Определение № 182 от 29.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1964/2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] срещу решение №1570 от 23.07.2014 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №1459/2013 г. на САС, В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение от 13.12.2012 г. по гр.д. № 7541/2012 г. на СГС, 1 ГО, 10 ти с-в в частта, с която е отхвърлен искът на В. П. С. срещу касатора за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за разликата между уважената част от 5 000 лева до 25 000 лева за претърпени болки и страдания от ищеца в следствие на настъпило на 27.02.2007 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / и искът е уважен в тази част, ведно със законната лихва от 07.06.2011 г. до окончателното плащане и 10 397 лева –мораторна лихва върху общоприсъденото обезщетение от 25 000 лева за периода от 27.02.2007 г. до 27.02.27.02.2020 г.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата В. П. С. като пешеходец е участник в ПТП на 27.02.2007 г., станало по вина на водач на л.а. БМВ, модел 318 Т. с рег. [рег.номер на МПС]. С присъда по НОХД №48/10 на ОС-Хасково е била ангажирана наказателната отговорност на виновния водач на това МПС П. А., като съдът е осъдил последната да заплати и обезщетение за неимуществените вреди-претърпени болки и страдания, причинени на пострадалата В. П. С. в размер на 5000 лева по предявения в наказателния процес граждански иск, като последният е отхвърлен до пълнопредявения размер. В мотивите на обжалвания пред настоящата инстанция акт, въззивният съд е изложил съображения за общия размер на определеното обезщетение на база конкретните наранявания на ищцата, получени при самото ПТП: контузни рани по главата, мозъчно сътресение, мозъчен оток, контузия на гръдния кош, двустранно счупване на малкопищялните кости, както и последиците във времето и продължителността на общия срок за възстановяване. Съдът е счел, че не обвързан от размера на присъденото за същите вреди обезщетение в полза на пострадалата по предявения от нея граждански иск срещу делинквента в наказателното производство, доколкото настоящият иск е предявен срещу застрахователя на гражданската отговорност на последния, а освен това, присъденото обезщетение от 5 000 лева не покрива пълния размер на вредите, с оглед описаните по-горе травми. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за обвързаността на съда при произнасяне по пряк иск срещу застрахователя на ГО на водача на МПС от размера на обезщетението присъдено по иска по чл.45 ЗЗД срещу самия делинквент. По този въпрос е налице ТР по тълк. дело №1/2014 на ОСТК на ВКС, което в т.1 третира същия и го разрешава различно от начина, по който е отговорил въззивният съд в обжалваното решение. Следователно е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.290 ал.1,т.1 ГПК-противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС. Касаторът [фирма] следва да внесе в едноседмичен срок държавна такса по сметка на ВКС в размер на 200 лева. С оглед изложеното, съдът