Определение № 199 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3914/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Софийска градска прокуратура срещу решение №.260195/24.09.20 по г.д.№.6868/19 на СГС, ІІІ Вс. - с което е потвърдено решение №.58296/7.03.19 по г.д.№.72449/18 на СРС за осъждане на касатора да плати на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ 7000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.11.15 до окончателното изплащане. Ответната страна И. Д. Ш. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за основателен за сумата 7000лв. обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение. За да достигне до този извод е приел, в това число препращайки към мотивите на първоинстанционния съд, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди предвид чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ - тъй като по повдигнато срещу ищеца от орган на Прокуратурата на Република България обвинение в извършването на престъпление по чл.227б ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.2 ал.2 НК /за това, че като управител и представител на „Специализирана фирма за трудоустроени лица и инвалиди-Надежда“ ЕООД, в 30-дневен срок от спиране на плащанията по установено непогасено изискуемо и ликвидно задължение (2190,71лв.) не е поискал откриване на производство по несъстоятелност/, е постановена влязла в сила /на 1.11.14г./ оправдателна присъда. Установил е и, че незаконното обвинение му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психически изживявания. По отношение на размера на дължимото обезщетение, като се е позовал на постановките на ППВС 4/68 и е съобразил - продължителността на наказателното производство /около 1 година (21.10.13-1.11.14) – която не надхвърля разумния срок за провеждането му с оглед сложността на делото/, тежестта на престъплението, в което е бил обвинен ищеца /умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до 3г. или глоба/, обстоятелството, че наказателното производство нормално влияе върху психиката на всяко лице и този извод съдът може да направи и без наличие на строго формални доказателства /доколкото липсват други, установяващи обратното/, интензитета на преживените от ищеца негативни емоционални преживявания и отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката му – установени от разпита на изслушаните свидетели - притеснение, обида, стрес, отчаяние, депресия, затваряне в себе си, унижение и срам, в това число във връзка с поведение на полицейски служители при невъзможността да бъде извършена полицейска регистрация, инициирана именно във връзка с наказателното производство /въпреки, че е инвалид първа група с пълна пареза на долните крайници и без възможност за придвижване, полицейски служител е настоявал ищецът да се качи на втори етаж на ІV РПУ за извършване на криминалистична регистрация – без да е осигурена помощ до придвижването му дотам (при липса на асансьор и рампа) и без да се отчете здравословното му състояние; предвид невъзможността за явяване е бил съставен АУАН и впоследствие наказателно постановление /НП/ - с което му е наложена глоба за неизпълнение на разпореждане на орган на полицията, по негова жалба НП е отменено от съд с решение, влязло в сила година след издаването на АУАН/, възрастта на ищеца в периода на водене на производството /47г./, личността му /неосъждан-като статута на подсъдим е факт, който за неосъждания човек неминуемо предизвиква отрицателни емоции/, липсата на данни за увреждания, имащи трайни последици за психическото и физическото състояние, съдът е приел, че дължимото обезщетение възлиза на 7000лв. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. В изложението си по чл.284 ал.3 ГПК касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроси за определяне на обезщетението след преценка на всички обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта /ППВС 4/68, т.ІІ, реш.№.302/4.10.11 по г.д.№.78/11, І ГО, реш.№.321/26.11.114 по г.д.№.2516/14, ІV ГО/ и за приложението на обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД /ППВС 4/68, реш.480/23.04.13 по г.д.№.85/12, ІV ГО, реш.№.832/10.12.10 по г.д.№.593/10, ІV ГО/ Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.05 по т.гр.д.№.3/04 на ОСГК на ВКС/. В цитираната от касатора практика, в това число т.ІІ от Постановление №.4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Въззивният съд не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на ответника, и е взел предвид релевантните факти и обстоятелства. При определяне размера на дължимото обезщетение е съобразена продължителността на наказателното производство - малко повече от една година - която не е намерена за неразумна, тежестта на престъплението, в което е бил обвинен ищеца /умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до 3г. или глоба/, приключването на производството след съдебна фаза с проведени две съдебни заседания, интензитета на преживените негативни емоционални преживявания и отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката и живота /преживения страх от осъждане, депресивност, затваряне в себе си, отказ от осъществяване на социални контакти, срам и унижение, в това число от обстоятелствата във връзка с осъществяване на процедурата по криминалистична регистрация и издаденото наказателно постановление, подробно описани по-горе и приключили след една година и след отделно съдебно производство/, липсата на данни за увреждания, имащи трайни последици за психическото и физическото състояние, като обезщетението на практика е съобразено и с икономическите условия на живот към момента на увреждането /т.е. взети са предвид както обстоятелствата, които влияят в посока увеличаване на дължимото обезщетение, така и такива, които водят до намаляването му/. Предвид изложеното въззивната инстанция се е произнесла в съответствие с цитираната от жалбоподателя задължителна практика на ВКС и не е налице соченото противоречие и основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С въпроса относно обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД касаторът цели да постави проблема за съдържанието на понятието "справедливост" според чл.52 ЗЗД и оттам - за обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определянето на справедлив размер на обезщетението за претърпени вреди. Налице е многобройна практика, вкл. постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС /напр. №.532/24.06.10 по г.д.№.1650/09, III ГО, реш.№.377/22.06.10 по г.д. №.1381/09, IV ГО, реш. от 6.04.2011 по г.д.№.951/10, III ГО, реш. №.149/2.05.11 по г.д.№.574/10, III ГО, реш.№.643/15.11.10 по г.д.№. 1916/09, IV ГО, реш.№.111/17.03.14г. по г.д.№.4207/13, ІV ГО на ВКС, ППВС №.4 от 23.12.1968, както и цитираните/, в които са дадени разрешения на правния въпрос относно критериите, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.5 по т.гр.д.№.3/04 на ОСГК на ВКС/. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това и тя не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики - които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Разликата в присъдените от съставите обезщетения за неимуществени вреди произтича именно от различните факти при отделните казуси, а не сочи на противоречиво разрешение на въпроса. Справедливото обезщетяване, което изисква чл.52 ЗЗД, означава съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии – пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер, и той е различен за всеки отделен случай /реш.№.111/17.03.24 по г.д.№.4207/13, ІV ГО на ВКС/, вкл. с оглед на факта, че всяко отделно лице има различна психика и субективно по различен начин възприема едни и същи факти, свързани с повдигнатото обвинение. Такава преценка е направил и съдът в обжалваното решение, като е съобразил сочените критерии и конкретните обстоятелства и правните му изводи не противоречат на възприетото в задължителната практика, в това число цитираната. От друга страна, доколкото жалбоподателят сочи такава, тя не съставлява практика по сходни случаи /по смисъла на реш.№. 830/20.12.10 по г.д.№.1898/09, ІV ГО – реш.№.832/10.12.10 по г.д.№.593/10, ІV ГО, касае хипотеза, в която наказателното производство е започнало десет години преди настоящото и спрямо лице, което е било осъждано, не е било инвалид и не е имало преживявания по повод полицейска регистрация като тези на ищеца; аналогичното важи и за реш.480/23.04.13 по г.д.№.85/12, ІV ГО (касае производство, започнало осем години преди настоящото и не включващо обстоятелства, подобни на тези във връзка със състоянието на ищеца и невъзможността за извършване на криминалистична регистрация/. При тези обстоятелства не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,