Определение № 4751 от 06.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3566/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 4883 от 26.05.2026 г. на И. Д. П., депозирана чрез адв. М. К., срещу разпореждане № 373 от 27.04.2026 г. по в. гр. д. № 380/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е върната подадената от касатора П. касационна жалба с вх. № 3534 от 09.04.2026 г. срещу решение № 144 от 24.07.2023 г. по същото дело. В частната жалба се поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно. Според жалбоподателя въззивният съд може да върне касационна жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК единствено в изрично посочените в чл. 280, ал. 3 ГПК случаи на необжалваемост, каквито тук според него не са налице. Изтъква се, че като е извел недопустимостта на касационната жалба от нормата на чл. 463, ал. 2 ГПК, администриращият съд е иззел компетентността на Върховния касационен съд по чл. 288 ГПК досежно дължимата преценка на основанията за допускане на касационния контрол и така е преградил достъпа му до последния. И. Д. П. моли атакуваното разпореждане да бъде отменено, а делото върнато на Апелативен съд – Пловдив с указания да продължи с администрирането на касационната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу разпореждане на въззивен съд за връщане на касационна жалба, подлежащо на касационно обжалване, поради което тя е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Пред въззивния съд е постъпила касационна жалба с вх.№ 3534 от 09.04.2026г. от И. Д. П. срещу решение № 144 от 24.07.2023 г. по в.гр.д. № 380/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 546 от 27.04.2023 г. по в. гр. д. № 882/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение като неоснователна подадената от П. жалба срещу разпределение от 02.09.2022 г., предявено на страните с протокол от същата дата, по изпълнително дело № 91/2017 г. на ДСИ при Районен съд – Първомай. Апелативният съд е приел, че нормата на чл. 463 ГПК урежда съдебния контрол върху постановлението на съдебния изпълнител за разпределение на постъпили суми в принудителното изпълнение. Посочил е, че жалбата се разглежда от окръжния съд по реда на чл. 278 ГПК, който се произнася с решение по съществото на спора, което подлежи на еднократно обжалване пред съответния апелативен съд. Подчертал е, че според чл. 463, ал. 2, изр. 3 ГПК решенията на апелативните съдилища по тези дела са окончателни и не подлежат на касационно обжалване, поради което подадената касационна жалба е недопустима и като такава подлежи на връщане на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. Настоящият съдебен състав съобрази, че решение № 144 от 24.07.2023 г. по в. гр. д. № 380/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив е постановено в производство по чл. 463, ал. 2 ГПК по обжалване на решение на окръжен съд по жалба срещу разпределение в изпълнителен процес. Съгласно изричната норма на чл. 463, ал. 2, изр. 3 ГПК това решение на апелативния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Необжалваемостта на въззивния акт представлява абсолютна процесуална пречка за възникване на касационното производство, за която съдът следи служебно. Тя изключва самото право на касационно обжалване, при която хипотеза не може да се обсъждат законовите предпоставки за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Поради това администриращият съд не само е имал правомощие, но и е бил длъжен да върне касационната жалба като недопустима, без да е било необходимо да изпраща делото на Върховния касационен съд за преценка на основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В гореизложения смисъл е константната практика на ВКС (определение № 2905 от 02.06.2026 г. по ч. гр. д. № 2084/2026 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 2514 от 14.05.2026 г. по ч.гр.д. № 1134/2026 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.). Правото на защита на жалбоподателя е изчерпано чрез осъществяването му в предвидения с чл. 463, ал. 1 и ал. 2 ГПК двуинстанционен съдебен контрол срещу извършеното разпределение в процесното изпълнително дело. Съобразно гореизложеното, Върховният касационен съд, съставът на Първо гражданско отделение