Определение № 20 от 15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3445/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. П. К. и К. К. К., двамата със съдебен адрес - [населено място], приподписана от пълномощника им адвокат П. Т., срещу определение №374 от 24.09.2020 г. по ч. гр. дело № 415/2020 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение №1255 от 31.07.2020 г. по гр.д. №1586/2017 г., на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането на Г. П. К. и К. К. К. за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по делото решение. Въззивният съд е приел, че жалбоподателите получават пенсии съответно 515.15 лв. и 611.04 лв. Г. П. К. притежава в съсобственост с К. недвижим имот в [населено място] и запазено право на ползване върху имот в същото село. Има месечна вноска от 257.08 лв. по два кредита към „Банка ДСК“АД. На 68 години е и няма доказателства за влошено здравословно състояние. К. К. К. е на 74 години. Притежава недвижими имоти в съсобственост със съпругата си К.. Изплаща потребителски кредит с месечна вноска от 113.89 лв. Няма доказателства за влошено здравословно състояние. Всеки от двамата жалбоподатели дължи д. такса от по 264.64 лв. Въз основа на тези данни е направен извод, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК, а именно жалбоподателите не доказват да нямат достатъчно средства да заплатят дължимата държавна такса. Според жалбоподателите определението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се очевидна неправилност на определението. Излагат доводи за произнасяне на въззивния съд по въпроси, обуславящи изхода на спора, по които се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по чл. 83, ал.2 ГПК при преценката за наличие на основание за освобождаване на държавна такса, е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Посочени са определения на ВКС. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК. По повдигнатия въпрос е налице произнасяне на въззивния съд и същият е обусловил правните му изводи, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При преценката на имущественото състояние на страната по реда на чл. 83, ал.2 ГПК се вземат предвид: действителните доходи от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа, доходите, които може да бъдат реализирани от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество, както и правата върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права. В случая доходите на молителите са само от пенсия, притежават недвижим имот и право на ползване върху друг, като имат и задължения за погасяване на кредити. Вноските за последните са значителна част от получаваните пенсии. При така декларираното имуществено състояние следва да се приеме, че молбата за освобождаване от държавни такси за въззивното производство е основателна. Ето защо определението на Пловдивския апелативен съд и оставеното в сила с него определение на П. съд следва да се отменят. Г. П. К. и К. К. К. трябва да бъдат освободени от държавна такса за въззивното производство. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за извършването на по-нататъшни съдопроизводствени действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.