Определение № 2643 от 15.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 909/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.Р. Р. от АК - Плевен съвместна касационна жалба на С. Д. и И. Д. (ответници в производството пред първоинстанционния съд) срещу решение № 353/14.12.2023г. по възз.т.д.№ 513/2023г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 68/13.03.2023г. по гр.д.№ 143/2022г. на ОС - Шумен за осъждането им да заплатят солидарно на „Колект БГ“ ЕАД, [населено място], общо сумата 80 000лв., представляваща сбор от главница и договорна лихва, дължими по сключения с „Юробанк България“ АД договор за банков кредит от 17.03.2008г., ведно със законната лихва. В касационната жалба се поддържат основанията за касационно обжалване по т.2 и т.3 на чл.284 ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски. В приложеното към жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени едновременно основанията по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по въпроси, сред които и по т.3: Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и възнаградителна лихва по погасителни вноски по договор за банков кредит? Въведено е и основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. В подадения чрез пълномощник адв. К. К. от АК - Варна ответникът по касация „Колект БГ“ ЕАД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на подадената касационна жалба. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, приема следното: С Разпореждане от 07.06.2023г. на Председателя на ВКС е образувано тълк.д. № 3/2023г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“ В обжалваното решение са възприети изводите на първия съд, в което по релевираното възражение за погасителна давност е прието, че давността на поетото от ответниците главно задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи е започнала да тече от настъпване на предсрочната изискуемост и не е изтекла до подаване на ИМ. Поставеният в изложението въпрос № 3 е относим към част от въведените доводи в касационната жалба за нарушение на материалния закон и се включва в предмета на висящото към настоящия момент тълк.д.№ 3/2023г. на ОСГТК на ВКС. Налага се извод, че е налице основанието по чл. 292 ГПК за спиране на настоящето производство до постановяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. Водим от горното, съставът на I т.о.: