Определение № 1031 от 06.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 520/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Инвестбанк“ АД, гр.София, против определение на Пловдивски апелативен съд № 385 от 27.11.2024 г. по ч.гр.д. № 499/ 2024 г., с което е потвърдено /в обжалваната пред въззивния съд част/ определение на Пловдивски окръжен съд от 19.09.2024 г. по гр.д.№ 2871/ 2023 г. и по този начин е прекратено производството по делото в частта по предявените от „Инвестбанк“ АД против А. К. Т. искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор от 14.10.2009 г. за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *.*.*, извършен с н.а. № 65, т. ІІ, н.д. № 253/14.10.2009 г. на нотариус В. П.. Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда, че когато съсобственици учредяват право на ползване върху техен недвижим имот са налице отделни сделки за идеалните части на всеки от съсобствениците. Поддържа, че в този случай правоотношението е едно, а всички съсобственици като страни по договора са задължителни необходими другари по иск, предявен от трето лице за обявяване на нищожността му. Затова неправилно съдът приел, че липсва правен интерес за предявяване на иска срещу един от съсобствениците, макар искът да бил предявен за установяване на нищожността само по отношение на 1/2 ид.ч. от имота, която банката придобила от другите съсобственици. Поради това жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК поддържа, че то противоречи на Тълкувателно решение № 7/ 13.01.2023 г. по тълк.д.№ 7/ 2020 г., ОСГТК, ВКС и на константната съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК, която цитира, без да формулира конкретен правен въпрос. Ответната страна А. Т. не взема становище по жалбата. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Пред първоинстанционния съд делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Инвестбанк“ АД против Община Пловдив, А. К. Т., Н. Б. Г. и Е. А. Г., предявени са искове за прогласяване нищожност на договор от 14.10.2009 г. за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *.*.*, извършен с н.а. № 65, т. ІІ, н.д. № 253/14.10.2009 г. на нотариус В. П.. Исковете са основани на следните твърдения: с договор, сключен с нотариален акт № 166, т. 66, д. № 11579/ 2012 г. на Служба по вписванията – Пловдив, ищецът придобил от Н. Г. и Е. Г. 1/2 ид.ч. от недвижими имоти, включително УПИ I - Завод за преработка на твърди битови отпадъци, част от който е ПИ № *.*.*; имотът бил придобит със съгласието на собственика на останалата идеална част А. Т.; предявен бил иск за делба на този имот, по което дело А. Т. направил възражение за неоснователност поради учредено право на ползване в полза на Община Пловдив с акта от 14.10.2009 г.; тази сделка /за учредяване безвъзмездно право на ползване върху 1/2 ид.ч. имота/ била нищожна, тъй като противоречала на добрите нрави и поради заобикаляне на закона. Съдът посочил, че така предявените обективно съединени искове са установителни, поради което правният интерес на ищеца е абсолютна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск. В случая се претендирало от ищеца да бъде прогласена нищожността на договора само до 1/2 ид.ч., а правният му интерес бил мотивиран с висящото делбено производство за делба на имота с А. Т.. Макар и сключени в общ договор, оформени в един и същ нотариален акт, в него били обективирани два договора с еднакъв предмет, но с различни страни – по единия Н. Б. Г. и Е. А. Г. като учредители на безвъзмездното право на ползване върху 1/2 ид.ч. от имота, която те притежават, и Община Пловдив като ползвател и съответно А. К. Т. като учредител на безвъзмездното право на ползване върху 1/2 ид.ч. от имота в качеството му на собственик на тази идеална част и Община Пловдив като ползвател. По отношение на всяко от тези правоотношения било възможно да са налице различни пороци, водещи до недействителността на съответната част от договора, а дори да бил налице общ порок на сделката, всяко заинтересувано лице можело да иска обявяването на договора за нищожен само частично. Тълкувателно решение № 7/ 13.01.2023 г. по тълк.д.№ 7/ 2020 г., ОСГТК, ВКС, било неприложимо при предявен иск от страна по договора или неин правоприемник, както и при обикновена съсобственост. Искът касаел учреденото право на ползване върху 1/2 ид.ч. от имота от Н. Г. и Е. Г. в полза на Община Пловдив и по него легитимирани ответници били Г. и Община Пловдив. Наличието на правен интерес от предявяване на исковете против А. Т. можело да се обсъжда само ако бил предявен иск за нищожност на целия договор, а не на 1/2 ид.ч. Така мотивираният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационен контрол, тъй като не съществува вероятност да е нищожен, недопустим или е очевидно неправилен, а касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, по който касационното обжалване да бъде допуснато. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК вр. чл.274 ал.3 ГПК той е изложил твърдения, че разрешенията на въззивния съд са в противоречие с практика на ВКС, която е цитирал, но не е поставил правен въпрос във връзка с цитираните съдебни актове. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, формулирането на такъв въпрос е ангажимент на касатора. Върховният касационен съд не може служебно да повдига правен въпрос в случаите по чл.280 ал.1 ГПК, по който обжалването да бъде допуснато, тъй като това би било в нарушение на принципа на диспозитивното начало и би довело до недопустимо подпомагане от съда на една от страните в процеса. Само по доводи за извършено от въззивния съд процесуално нарушение касационен контрол не може да бъде допуснат. По изложените съображения съдът