Определение № 58 от 10.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 24/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 от ГПК. С определение №417 от 16.11.2011г. по гр.д.№111011г. на ВКС, ІІ ГО, е оставена без разглеждане касационната жалба на Й. Г. П. срещу решението по гр.д.№943/09г. на Софийски градски съд. Съставът на ВКС е приел, че предмет на делото е иск за собственост на недвижим имот с данъчна оценка от 2896,70лв. Производството по делото е образувано пред районния съд при действието на ГПК /отм./, при което цената на иска се определя по правилото на чл.55, б.”б” от ГПК /отм./ - ¼ от данъчната оценка, т.е. 724,18лв. Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, в сега действащата редакция, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения с цена на иска под 5000лв., затова жалбата срещу решението по гр.д.№943/09г. на Софийски градски съд гр.д.№2255/10г. е оставена без разглеждане. Частна жалба срещу това определение е подадена от Й. Г. П.. В нея се сочи, че процесният УПИ ХV-209 е част от бивша ливада с площ от 7527 дка, възстановена по реда на ЗСПЗЗ, представляваща част от имот пл.№2578, к.л.758 от кадастралния план на населеното място от 1950г. Жалбоподателят поддържа, че при тези данни цената на иска следва да се определи не от данъчната оценка на процесния УПИ ХV-209, а от цената на целия имот пл.№2578, за който не е издавана данъчна оценка. Затова преценката по чл.280, ал.2 от ГПК, която е направил съставът на ВКС, е преждевременна. Иска се отмяна на обжалваното определение и даване на указания да се изиска данъчна оценка на имот пл.№2578. Ответниците в производството оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения: С изменението на чл.280, ал.2 от ГПК /ДВ бр.100 от 21.12.2010г./ е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000лв. В §25 към ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ бр.100 от 21.12.2010г./ е въведено правилото, че висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Под висящи производства пред ВКС следва да се разбират тези, по които касационната жалба е подадена преди влизане в сила на посоченото изменение на ГПК. В §26 от ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ бр.100 от 21.12.2010г./ е указано, че този закон влиза в сила от деня на обнародването му – т.е. от 21.12.2010г., с изключение на конкретни текстове, сред които обаче не попада този, с който е изменен чл.280, ал.2 от ГПК. Това означава, че по стария ред се разглеждат всички касационни жалби, подадени преди 21.12.2010г., а по новия ред – касационните жалби, подадени на 21.12.2010г. и след тази дата. В настоящия случай касационната жалба срещу решението по гр.д.№943/09г. на Софийски градски съд. е подадена на 11.07.2011г., следователно допустимостта и следва да се преценява при условията на чл.280, ал.2 от ГПК, след изменението му с ДВ бр.100/2010г. Същественото при това изменение е това, че законодателят е заменил критерия за допустимост на касационното обжалване – вместо обжалваем интерес, вече се преценява цената на предявения иск. При определяне на цената на иска по вещни дела пък е от значение кога е подадена исковата молба. За искови молби, подадени при действието на ГПК /отм./, меродавна е разпоредбата на чл.55, б.”б” от ГПК /отм./, според която цената на иска е равна на ¼ от данъчната оценка. При искови молби, подадени при действието на ГПК от 2007г., меродавна е разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, според която цената на иска е данъчната оценка. В настоящия случай искът за собственост е предявен на 01.06.07г., при действието на ГПК /отм./. Следователно цената на иска е ¼ от данъчната оценка или 724,18лв., както правилно е приел предходният тричленен състав на ВКС. Тази сума е под прага на чл.280, ал.2 от ГПК в актуалната му редакция, която е приложима в случая, затова правилно касационната жалба срещу въззивното решение е оставена без разглеждане. Неоснователна е поддържаната от частния жалбоподател теза, че цената на иска следва да се определи според данъчната оценка на имот пл.№2578, к.л.758 от кадастралния план на[жк]от 1950г. Предмет на делото е не този имот, целият с площ от 10480 дка, а УПИ ХV-209, с данъчна оценка 2896,70лв. При преценката по чл.280, ал.2 от ГПК предходният тричленен състав правилно е взел предвид именно тази данъчна оценка. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение