Определение № 680 от 28.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 327/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. яГеоргиева И. и И. Г. Ж. срещу определение №719 от 25.11.2024 г. по в.ч.т.д.№528/2024 г. на АС Варна. С обжалваното определение е потвърдено определение №1154 от 03.09.2024 г. по т.д.№398/2024 г. на ОС Варна, с което съдът е прекратил производството по делото на основание чл.130 ГПК, по предявения от тях срещу „МИГ-04“ ООД иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията, взети на проведено на 19.07.2024 г. ОС на съдружниците на ответното дружество. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението на въззивния съд, като се поддържа, че наличието на качеството съдружник не е абсолютно задължително условие, за да притежава ищецът активна процесуална легитимация да предяви иск по чл.74 ТЗ, в частност такава легитимация е налице за наследниците на починал съдружник, които защитават негово нарушено наследимо право. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Следва ли да се признае активна процесуална легитимация за наследниците на съдружник в ООД да предявят иск по чл.74 ТЗ в случаите, когато имуществените права на наследодателя съдружник са накърнени, предвид практиката на ВКС по отношение конституиране на наследниците на починал в хода на предявен иск по чл.74 ТЗ съдружник, когато с този иск се защитава нарушено право на съдружника. 2. Следва ли наследяването и прехвърлянето на дружествен дял да се подчинява на един и същ правен режим предвид изричното им разграничаване от законодателя в отделни хипотези, предвид отликите между универсалното и частното правоприемство и предвид възможностите за злоупотреба с право от преживелите един или повече съдружници. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че съобразно константната съдебна практика процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.74 ТЗ е наличието на правен интерес от предявяването му, включително притежавано от ищеца качество на съдружник към момента на вземане на решението, чиято отмяна се иска. Приел е, че когато липсата на обстоятелства, обуславящи интереса от предявяване на исковете, следват от самите твърдения в исковата молба, а и от събраните служебни данни от ТРРЮЛНЦ, то исковете се явяват недопустими, а исковата молба подлежи на връщане, като единственото изключение е налице, когато атакуваните решения на ОСС рефлектират върху размера на формиране на дружествения дял на наследодателя на ищците, като например разпределяне на дивидент и др.под. Установил е, че в процесния случай ищците не твърдят да са приети като съдружници в дружеството, а обосновават активната си легитимация с правото им да наследят дружествения дял на своя наследодател като починал съдружник и начина на формирането му съобразно предписаното от закона, който начин не следва да накърнява имуществените им права, но видно от естеството на решенията на ОСС, чиято отмяна се иска, те не касаят размера на наследимия дружествен дял, поради което и посоченото по-горе изключение не е налице. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не са обусловили правната воля на въззивния съд. Както бе посочено, в обжалваното определение е възприета изцяло тезата на частните касатори за допустимост на иск по чл.74 ТЗ предявен от наследници на починал съдружник, когато атакуваните решения на ОСС рефлектират върху размера на формиране на дружествения дял на наследодателя, но е намерил производството за недопустимо поради естеството на атакуваните решения на ОСС, с които не се накърняват наследими имуществени права. С оглед изложеното и предвид липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК касационно обжалване не може да бъде допуснато поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,