Определение № 2652 от 16.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 653/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Хъс Инвест София“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 6560 от 29.11.2024 г. по в. гр. д. № 5737/2024 г. на Софийски градски съд, ГО, II-Ж състав, с което е потвърдено решение № 2923 от 19.02.2024 г., поправено с решение № 4298 от 11. 03. 2024 г., по гр. д. № 43397/2023 г. на Софийски районен съд, 125 състав, с което е признато за установено, че касаторът дължи на „Интер Билд и ко“ ЕООД, [населено място] на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 23422,94 лв., представляваща удържани суми по фактури, подробно описани в решението, в размер на 3 % върху стойността на фактурираните СМР, ведно със законна лихва за период от 05.06.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 30634/2023 г. на Софийски районен съд. Решението е постановено при участието на „Арх Ситистрой“ ЕООД, [населено място] като трето лице помагач на страната на ответника „Хъс Инвест София“ ЕООД. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател сочи, че въззивният съд не е приложил правилно разпоредбите на чл. 258 и чл. 266 ЗЗД. Твърди, че ищецът не е доказал изпълнението на възложената работа и нейното приемане от страна на възложителя. Сочи, че задържаната гаранция се освобождава 5 работни дни след подписването на приемно-предавателен протокол за завършване на всички СМР. Навежда доводи, че в случая положените подписи на представения приемно-предавателен протокол за завършени СМР са под предвиденото за това поле, като лицето, което ги е положило – свидетелят А. А. няма представителна власт нито по отношение на възложителя „Хъс Инвест СОФИЯ“ ЕООД, нито по отношение на изпълнителя „Арх Ситистрой“ ЕООД. Счита, че въззивният съд неправилно е приложил и разпоредбата на чл. 301 ТЗ, тъй като касационният жалбоподател е направил своевременно възражение при узнаването за съставения приемно-предавателен протокол. Твърди, че решаващият съд е кредитирал свидетелските показания на А. А., без да ги разгледа в съвкупност с останалия доказателствен материал, поради което е достигнал до неправилното заключение, че последният е притежавал представителна власт по отношение на ответника за окончателно приемане на всички СМР. Касаторът излага аргументи, че в настоящия случай не е налице забава на кредитора, тъй като възложителят е оказвал необходимото съдействие и е изпълнявал точно и добросъвестно договорните си задължения. Моли обжалваното решение на въззивния съд да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: „1. Считат ли се презумптивно потвърдени фактически действия без представителна власт по чл. 301 ТЗ?; 2. Какво е значението на мястото в документа, на което е положен саморъчният подпис?; 3. Какво е правното значение на мястото в документа, на което е положен саморъчният подпис и по-конкретно какво е правното значение на полагане на подпис в окончателен приемно-предавателен протокол за изпълнение на всички възложени СМР не на обозначените за това места, а най-долу в документа под целия текст, без да се посочва от името на коя страна е положен подписът и без да се посочва в какво качество е подписан документът от подписващия?; 4. Ако в договор за изработка, по-конкретно договор за строително-монтажни работи (СМР), е предвидено, че възложителят заплаща на изпълнителя сума за реално изработените и приети количества, удостоверени с подписани актове образец 19, като от всяко междинно плащане възложителят удържа суми като гаранция за качествено изпълнение, която се освобождава след подписване на приемно-предавателен протокол за завършване на всички СМР: 4.1. Счита ли се подписването и разплащането по всички актове образец 19, с удържане на суми като гаранция за качествено изпълнение, за приемане на цялостното изпълнение на СМР в качествено отношение, без да е подписан изричен приемно-предавателен протокол между страните, предвиден в договора, който да го удостоверява? 4.2. Счита ли се, че при приемане и подписване на всички актове образец 19 от лице без представителна власт, действащо от името на търговец, и последващото им разплащане от същия търговец, то последният е потвърдил мълчаливо по реда на чл. 301 ТЗ изпълнените СМР и в качествено отношение?; 5. Приема ли се за приемане на извършена работа в качествено отношение чрез конклудентни действия посредством осчетоводяване и извършване на междинни плащания по фактурите, издадени на основание (изрично посочено в тях) актове образец 19 и съответстващи по стойност и вид изцяло на описаните в тях СМР, без да е подписан изричен приемно-предавателен протокол между страните, предвиден в договора, който да го удостоверява?; 6. Какви са правните критерии да се счита възложената работа за приета в качествено отношение чрез конклудентни действия, без да е подписан изричен приемно-предавателен протокол между страните, предвиден в договора, който да го удостоверява?; 7. Подлежат ли и при какви обстоятелства удържаните суми като гаранция за качествено изпълнение на изплащане в полза на изпълнителя в случаите, описани във въпросите по т. 4-6?; 8. Изпада ли възложителят по договора за СМР в кредиторова забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД, ако откаже да подпише окончателен приемно-предавателен протокол за изпълнени СМР поради наличието на некачествено изпълнение? Счита ли се това неприемане за неоправдано? Какво съдействие дължи кредиторът-възложител на длъжника-изпълнител в този случай?; 9. Длъжен ли е съдът да се съобрази с начина на приемане на възложената работа по договор за изработка (договора за СМР), щом страните са уговорили такъв?; 10. Счита ли се за изпълнен фактическият състав на чл. 266 ЗЗД ако страните са уговорили начин на приемане, чрез подписването на изричен приемно-предавателен протокол, и такъв не е подписан от възложителя поради възражения за некачествено изпълнение от негова страна?; 11. Ако лице действа без представителна власт и заяви при разпит в съдебно заседание, че не е разполагал с представителна власт и не е действал като представител на търговец, намира ли приложение правилото по чл. 301 ТЗ?; 12. Чия е доказателствената тежест за установяване, че възложената работа (СМР) е изпълнена некачествено - на ищеца или на ответника?; 13. Как се отразява недоказването на това обстоятелство при постановяване на съдебното решение?“. Касаторът твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по формулираните първи и втори въпрос, които са от значение за изхода на делото, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение № 36 от 30.03.2011 г. по гр. д. № 384/2009 г. на ВКС, IV г.о. Поддържа, че останалите въпроси, въведени с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на въззивния акт. Ответникът по касационната жалба „Интер Билд и ко“ ЕООД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Третото лице помагач „Арх Ситистрой“ ЕООД не е депозирало становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 11.11.2020 г. ответникът „Хъс Инвест София“ ЕООД в качеството на възложител, третото лице помагач „Арх Ситистрой“ ЕООД в качеството на изпълнител и ищецът „Интер Билд и ко“ ЕООД в качеството на подизпълнител са сключили тристранен договор за реализиране на проект по договор за строителство, сключен на 01.07.2018 г. между възложителя и изпълнителя. Съставът на въззивния съд е установил, че с посочения договор изпълнителят е възложил на подизпълнителя извършването на конкретно посочени в приложение № 1 видове СМР на обект жилищен комплекс - сграда 7. Констатирал е, че в чл. 7, ал. 1, т. 2 от договора е предвидено, че от всяко междинно плащане възложителят ще удържа 3 % върху стойността на фактурираните от подизпълнителя /ищец/ СМР като гаранция за качественото изпълнение. В атакуваното решение е прието, че страните са договорили разплащането на СМР да се осъществява в петдневен срок от подписване на акт образец 19, сертификати за възложени материали и декларации за съответствие и издадена фактура съгласно акт образец 19 за стойността на разплащане. Съдът е установил, че съгласно договора гаранцията за качествено изпълнение по чл. 7, ал. 1, т. 2 се освобождава в срок от пет работни дни след подписване на приемно-предавателен протокол за извършване на всички СМР, посочени в приложение № 1, включително и допълнително възложените. Въззивният съд е кредитирал изцяло заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието в първоинстанционното производство, съгласно което деветте броя фактури, по които е задържана от ответника сумата в общ размер на 23 422, 94 лв., са осчетоводени от него към датата на издаването им, като ответникът е ползвал данъчен кредит по тях съгласно ЗДДС. Установил е, че на 04.11.2022 г. е съставен окончателен приемно-предавателен протокол от „Интер Билд и ко“ ЕООД, в който са били положени подписите на Р. Б. – управител на подизпълнителя и на А. А. за възложителя и изпълнителя, като е удостоверено, че извършените СМР са били приети, с което работата по договора за СМР от 11.11.2020 г. е приключена. В обжалваното решение на Софийски градски съд, след анализ на показанията на свидетеля А. А., работил през 2020 г. като технически ръководител в „Арх Ситистрой“ ЕООД, е прието, че той е полагал подпис в изготвените протоколи за установяване на извършените СМР по процесния договор, за да може да стартира процедурата по разплащането им; при наличие на забележки по повод качеството на изпълненото недостатъците са отстранявани в хода на изпълнението, преди да бъде съставен съответният протокол и да бъде извършено плащането на СМР; с подписа на А. се удостоверявало осъществяването на СМР и обстоятелството, че те са качествено извършени. Решаващият състав на въззивния съд е съобразил, че съгласно показанията на свидетеля А. П., работил като инвеститорски контрол при „Хъс Инвест София“ ЕООД към 02.11.2023 г., всички СМР-та по договора са били завършени и са били съставени протоколи за тях. Въззивният съд е обсъдил свидетелските показания на И. Д., работил като технически ръководител при ищеца до 2023 г., според които работата по договора е била окончателно приета с подписа на А. А., като за проверка на обекта идвал само А., а А. П. го придружавал, но не извършвал проверки. Съдът е посочил, че според гласните доказателства причината окончателният протокол да се изготви извън срока от три месеца е била възлагането на допълнителни работи. При тази фактическа установеност в атакуваното решение на въззивния съд е формиран извод, че претенциите на ищеца - подизпълнител по договора за заплащане на част от договореното възнаграждение по процесния договор, съответна на удържаната от възложителя – ответник сума като гаранция за качествено изпълнение, са основателни. Съдът е намерил за неоснователни доводите на ответника, че изработеното не е било прието от възложителя без забележки и възражения преди образуването на исковото производство. Изложил е съображения, че приемането на работата може да бъде не само изрично, но и с конклудентни действия, като в настоящия случай се установява, че възложителят е приел извършената работа от страна на подизпълнителя – ищец както изрично – със съставените в хода на строителството протоколи /актове обр. 19/, които са подписани от възложителя без възражения, така и с конклудентни действия - чрез осчетоводяване на 9-те броя данъчни фактури, които са били заплатени от ответника с удържане на уговорената гаранция за качествено изпълнение по договора. В решението на въззивния съд са квалифицирани като неоснователни възраженията на ответника, че съставеният окончателен приемно-предавателен протокол от 04.11.2022 г. не удостоверява приемане на изпълнените СМР на обекта без възражения от страна на възложителя. В тази връзка отново е подчертано, че в случая приемането на извършената работа е осъществявано в хода на строителството с подписването на актове образец 19 и осчетоводяването и заплащането на сумите, а съставянето на протокола от 04.11.2022 г. е било необходимо само на подизпълнителя, за да инициира връщане на задържаната като гаранция част от възнаграждението. Аргументирал е, че по отношение на положения в този протокол подпис за възложителя от страна на А. А. е приложима презумпцията в чл. 301 ТЗ, която не е била оборена в производството. Изтъкнал е, че съгласно гласните доказателства по делото всички СМР на обекта са били фактически приемани от свидетеля А., който е удостоверявал в съставените актове обр. 19 изпълнените СМР по вид, количество и качество. Съдът е счел, че с осчетоводяването на фактурите, издадени въз основа на изрично посочен в тях акт обр. 19, съответно най-късно с извършеното плащане на всяка от фактурите ответникът е узнал за извършените без представителна власт действия по приемане на работата без възражения, като няма доказателства да се е противопоставил незабавно след узнаването на приемането на работата от лице, което няма представителна власт по отношение на него. Въззивният съд е посочил, че по делото не се доказва твърдяното от ответника некачествено изпълнение на възложената работа, като са налице данни с източник показанията на свидетеля А., че недостатъците на извършеното са отстранявани от подизпълнителя в хода на изпълнението и преди съставянето на протоколите обр. 19, въз основа на които е извършено разплащането по издадените фактури. В обжалваното решение е формиран извод за неоснователност на релевираното от ответника възражение за прихващане с вземането му за неустойка за забава в изпълнението на възложените СМР, предвидена в чл. 48 от договора, доколкото по делото не е доказано да е налице забавено изпълнение от страна на ищеца - подизпълнител. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. По отношение на първия материалноправен въпрос, въведен с изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК на касатора, досежно приложението на чл. 301 ТЗ не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Въпросът е прекалено общо поставен и не може да бъде свързан с направените от въззивния съд в атакувания акт изводи. Извън това, съобразяването на предпоставките за приложението на презумпцията по чл. 301 ТЗ е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, поради което няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Във всеки отделен случай решаващият съд преценява фактите в тяхната съвкупност и последователност на осъществяване, за да направи своя извод дали липсва противопоставяне от страна на търговеца на извършени от негово име без надлежно учредена представителна власт действия. Същевременно, касаторът не е обосновал и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Решението по гр. д. № 384/2009 г. на ВКС, ІV г. о., на което касационният жалбоподател се позовава, и по-конкретно приетото в него, че фактическите действия на лице без представителна власт, чрез които се манифестира съгласие /за сключване на сделка/, подлежат на потвърждаване от търговеца при условията на чл. 301 ТЗ, не се явява относимо към спорния въпрос по настоящото дело във връзка с приложението на презумпцията по чл. 301 ТЗ по отношение на подписването за възложител на окончателния приемно-предавателен протокол от 04.11.2022 г. от страна на свидетеля А., съответно не доказва твърдяното противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС. Вторият и третият въпрос, формулирани от касатора, не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са били предмет на обсъждане в обжалваното въззивно решение. Доколкото въпросите се въвеждат във връзка с мястото на положения подпис от свидетеля А. в окончателния приемно-предавателен протокол от 04.11.2022 г. следва да се подчертае, че изводите на съда относно качеството, в което този свидетел е участвал в строителството, възложено по процесния договор, съдът е формирал не само въз основа на посоченото писмено доказателство, а след преценка на събраните по делото писмени /актове обр. 19/ и гласни доказателства. Дали посочената преценка е правилна не подлежи на контрол в производството по чл. 288 ГПК по селекция на касационните жалби и може да бъде проверявано само в производството по чл. 290 ГПК след допускане на касационното обжалване съгласно задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите по т. 4, 5, 6, 7, 9 и 10 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са свързани с предмета на спора, но по отношение на тях не са налице предпоставките за достъп до касация. Посочените въпроси нямат характера на въпроси по приложение на относима към спора материална и/или процесуална правна норма, а отговорите им са фактологично обусловени и предполагат извършване на проверка на събраните по делото доказателства. Същевременно, при формулирането на въпросите се изхожда от тезата на касатора, че в процесния договор страните са уговорили начин на приемане на възложената работа в качествено отношение, а именно с подписването на окончателен приемно-предавателен протокол, както и че в случая този протокол не е подписан от възложителя поради възражение за некачествено изпълнение, която не е възприета във въззивното решение. В атакувания акт на Софийски градски съд е формиран извод, че приемането на възложените СМР е извършено в хода на строителството със съставените и подписани от страните протоколи обр. 19 и с осчетоводяване на фактурите за СМР и заплащане на дължимите суми по тях от страна на възложителя. Изразеното от състава на въззивния съд разбиране е, че съставянето на окончателния протокол от 04.11.2022 г. не е било необходимо за удостоверяване на обема и качеството на изпълнение на договорените СМР, а за иницииране на връщането на задържаната гаранция за качествено изпълнение, като с посочения документ се удостоверява изпълнението на всички възложени СМР и приключването на договора. По обсъжданите въпроси не е обосновано и въведеното допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В случая касационният жалбоподател не е навеждал такива доводи по нито един от поставените въпроси, а само общо се е позовал на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Извън това, по въпросите относно приемането на извършената работа по договор за изработка, доказването му, значението на съставен акт обр. 19 и доказателствената сила на осчетоводена от страните фактура е формирана последователна практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване и на която въззивният акт съответства. С решение № 218 от 23.12.2016 г. по т. д. № 3709/2015 г. на ВКС, ІІ т. о. и посочените в него актове на касационната инстанция е изяснено, че приемането на извършена работа по договор за изработка обхваща както фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то съответства на възложеното с договора, което е израз на одобряването му; за приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е релевантно изявлението на възложителя, заедно с реалното предаване на изработеното, че счита същото за съобразено с договора, или извършването на конклудентни действия, придружаващи получаването на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от страна на възложителя за такова пълно одобряване. Съгласно решение № 216 от 02.08.2016 г. по т. д. № 2411/2014 г. на ВКС, І т. о. и решение № 65 от 16.07.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. двустранно подписаният между страните протокол за изпълнени видове СМР, в който са посочени количествата, единичната цена и общата стойност на видовете СМР, по своята същност представлява приемателно-предавателен протокол за конкретно извършени видове работа. По правната си характеристика този протокол е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото. С решения № 138 от 17.10.2011 по т. д. № 728/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 42 от 15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 166 от 26.10.2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 65 от 16.07.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. ВКС, ІІ т. о. и др. е прието, че ако възложителят е подписал издадена от изпълнителя фактура, тя е отразена в счетоводните регистри на търговското дружество - възложител и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит, е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи. Въведените въпроси по т. 8 и т. 11 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване също не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите по т. 8, които се отнасят до забавата на кредитора - възложител по договора за СМР не са били обсъждани от Софийски градски съд в постановеното въззивно решение. Що се отнася до въпроса по т. 11, то той явно се отнася до показанията на свидетеля А. и качеството, в което същият е подписвал документи във връзка със строителството, осъществявано по процесния договор. Налице е обаче пълна неяснота на питането на касатора, доколкото разпоредбата на чл. 301 ТЗ се отнася именно до действия без представителна власт. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по последните два въпроса, поставени от касационния жалбоподател. Тези въпроси са прекалено общо формулирани и не държат сметка за мотивите на въззивния акт, в частност за изложените от Софийски градски съд съображения, че в случая възложените СМР по процесния договор са били изпълнени от ищеца и възложителят е приел извършената работа без забележки и възражения, поради което е изпълнен фактическият състав по чл. 266 ЗЗД и възложителят следва да заплати дължимото по договора възнаграждение в неговата цялост, както и че по делото е доказано, че некачествено изпълнените работи са отстранявани от ищеца в хода на изпълнение на работата и едва след това са съставяни протоколи обр. 19, въз основа на които са издадени данъчни фактури и е направено разплащане от възложителя. При формулиране на последните два от въпросите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът отново не е съобразил решаващите изводи на въззивния съд за приемане на извършената работа от възложителя без забележки в качествено отношение и квалифицирането като неоснователен на довода на ответника, че това е следвало да бъде сторено с предвидения по договора окончателен приемно-предавателен протокол. Извън това, касаторът не е обосновал допълнителните предпоставки, формиращи общото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се е позовал само бланкетно. В тази връзка следва да бъде съобразено, че по приложението на общото процесуално правило на чл. 154, ал. 1 ГПК относно доказателствената тежест, както и във връзка с доказването на приемането на извършената работа по договор за изработка и на възраженията за недостатъци на изработеното, релевирани от възложителя, е формирана многобройна последователна практика на ВКС, която изключва значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, който е постановен extra legem, т. е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма и който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите. В настоящия случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. При аргументиране на очевидната неправилност на въззивното решение касаторът повтаря касационните си доводи, че въззивният съд не е съобразил мястото на положения подпис от свидетеля А. в окончателния приемно-предавателен протокол и е игнорирал значението, което договорът на страните придава на този документ. Посочените доводи предполагат проверка на доказателствата по делото, което изключва очевидния характер на твърдяната неправилност. По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд не се допуска. С оглед резултата по делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 3 000 лв., чието договаряне и извършване се установява от договор за правна защита и съдействие от 20.02.2025 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение