Определение № 2239 от 29.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1660/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 1053/1111 от 28.02.2024 г. на А. И. Г. и И. Н. Г., чрез адвокат В. К., срещу въззивно решение № 28/24.01.2025 г. по в. гр. д. № 463/2024 г. на Окръжен съд - Монтана. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Налице ли е влязла в сила заповед за отчуждаване по реда на ЗУТ при неизплатено обезщетение за отчуждения имот /чл. 16 и чл. 16, ал. 5 ЗУТ/; 2. Допустим ли е положителен установителен иск за собственост върху имот, който е предвиден за второстепенна улица съгласно действащ ЗРП, одобрен със заповед на кмета на общината, но никога не съществувал реално като такъв. Ответникът по касация - община Монтана, представлявана от кмета З. Ж., чрез адвокат Б. Ц., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира присъждане на съдебни разноски. Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 343/06.07.2024 г. по гр. д. № 1280/2023 г. на Районен съд - Монтана, с което е уважен предявеният положителен установителен иск за собственост на А. И. Г. и И. Н. Г. срещу община Монтана. Вместо него е постановено друго, с което предявеният иск от А. И. Г. и И. Н. Г. срещу община Монтана за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], с площ 433 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица, № по предходен план: *, при съседи поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, е отхвърлен като неоснователен. Въззивният съд е приел, че ищците А. Г. и И. Г. са наследници на К. Г., починал на 15.05.2007 г., който е наследник на Т. М., починал на 06.10.1976 г. С протокол за доброволна съдебна делба от 06.09.1948 г. по дeло №434/1948 г. на Михайловградския околийски съд наследодателят Т. М. е получил в собственост дял трети, в който са включени 4 дка от нива, находяща се в района на [населено място], м. „Р. С.“, цялата от 12 дка. С влязло в сила решение от 02.04.2000 г. по гр.д. № 331/2000 г. на Районен съд - Монтана по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на ПК- Монтана, правото на възстановяване на наследниците на Т. М. на нива от 4 дка в [населено място], района на[жк], м. „Р. С.“ и нива от 6 дка в района на [населено място] буче, обл. М.. С решение на ПК- Монтана от 2002 г. на наследниците на М. е отказано признаване правото на възстановяване на собствеността върху ниви в м. „Р. “, както следва: 1/ Нива от 3,088 дка – т.к. е застроен имот; 2/ Нива от 0,730 дка – т.к. е в регулация; 3/ Нива от 0,128 дка – т.к. е в регулация. С друго решение от 04.01.2002 г. на ПК - Монтана на наследниците на М. е признато правото на собственост на нива от 3,088 дка в м. „Р. С.“, б. имоти № *, *, *, * и *, нива от 0,730 дка в м. „Р. С.“, б. имоти № *, *,*, * и * и нива от 0,128 дка в м. „Р. С.“, бивши имоти № *, *, *, * и *, като е възстановена собствеността по отношение на втория и третия имот и е отказано възстановяване по отношение на първия – нива от 3,088 дка. Установено е, че по предходния регулационен план на община Монтана от 1997 г. процесният имот е записан като [улица] на наследниците на Ц. Н. И.. В действащите КК и КР за [населено място], одобрени със заповед от 2006 г., процесният ПИ *** е с площ от 433 кв.м. и начин на трайно ползване „за второстепенна улица“, с № по предходен план *. От решение от 12.10.2000 г. на ПК- Монтана съдът е констатирал, че на наследниците на Ц. Н. И. е възстановено правото на собственост по отношение на няколко ниви, част от имот № * по действащия тогава КРП на гр. Монтана. Отказано е възстановяването на нива от 16,198 дка в м. „Р. “. Посочено е, че имот пл. № * е с площ 8692 кв.м, като части от него са застроени и за тях е дължимо обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Прието е от удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ, че отчуждителни процедури по ЗТСУ не са извършени. От заключението на техническата експертиза е установено, че ПК - Монтана е издала решенията си за възстановяване правото на собственост на земи единствено въз основа на представените от община Монтана скици, в които имотите са отразени само с техните квадратури, без описание на границите, респ. не са надлежно индивидуализирани. Въз основа на това вещото лице е заключило, че не е налице идентичност между имота, описан в протокол от 1948 г. по делбеното гр.д. № 434/1948 г. на Околийски съд - Михайловград, имота, описан в решението от 12.04.2001 г. по гр.д. № 331/2000 г. на РС-Монтана, имота, отразен в скицата № 1123/05.07.2001 г., издадена от община Монтана и имота, който владеят ищците. Посочено е, че А. и И. Г. упражняват фактическа власт върху 159 кв.м. от имота, заградени с бетонови тухли, които се владеят заедно със съседния ПИ *** с площ от 171 кв.м., признат за собственост на И. Н. Г. и П. М. Г. с КНА от 2008 г. Отбелязано е, че процесният ПИ ***, отреден за [улица] по ПУП, е част от бившия имот № *. От заключението на техническата експертиза е установено, че процесният имот не е включен към имота на Т. М., описан в протокола от 1948 г. по одобрената съдебна спогодба, но е включен към имота, описан в решение от 02.04.2000 г. по гр. д. № 331/2000 г. на РС-Монтана. В момента процесният имот е заграден с ограда от бетонови тухли и стоманени колове и готови платна от арматурна мрежа. Общата владяна от ищците площ от процесния имот с идентификатор *** е 336 кв.м. Съобразно писмените доказателства, представени от община Монтана, [улица] по действащия ПУП на[жк], [населено място], е образувана от бивш имот №*, собственост на наследниците на Ц. И.. От гласните доказателства е установено, че имотът е заграден около 2003-2004 г., като е владян от К. М., а след това и от ищеца И. Г.. При тези фактически данни, съдът е приел, че искът е допустим, като правният интерес на ищците произтича от обстоятелството, че правото им на собственост се отрича от ответника. Посочено е, че изводът на първоинстанционния съд за идентичност на процесния имот с някой от имотите, възстановени на наследниците на Т. М. е необоснован. Имотите в решението по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ на РС-Монтана не са индивидуализирани, а са посочени само като площ и местност. В реституционното решение, също не са индивидуализирани. В скица № 1123/05.07.2001 г., издадена от община Монтана, процесният имот е отразен като [улица] с площ 43 кв.м. В нея имотът е записан като част от дял първи от протокола по одобрената съдебна спогодба от 1948 г., който е поставен в собственост на М. М., а не на Т. М.. С оглед тези обстоятелства, съдът е направил извод за основателност на възражението на община Монтана, че липсва идентичност между процесния имот, владян от ищците, и някой от имотите, възстановени на наследниците на Т. М.. Изложени са съображения, че процесният имот, [улица], е включен в имотите, за които се дължи обезщетение по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ на наследниците на Ц. И., на които е признато правото им на собственост върху имот с пл. № * с решение от 12.10.2000 г. на ПК- Монтана. Имотът е бил отреден за второстепенна улица с предходно действащия ЗРП от 1997 г.Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОбС публична общинска собственост са всички имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет и за тях не се съставят актове за общинска собственост – чл. 56, ал. 2 ЗОбС. Имот, отреден за второстепенна улица, отговаря на посочените критерии, доколкото служи да осигури достъп до съседните й имоти, поради което на основание чл. 86 ЗС не може да бъде придобит по давност. Съгласно ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос, тъй като той не може да се прецени като релевантен и включен в мотивите на въззивния съд. Този въпрос не е включен в предмета на спора пред въззивния съд. Той не е разглеждал въпрос за отчуждаване на процесния имот, тъй като ответната община Монтана не е твърдяла придобиването му след провеждане на отчуждителна процедура. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касационен контрол на въззивното решение се допуска по правен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и с практиката на ВКС. Посоченото от касатора решение на ВАС не представлява съдебна практика, която може да обуслови допускане на касационно обжалване. Вторият въпрос относно допустимостта на предявения от настоящите касатори положителен установителен иск също не предпоставя допускане на касационно обжалване, тъй като не е решен в противоречие с практиката на ВКС, а цитирана от касаторите такава е неотносима към поставения въпрос. В нея е прието за допустимо производството по предявен установителен иск за собственост, като съдът е разгледал признаците, за да се определи един участък от земната повърхност като общински път по смисъла на чл. 3 ЗП. В настоящия случай въззивният съд е приел, че така предявеният иск е допустим, но с оглед забраната на чл. 86 ЗС за придобиване по давност на имоти публична общинска собственост, той е неоснователен. Процесният имот, отреден за второстепенна улица, отговаря на критериите по чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОбС. Проверката на правилността на последния извод изисква преценка на събраните по делото доказателства, което не може да се извърши в производството по селекция на касационните жалби. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбите на чл. 12, ал. 1, вр. чл. 5 и чл. 13, ал. 1 ЗВЕРБ, А. И. Г. и И. Н. Г. следва да заплатят в полза на община Монтана направените в настоящото съдебно производство разноски в размер на 409,03 евро - заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.