Определение № 6458 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5671/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд - Хасково и Административен съд - София - град, относно обстоятелството, кой е съдът, компетентен да се произнесе по жалбата на О. Ч., гражданин на Република Турция, срещу Решение № РПЗТ-27/04.05.2026 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което последният е настанил О. Ч. в помещение от затворен тип до отпадане на основанието или до окончателно приключване на производството по предоставяне на международна закрила. За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, Върховният административен съд, тричленен състав на Четвърто отделение, взе предвид следното: Жалбата срещу законосъобразността на административния акт е била предявена пред Административен съд – Хасково. С Определение № 2054 от 19.05.2026 г., постановено по адм. дело № 594/2026 г., Административен съд - Хасково е оставил жалбата без разглеждане, прекратил е производството и я е изпратил по подсъдност на Административен съд - София-град. Съдът е приел, че решенията по чл. 45в ЗУБ не попадат сред изрично изброените в Глава седма ЗУБ актове, поради което правилата за подсъдност по този закон са неприложими, а намира приложение общата норма на чл. 133, ал. 1 АПК. Тъй като жалбоподателят е чужденец без предоставен статут на бежанец или субсидиарна закрила, без постоянен адрес в страната, съдът е заключил, че постоянният му адрес е в чужбина и по чл. 133, ал. 1, изр. 2 АПК компетентен е Административен съд - София-град. С Определение № 21464 от 29.05.2026 г., постановено по адм. дело № 6201/2026 г., Административен съд - София-град също е приел, че делото не му е подсъдно, оставил е жалбата без разглеждане, прекратил е производството и е изпратил преписката на Върховния административен съд за разрешаване на спора за подсъдност. Този съд е приел, че водещ критерий следва да бъде настоящият адрес на лицето по регистрационна карта съгласно чл. 44, ал. 1, т. 11 ЗУБ, а именно [населено място], попадащ в съдебния район на Административен съд – Хасково. Върховният административен съд намира, че компетентен да се произнесе е Административен съд – Хасково. Между съдилищата не съществува спор относно приложимия ред на обжалване. Решението по чл. 45в ЗУБ за настаняване в помещение от затворен тип се обжалва по реда на АПК, съгласно чл. 45в, ал. 5, изр. първо ЗУБ, като жалбата не спира изпълнението му. Спорът е единствено относно правилото за местна подсъдност и относно относимия критерий за привързване. Настаняването в помещение от затворен тип представлява административна мярка с обезпечителен характер в рамките на висящото производство по международна закрила, а не произнасяне по съществото на молбата за закрила. Жалбоподателят е чужденец, търсещ международна закрила, който няма и по принцип не може да има постоянен адрес в Република България по смисъла на чл. 93 ЗГР, доколкото не подлежи на вписване в регистъра на населението. Институтът на постоянния адрес е институт на гражданската регистрация и хипотезата на чл. 133, ал. 1, изр. 2 АПК „постоянен адрес или седалище в чужбина“ предполага адресат с установима и правно релевантна привръзка в чужбина, а не лице, което фактически се намира и е задържано на територията на страната. За търсещия закрила чужденец единственият наличен и нормативно установен критерий за привързване е настоящият адрес, който по силата на чл. 44, ал. 1, т. 11 ЗУБ се вписва в регистрационната карта заедно със зоната, определена от председателя на ДАБ. В настоящия случай единственият известен и предоставен по делото адрес е този, посочен в неговата регистрационна карта, издадена от Държавната агенция за бежанците - [населено място], община Свиленград, област Хасково, което по § 3, ал. 1 ПЗР на АПК попада в съдебния район на Административен съд - Хасково. Макар решението по чл. 45в ЗУБ да не е сред актовете, изрично изброени в чл. 84 ЗУБ, тази разпоредба изразява систематичното разрешение на закона в основните хипотези на съдебен контрол местната подсъдност да се привързва към настоящия адрес от регистрационната карта, доколкото законът не предвижда друго. Това разрешение е възприето и в практиката на Върховния административен съд (в този смисъл виж Определение № 2088 от 22.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1797/2024 г. по описа на ВАС; Определение № 2080 от 22.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1826/2024 г. по описа на ВАС; Определение № 458 от 16.01.2024 г., постановено по адм. дело № 11/2024 г., по описа на ВАС, Определение № 13181 от 18.12.2025 г., постановено по адм. дело № 11543/2025 г., по описа на ВАС). Това разрешение съответства на привързването на съдебния контрол по ЗУБ към настоящия адрес, на естеството на акта като мярка, свързана с местонахождението на задържаното лице, както и на принципите на бързина и процесуална икономия по чл. 11 АПК и на изискването за ефективен достъп до съд. По изложените съображения местно компетентен да разгледа жалбата се явява Административен съд - Хасково, поради което по повдигнатия спор за подсъдност делото следва да бъде изпратено за разглеждане на този съд. С оглед на горното и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Четвърто отделение