Определение № 120 от 10.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 934/2012 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С молба № 1710А /19.02.2013 г., Р. М. Г. и Т. Т. Г. е поискало от ВКС да измени определението си по делото № 18 от 23.01.2013 г., в частта му, с която ги е осъдил да заплатят на Ц. С. А. сумата 2 000 лева (две хиляди) лева разноски за адвокатско възнаграждение в това производство като прекомерно, т.к. при цена на иска в размер на 1 706.08 лева адвокатското възнаграждение съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 /09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения би следвало да се определи на 242.36 лева, а при условията на чл.9 от Наредбата – на 180 лева, а присъденото адвокатско възнаграждение надвишава повече от осем пъти минимално определения съгласно чл.36 ЗА размер и е прекомерно съгласно чл.78,ал.5 ГПК. Насрещната страна Ц. С. А. не изразява становище по искането. Настоящият състав намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248 ГПК от страна в производството и е процесуално допустима. С определението си № 18 от 23.01.2013 г. в производство по чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС е върнал касационната жалба на Р. М. Г. и Т. Т. Г. с вх. № 1577 /23.07.2012 г. срещу въззивно решение № 324 от 29.06.2012 г. по гр.д. № 81 /2012 г. на Софийски окръжен съд, г.о. на основание чл.286,ал.1,т.3 ГПК, т.к. е приел, че предявеният и разгледан иск с правно основание чл.109 ЗС е оценяем и с цена в размер на 1 706.08 лева, която е по-ниска от 5 000 лева и съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК в приложимата редакция, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., въззивни решения с такава цена не подлежат на касационно обжалване. Съдът е приел, че с оглед изхода от производството искането на насрещната страна за разноски в размер на 2 000 лева за адвокатски хонорар е основателно, доколкото с отговора на касационната жалба е поискано присъждането на разноски и е представен договор за процесуално представителство, в които е отразено уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева. Препис от отговора на касационната жалба не е връчван на Р. М. Г. и Т. Т. Г., поради което следва да се приеме, че те са научили за поисканите от насрещната страна разноски със съобщаване на определението № 18 от 23.01.2013 г. на 12.02.2013 г. и че направеното от тях искане по чл.78,ал.5 ГПК е своевременно. Основателно е твърдението, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита по дело с цена на иска 1 708.06 лева за една инстанция, определен съгласно чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ е в размер на 242.36 лева (200 лева за сумата 1 000 лева + 6 % за горницата 708.06 лева ). Неоснователно е твърдението, че минималният размер на възнаграждението следва да се определи съгласно чл.9 от НМРАВ в размер на 181.77 лева (3 /4 от това по чл.7) като за изготвяне на касационна жалба без явяване в съдебно заседание, защото проведеното във ВКС производство е по реда на чл.288 ГПК, в закрито заседание без възможност за явяване на процесуални представители на страните. Поради което искането по чл.78,ал.5 ГПК е основателно, следва да се приеме, че възнаграждение в размер на 2 000 лева е прекомерно съобразно действителната и правна сложност на делото. Правилото, установено с разпоредбата чл.78,ал.5 ГПК не ограничава съда в преценката му до какъв размер да бъде намалено възнаграждението. Като има предвид, че спорът е по иск с правно основание чл.109 ЗС за защита на недвижим имот, настоящият състав намира, че присъдените в размер на 2 000 лева разноски следва да бъдат намалени наполовина – до размер на 1 000 (хиляда) лева. Воден от изложеното и на основание чл.248 ГПК ВКС