Определение № 650 от 08.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 1228/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по съвместната частна касационна жалба с вх. № 944/26.ІІ.2014 г. на [фирма]-с. Поликраище, [община] и А. П. К. от [населено място], подадена чрез техния общ процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 24 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от з.з. на 12.ІІ.2014 г., постановено по т. дело № 37/2014 г., с което е била оставена без уважение тяхната молба с правно основание по чл. 420 ГПК Оплакванията на двамата частни касатори са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, поради което те претендират касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за потвърждаване на първоинстанционното определение на РС-Горна Оряховица, с което същата молба с правно основание по чл. 420, ал. 2 ГПК е била уважена. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК двамата частни касатори обосновават приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Великотърновският апелативен съд се е произнесъл „по материално- и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, а и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма]-София писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на частната касационна жалба, така и по допустимостта на частния касационен контрол, а също и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Великотърновския апелативен съд, настоящата съвместна частна касационна жалба на [фирма] и А. П. К. ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК не подлежат на касационен контрол. С тях не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито се решават по същество други производства. Тези съдебни актове нямат самостоятелно значение, тъй като са с привременен характер: доколкото са свързани със защитата на длъжника до предявяване на иск за установяване съществуването на вземането. Извън гореизложеното, с постановката по т. 8 на ТР № 4/2013 г. от 18.VІ.2014 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., бе прието, че въззивните определения, постановени в заповедното производство (каквото се явява и атакуваното с настоящата съвместна частна касационна жалба), не подлежат на касационно обжалвате. Поради това, че с настоящия съдебен акт само се констатира влизането в сила на въззивно определение, той не подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение