда само като „неудобство“ за поделянето на УПИ.Това обаче в случая е без значение, тъй като не е обусловило крайните изводи на въззивния съд за неоснователност на предявения иск.Както бе посочено по-горе решаващият мотив за липсата на предпоставки за разделяне на съсобствения УПИ на две е, че с това действие ще са нарушат изискванията за отстояние на съществуващите сгради една от друга. Изложеното е основание да не се допуска касационно обжалване по въпроси №№2, 3 и 5. В мотивите си въззивният съд е приел, че наличието на придаваеми части от съсобствения парцел към улица е още една пречка за разделяне на имота на два самостоятелни имота, тъй като практически делбения имот е с лице само на една улица, тази с пешеходния достъп.Този извод е явно необоснован, тъй като от заключението по допуснатата комплексна СТЕ с се установява, че с изменението на ПУП за част от проектна улица, одобрено със заповед №1821/29.12.2006г. на кмета на Община Ловеч, е променена граница на процесния имот откъм [улица], която е изместена на изток.Това по никакъв начин не препятства достъпа до имота по тази улица, което означава, че и след това делбеният имот има лице на две улици – „***“ и “В. К.“.Изложеното означава, че при евентуалното разделяна на процесното УПИ на две части, което разделяне е съобразено със сключения между страните договор за разпределение на ползването на дворното място, всяка от частите ще има достъп до улица.Въпреки горното не следва да се допуска касационно обжалване по този въпрос, тъй като това съображение на въззивния съд е бил съпътстващ, а не основен мотив за отхвърляне на предявения иск за делба. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение