Определение № 2766 от 02.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3408/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. И. С. против определение № 1115/25.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 1125/2023 г. от 1-ви състав на САС. Ответниците по частната жалба не са представили писмени отговори. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение,състав на САС е приел, че в една част частната жалба е недопустима, тъй като е насочена против определение, което не подлежи на обжалване, а в останалата част е неоснователна. В частта, с която съдът е приел, че частната жалба е недопустима е посочено, че определението, с което се оставя без уважение молба, с която се иска отмяна на определение по делото, с което е даден ход на устните състезания не е от категорията определения, подлежащи на обжалване. Съдът е оставил без разглеждане частната жалба в тази й част и това негово определение е обжалвано по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Определението на САС в тази част е правилно и законосъобразно. На обжалване, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК, подлежат определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично предвидени от закона. Обжалваното определение пред САС, с което се оставя без уважение молба, с която се иска отмяна на определение по делото, с което е даден ход на устните състезания не е от категорията определения, подлежащи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК, поради което определението на САС следва да бъде потвърдено. В останалата част на определението на САС, съдът се е произнесъл по частна жалба против определение на СГС, с което е оставена без разглеждане молба за поправка и допълване на протокол от съдебно заседание. Съдът е посочил, че с определение от 13.06.2022 г., СГС се е произнесъл по същество по идентично искане, като последващата молба, с идентични искания е оставена без разглеждане правилно от СГС. Съдът е посочил, че страната е разполагала с правната възможност да обжалва определението от 13.06.2022 г., което не е сторено, а е подадена повторна молба с идентични искания, която правилно е оставена без разглеждане. Това определение на съда подлежи на обжалване пред настоящата инстанция, по реда на чл.274, ал.3 ГПК. В частната жалба, както и в допълненията към нея, подадени от жалбоподателя не са сочи конкретен правен въпрос, разрешен от въззивния съд при наличието на предпоставките на чл.280 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. В тях се съдържат оплаквания по същество на спора, като и направеното искане за отправяне на преюдициално запитване не съдържа относим към спора правен въпрос, цитирайки норми от ГПК и тяхното приложение в настоящия случай. Предвид изложеното, не са налице основания за допустимост на касационното обжалване на определението на САС, в частта, подлежаща на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС