Определение № 1602 от 03.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3108/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 1117/17.01.2023 г. (подадена по ел. поща на 16.01.2023 г.), на Д. К. К.-Д., чрез адвокат М. Д., срещу решение № 1552 от 02.12.2022 г. по гр. д. № 20223100502168/2022 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 260325 от 20.06.2022 г. по гр. д. № 8887/2013 г. на Районен съд – Варна. С потвърденото първоинстанционно решение е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1650 от 06.04.2015 г., постановено по гр. д. № 8887/2013 г. на Варненския районен съд, като навсякъде в него, вместо посоченият ЕГН * на ответницата Д. К. К., следва да се чете: ЕГН [ЕГН], на основание чл. 247, ал. 1 ГПК; обезсилен е издаденият по делото изпълнителен лист № 8655/17.09.2016 г.; постановено е да се издаде нов изпълнителен лист с правилно отбелязан ЕГН на Д. К. К. (ЕГН [ЕГН]), а върнатият стар изпълнителен лист да бъде обезсилен. Въззивният съд е посочил, че от приложената по делото справка в национална база данни „Население“ се установява, че Д. К. К.-Д. е с ЕГН [ЕГН]. Изложил е, че съгласно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действителната воля на съда и тази, която е изразена в диспозитива на постановения съдебен акт. На поправка подлежи само очевидна фактическа грешка в постановения от съда диспозитив - актът, който се ползва със сила на пресъдено нещо. Приел е, че в решението на Районен съд - Варна е допусната очевидна фактическа грешка относно неточното отразяване на ЕГН на Д. К. К.-Д., като вместо посоченият ЕГН[ЕИК], в решение № 1650 от 06.04.2015 г., постановено по гр. д. № 8887/2013 г., навсякъде следва да се чете правилният ЕГН [ЕГН]. Допълнително Окръжен съд – Варна е посочил, че доводите във въззивната жалба за нищожност на съдебната делба, както и за привидност на договора за дарение, не могат да бъдат съобразявани в производството пред него. Ето защо с атакуваното пред ВКС решение е направен извод, че е налице несъответствие между формираната от съда воля и нейното отразяване в диспозитива на решението, досежно единния граждански номер на Д. К. К.-Д., поради което решението на Районен съд - Варна за поправката й се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за нищожно, недопустимо, евентуално за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2 ГПК. Позовава се на противоречие на въззивното решение с ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Формулира въпросите: 1. Валидна, допустима или недопустима е съдебна делба, ако съделител е привиден кредитор; 2. Допустима ли е съдебна делба, ако някой от съделителите е придобил своята част, извършвайки измама на съда или друго престъпление от общ характер, или е налице престъпно обстоятелство в тази връзка; 3. Какви са задълженията на въззивния съд, ако за същите обстоятелства доказателствата са му служебно известни. От насрещните страни С. Г. Б. и Г. Д. Б. е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Въззивното решение е валидно и допустимо. Същото не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Формулираните в изложението към касационната жалба въпроси са изцяло ирелевантни и не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. За да направи този извод, ВКС, състав на второ гражданско отделение съобразява, че те нямат никакво отношение към обжалваното въззивно решение и изложените в него мотиви във връзка с наличието на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК в първоинстанционното решение по извършване на делбата. Същевременно производството по извършване на съдебна делба е приключило, след преминаване на пълния инстанционен контрол, с влязъл в сила съдебен акт и не може да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. С. Г. Б. и Г. Д. Б. имат право на направените разноски за адвокат по подадения отговор на касационната жалба, възлизащи на 900 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,