Определение № 5116 от 22.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2615/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. А. А. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 46 от 23.03.2026 г. по гр.д.№ 697/ 2025 г., с което е потвърдено решение № 260004/ 29.02.2024 г. по гр.д.№ 1927/ 2017 г. на Варненски окръжен съд в частта му, в която на основание чл.142 ал.2 т.1 ЗОНПИ по искане на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ в полза на Държавата са отнети от П. А. А. парични средства в размер на 463 885 лева, иззети с протокол за претърсване и изземване от 15.10.2012 г. по ДП № 251/ 2013 г. по описа на ОСлО при ОП - Варна, и е разпределена отговорността за дължимите за производството такси и разноски. Делото се разглежда за втори път от касационната инстанция, след като с решение № 760/ 18.12.2025 г. по гр.д.№ 941/ 2025 г. на Върховен касационен съд /ВКС/, ІІІ г.о., е отменено частично въззивно решение № 179/ 15.11.2024 г. по в.гр.д. № 350/ 2024 г. на Варненски апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд в отменената част. В приложено към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени и обобщени в следния смисъл: 1. длъжен ли е въззивният съд, на който делото е върнато за ново разглеждане от касационната инстанция, да обсъди и прецени всички събрани по делото доказателство и да направи собствени фактически констатации, независимо от дадените указания на касационния съд кои факти са установени по делото, както и да приеме и съобщи на страните общоизвестните и служебно известните на съда факти; 2. когато при икономическия анализ за наличие на незначително несъответствие по смисъла на ЗОНПИ нетният доход е отрицателна величина, прибавя ли се тя към стойността на имуществото; 3. как се обоснова предположението за връзка между престъпна дейност и придобито имущество и може ли обосновката да се изчерпи с датата на придобиване на имуществото и размера на законните източници на средства; 4. може ли и въз основа на какво съдът да приеме наличие на престъпна дейност, ако обвинените за тази дейност лица са оправдани с влязла в сила присъда, а срещу проверяваното лице наказателното производство е прекратено; 5. ако иззета като веществено доказателство в наказателно производство сума не е отнета в полза на държавата, а обвинените лица са оправдани, може ли гражданският съд да пререши въпроса и да свърже тази сума с престъпна дейност на обвиняемите или на трети лица с оглед и разпоредбата на чл.300 ГПК; 6. пропускът на лицата, претендиращи собствени права върху имуществото, чието отнемане се претендира, да встъпят в производството по чл.155 ЗОНПИ, преклудира ли правото им на собственост и възможността да предявят правата си за защита в друго производство и ако се установят такива лица не следва ли КОНПИ да насочи претенцията си към тях; 7. при липса на доказателства за връзка между престъпна дейност и имуществото, чието отнемане се иска, не следва ли да се счита оборена презумпцията по чл.147 ЗОНПИ; 8. тази връзка следва ли да бъде безспорно установена или може да е само предполагаема; 9. когато ответникът по иск за отнемане на незаконно придобито имущество твърди и представя доказателства, че това имущество е собственост на трети лица, а КОНПИ твърди престъпна дейност на тези трети лица, длъжен ли е съдът да ги конституира по делото и длъжна ли е КОНПИ да поиска конституирането им; 10. може ли протокол за претърсване и изземване, който е негодно доказателствено средство по НПК, да се ползва от гражданския съд за установяване на правнорелевантни факти в исково производство и може ли да се установяват такива факти от текст, който не е изпълнен от претърсеното лице и това се установи в исковото производство. Според касатора тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа и очевидна неправилност на обжалвания акт, дължаща се на направения в явно противоречие с правилата на формалната логика извод, че процесните парични средства са на проверяваното лице и произхождат от осъществена престъпна дейност. Ответната страна КОНПИ оспорва касационната жалба като поддържа, че доколкото въпросите са релевантни, те нито са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, като двете основания счита за несъвместими. Сочи, че съдът не е прибавял отрицателен нетен доход към имуществото, не е предположил, а е намерил за доказана връзка на имуществото с престъпна дейност и е спазил всички указания, дадени му при първото касационно разглеждане на спора. Моли обжалването решение да не бъде допуснато до касационен контрол, евентуално излага съображения за неговата правилност. Касационната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел, че съгласно разпоредбата на чл. 293 ал. 3 ГПК и константната практика по нейното приложение, при разглеждането на спора след постановена отмяна от касационната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане, предметът на делото бил в рамките, очертани от касационното решение. Въззивният съд бил обвързан от дадените указания по приложението на материалния и процесуалния закон, включително за установените по делото факти и правните им последици. След като спорът между страните по съществуването на определени факти и обстоятелства и за тяхното правно значение бил разрешен с отменителното решение на ВКС и делото било върнато за изясняване на други факти и обстоятелства, вторият въззивен състав следвало да ограничи своята дейност само в рамките на това, за което делото е върнато, като приеме останалите факти и тяхното значение така, както касационният съд ги е приел в своето отменително решение. Затова въззивният съд зачел обвързващата го сила на решението на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 941/ 2025 г. и приел за установено, че към датата на образуване на проверката по чл.27 ЗОПДНПИ /отм./ П. А. е бил привлечен като обвиняем за извършени от него престъпления, попадащи в предметния обхват на Закона; че е установено значително несъответствие между придобитото и притежавано в края на проверявания период имущество и нетния доход за целия проверяван период; че процесните 463 885 лева са част от имуществото на ответника, формиращо несъответствието; че презумпцията на чл. 147 ЗОНПИ не е оборена и намерените в управлявания от ответника автомобил пари са негова собственост. Затова съдът отказал да обсъжда поддържаните от ответника възражения относно принадлежността на процесната сума и да формира самостоятелни изводи по размера на нетния доход и наличието на несъответствие в изискуемия се размер. Предмет на изследване пред него било само налице ли е основателно предположение, че това имущество е с незаконен източник и като такова подлежащо на отнемане, което предпоставяло изследване на връзката му с престъпната дейност, за която били повдигнати обвиненията. Липсата на доказан законен източник би могло да обуслови предположение за наличие за връзка с незаконната дейност основателно, ако от доказателствата по делото следвал извод за влагане на средства, получени от конкретната престъпна дейност, в имуществото, чието отнемане се иска. С оглед целта на закона не било нужно постановяването на осъдителна присъда, тъй като деянието можело да е несъставомерно или да не осъществява състава на престъплението от субективна страна, но следвало да се докаже, че проверяваното лице е извършило забранената или незаконната дейност. Повдигнатите срещу П. А. обвинения били за извършени от него престъпления по чл. 255 и чл. 253 НК – участие в престъпна дейност по приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 330 637,36 лева; избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 122 746,70 лева; потвърждаване на неистина в подадена справка декларация по ЗДДС от 14.10.2012 г.; приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 122 748, 70 лева; държане на имущество /парична сума в размер на 609 645 лева/, за което знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление. Процесните 463 885 лева били иззети на 15.10.2012 г. от управляван от А. лек автомобил в рамките на образуваното срещу него и другите посочени в обвинителния акт лица наказателно производство. С постановление от 26.03.2018 г. наказателното производство срещу ответника било прекратено поради липса на достатъчно доказателства. Срещу други три лица бил внесен обвинителен акт за придобиване в периода 10.10.2012 г. – 15.10.2012 г. от търговски дружества на парични суми и държане на същите, при знание, че са придобити чрез престъпление по чл.255 НК. С влязла в сила присъда по НОХД № 972/ 2018 г. на Варненски окръжен съд тримата подсъдими били оправдани поради недоказаност на обвинението, но в мотивите на оправдателната присъда изрично било установено, че предикатното престъпление по чл.255 НК било извършено. Еднолични собственици на капитала на въпросните дружества били безработни лица, страдащи от психични заболявания, поставени под ограничено запрещение, единият и зависим от наркотици, мияч в автомивка. Тези дружества реално не осъществявали каквато и да било търговска дейност, но срещу дребни суми представляващите ги подписвали всички предоставени им документи, включително пълномощни за теглене на суми, които пълномощниците предавали на неустановени по наказателното производство лица. Чрез фиктивни доставки неправомерно било упражнявано право на данъчен кредит по ЗДДС, а реално дружествата не извършвали търговска дейност, видно и от справки за подавани от тях годишни данъчни декларации и финансови отчети. Самият ответник непротиворечиво твърдял, че намерената в управлявания от него автомобил и иззета от разследващите сума, е с произход извършени от трети лица тегления на суми от банковите сметки на тези три дружества. Общият размер на тези суми бил 495 650 лева. Основанието на което тези парични средства са се намирали в негово държане е без значение, те следвало да се считат за негова собственост съобразно задължителните указания при първото касационно разглеждане на спора. От така установеното можело да се направи обосновано предположение, че въпросните парични средства били от осъществена престъпна дейност, част от фактическия състав и на повдигнатото на А. обвинение за престъпление по чл.253 НК. Налице била изискуемата се връзка, независимо от прекратяването на наказателното производство спрямо него и искът на КОНПИ за отнемане на сумата от 463 885 лева, иззета с протокол от 15.10.2012 г., бил основателен. Така мотивираното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол по твърденията за неговата очевидна неправилност. Съгласно установената практика, основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая жалбоподателят не сочи обстоятелства, които да могат да се подведат към хипотезата на квалифицирана неправилност на обжалвания акт, той излага доводи за необоснованост, която не е явна и които не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. Поради това касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 пр.3 ГПК не може да бъде допуснато. Обжалването не следва да бъде допуснато и по поставените правни въпроси. Основателно КОНПИ възразява, че първият въпрос /обобщаващ първите два въпроса от изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК/ не може да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, същевременно да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Двете допълнителни основания за достъп до касационен контрол по т.1 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК са несъвместими. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, въпросът, по който може да бъде допуснат касационен контрол, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото тогава, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Когато касаторът твърди, че съществува съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване и на която обжалваното решение противоречи, той не може едновременно да поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросът няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по разрешаването му има трайно установена практика, цитирана във обжалваното решение, на която то съответства. Указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане и последният е длъжен да приеме правната квалификация, посочена в касационното решение – кои факти и обстоятелства са правно релевантни, кои са правно ирелевантни и какво е съдържанието на породените последици. Задължителни за въззивния съд са и указанията на ВКС, съдържащи се в отменителното решение от гледна точка на даденото тълкуване на установените по делото факти и правните им последици. Споровете за правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационния съд, се преклудират и въззивният съд е длъжен да се съобрази с направеното тълкуване при постановяване на решението си. Същото разрешение на правния въпрос е дадено в обжалваното решение, поради което по него не е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК. Що се касае до въпросите, свързани с приетото от въззивния съд за наличие на връзка между престъпна дейност и придобито имущество /обобщени въпроси 3, 4, 5 и 8/, те не могат да бъдат основание за достъп до касационен контрол, тъй като са свързани не с правните разрешения на въззивния съд, а с правилността на обжалваното решение. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и разрешаването му обуславя решаващата правна воля на съда, а не въпрос по правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На тези изисквания посочените въпроси не отговарят. По същество те съставляват въпросително формулирани твърдения на касатора, че изводът на въззивния съд за наличие на връзка между отнетото имущество и престъпната дейност, е неправилен. Дали това е така, в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява. Останалите въпроси не обуславят обжалваното решение. Въззивният съд не е разрешил въпроса дали при икономическия анализ за наличие на незначително несъответствие по смисъла на ЗОНПИ нетният доход, ако е отрицателна величина, се прибавя към стойността на имуществото. Причината за това е, че той е счел въпроса налице ли е значително несъответствие за разрешен по обвързващ за него начин от ВКС при първото касационно разглеждане на спора. Както вече бе посочено, този му извод съответства на трайно установената практика. По същите съображения ирелевантно е питането при липса на доказателства за връзка между престъпна дейност и имуществото, чието отнемане се иска, следва ли да се счита оборена презумпцията по чл.147 ЗОНПИ. Въззивният съд е посочил, че касационното решение го задължава да приеме въпросната презумпция за необорена и не е разглеждал въпроса има ли достатъчно доказателства за оборването й. По аналогични съображения без значение за обжалваното решение е и въпросът може ли протокол за претърсване и изземване, който е негодно доказателствено средство по НПК, да се ползва от гражданския съд за установяване на правнорелевантни факти в исково производство. Значението на протокола в исковото производство е въпрос, който е разрешен не от въззивния съд, а от касационната инстанция при първото разглеждане на спора. Необуславящи са и въпросите, свързани с правата на трети лица, които евентуално биха имали права върху имуществото, чието отнемане се претендира от ответника. Правата на такива лица не са обсъждани от съда, те не са предмет на делото, а искане за конституирането им като страни в производството не е правено. Дали има такова задължение не е стояло като въпрос пред въззивната инстанция, а поставянето на въпроса за първи път във второ касационно производство е недопустимо. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 и 2 ГПК и