Определение № 2972 от 04.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2127/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на З. П. К. против определение № 1714/02.04.2026г. постановено по ч.гр.д. № 1256/2026г. по описа на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение, с което на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 вр. чл. 274, ал. 4 от ГПК е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 20496/13.02.2026г. подадена от З. П. К. срещу определение № 1276/19.01.2026г. по ч.гр.д. № 13466/2025г. по описа на Софийски градски съд. Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като постановено в противоречие със закона и в резултат на недопустимо разширително тълкуване на ограничителни процесуални норми. Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт и за приемане на частната жалба за допустима и за разглеждането й по същество. Частният жалбоподател поддържа, че неправилно съдът е възприел, че касационното обжалване е недопустимо поради цената на иска, без да съобрази че конкретният спор няма материалноправен, а изцяло процесуалноправен характер. Въпросът по делото не е „колко струва претенцията“, а кой съд е компетентен да я разгледа. Счита, че това е въпрос на достъп до съд и прилагането на критерия „цена на иска“ е несъвместимо с принципите на гражданския процес, израз е на прекомерен формализъм и съставлява отказ от правосъдие – отказ за контрол на преграждащ акт, въз основа на неприложим критерий, вследствие на което е лишил страната от възможност за защита срещу неправилно определена компетентност в противоречие с основни принципи на правовата държава. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – частен касационен жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. С обжалваното определение състав на Върховен касационен съд, III ГО е оставил без разглеждане подадената от З. П. К. частна касационна жалба вх. № 20496/13.02.2026г. срещу определение № 1276/19.01.2026г. по ч.гр.д. № 13466/2025г. по описа на Софийски градски съд. С това определение Софийски градски съд е потвърдил определение № 36044/29.08.2025г. по гр.д. № 73081/2024г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 15, ал. 1 от ГПК е прекратено производството пред този съд по предявени от З. П. К. срещу Столична община искове за установяване несъществуването на публични задължения за местни данъци и такси за 2014г. за конкретен имот на ищеца и делото е изпратено на Административен съд – София град по компетентност, с извод, че от естеството на спора, подчинен на метода на правно регулиране в правоотношение на власт и подчинение, следва, че той е административноправен, а не гражданскоправен. За да остави без разглеждане частната касационна жалба, съставът на Върховния касационен съд е приел същата за недопустима на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, тъй като е подадена срещу въззивно определение, постановено по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. Съобразил, че в случая съдебното производство е образувано по претенция за признаване за установено спрямо ответника, че задълженията на ищеца на обща стойност от 2618.83 лева са погасени, съответно, че за този период не дължи тези суми – поради плащането им, евентуално поради погасяване на вземанията по давност. Съставът на Върховния касационен съд приел, че е налице хипотеза, при която цената на иска е под установения в чл. 280, ал. 3 от ГПК минимум и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Заключил, че определението на въззивния съд е изключено от обхвата на касационния контрол и на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба. С оглед предмета и приложимият по делото закон – чл. 280, ал. 3 от ГПК, настоящият състав на Върховния касационния съд намира, че по делото са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК. Служебно известен на съдебния състав е фактът, че с определение от 10.03.2026г. по конст.дело № 5/2026г., Конституционният съд на Република България е допуснал до разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционността на чл. 280, ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК съдът спира производството, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. На това основание производството по делото следва да бъде спряно до произнасянето на Конституционния съд. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение