Определение № 1794 от 03.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3753/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. С. М., чрез адвокат Й. Б., срещу въззивно решение № 463/28.04.2025 г., постановено от Варненския окръжен съд по въззивно гр.д. № 2395/2024 г. Касаторът излага съображения за неправилност. Насрещната страна Г. А. П., чрез адвокат Д. Ч., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално че касационната жалба е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Първостепенният съд се е произнесъл по искове на Г. П. против П. М. за промяна на вече определеното от съда местоживеене на детето с майката в България (гр.д. № 37656/2019 г.), в ново, във В., [населено място]; иск по чл. 127а СК за даване заместващо разрешение на бащата за пътуване на детето в трети страни. Постановено е и решение по насрещен иск на П. М. против Г. П. за предоставяне на него родителските права спрямо малолетното дете, определяне режим на лични отношения с майката и осъждането й да плаща месечна издръжка. Първоинстанционното решение е обжалвано само от П. М. в частта, с която съдът е променил местоживеенето на детето с майката от България във В., и режима на определения му личен режим с детето. В останалата част решението на РС е влязло в сила, като необжалвано. Въззивният Варненски окръжен съд, потвърдил решението на Варненски районен съд, с което е изменено определеното по гр.д. № 37656/2019 г. на СРС местоживеенето на детето М. с майката от България, във В.. Окръжният съд частично изменил първоинстанционното решение относно режима на лични отношения с бащата, който станал следния: всяка четна седмица в учебната година, като първата седмица в годината се приема за нечетна, която седмица не съвпада с ваканция на детето, за времето от 18.00 часа в четвъртък до 20.00 часа в неделя, на територията на В., като не се нарушават посещенията на учебните занятия на детето в училище, бащата взема детето от дома, в който се отглежда то и го връща обратно там; всяка седмица в дните понеделник, сряда и четвъртък за времето от 19:00 часа до 20:00 часа (британско време), по системата Вайбър, бащата да контактува с детето; на територията на РБ България, считано от 2025 г.: за междусрочната майска ваканция, всяка нечетна година, от 10:00 часа на 24.05. до 18:00 часа на 28.05., бащата или упълномощено от него лице от близкия кръг до детето, взема детето от дома му в [населено място] и го връща обратно, след приключване на ваканцията; за Великденската ваканция от 10:00 часа на 05.04. до 18:00 часа на 12.04., а когато великденската ваканция се промени, то се променят и описаните по-горе дни, бащата или упълномощено от него лице от близкия кръг до детето взема детето от дома му в [населено място] и го връща обратно в дома, след приключване на ваканцията; за Коледната ваканция, всяка четна година от 10:00 часа на 21.12. до 18:00 на 28.12. и всяка нечетна година от 10:00 часа на 28.12. до 18:00 на 01.01., майката или упълномощено от нея лице от близкия кръг до детето, да води детето до [населено място] и да го предава на бащата, а след края на режима да взема детето от дома на бащата; за лятната ваканция от 10:00 часа на 20.07. до 18:00 часа на 10.08., майката или упълномощено от нея лице от близкия кръг до детето да го води до [населено място] и да го предава на бащата, а след края на режима, да взема детето от дома на бащата; за междусрочната октомврийска ваканция всяка четна година от 10:00 часа на 19.10. до 18:00 часа на 26.10., бащата или упълномощено от него лице от близкия кръг до детето да взема детето от дома в [населено място] и да го връща обратно в дома, след приключване на ваканцията. Когато детето М. е в режим на лични отношения с бащата, то всяка седмица в дните понеделник, сряда и четвъртък, за времето от 19.00 ч. до 20.00 ч., по системата Вайбър, майката да има право да контактува с детето. За да се произнесе, въззивният съд установил, че Г. П. и П. М. са родители на детето М. М., родено на 29.05.2016 г. С решение № 304253 от 17.12.2019 г. по гр. д. № 37656/2019 г. на СРС е прекратен сключеният между родителите на 05.03.2016 г. граждански брак и е утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл.51 от СК, като упражняването на родителските права по отношение на детето е било предоставено на майката и е определено местоживеене при нея. На бащата е определен режим на лични отношения. На 30.07.2022 г. майката е сключила граждански брак с друг мъж. От лятото на 2022 г. обичайното местопребиваване на детето е в [населено място], където е записано в детска градина, а от учебната 2023/2024 г. – в училище. Детето изучава английски език в частни школи от 2022 г. Новият съпруг на майката е българин, има свой бизнес във Великобритания, установил се е там, живее в двуетажна къща. Майката е счетоводител, има възможност да работи дистанционно от дома си, пребивава често и при новия си съпруг във В.. Детето е посещавало дома многократно, все още се притеснява от възможността да се премести да живее във В., но прогнозите за адаптиране там са добри, като има всички предпоставки да се адаптира добре в новата среда; осигурена му е възможност да започне да учи в хубаво училище. Малкият М. се разбира много добре и с баща си, имат силна емоционална връзка. Детето харесва и приема новия партньор на майката. Бъдещата среда във В. е благоприятна за развитието на детето – уютен дом, добро училище – налице са добри битови, социални и образователни условия. Нормално е необходимостта от време и усилия за адаптацията на детето, но такива са характерни за всяка значима промяна на мястото на живеене и не представляват рискове или негативи за момчето. Съдът заключил, че в случая не е установено наличието на конкретни рискове, които да обосновават забрана детето да заживее с майка си в чужбина (гр. П.). Съдът съобразил също, че притесненията на бащата от отдалечаване емоционално с детето поради преместването в друга държава са съвсем нормални, разбираеми и житейски оправдани, но родителите са големи хора и трябва да се погрижат такова отчуждаване да не се случва. Съдът намерил, че преодоляването на естествените трудности за прякото общуване на детето с родителя, породени от различното им местоживеене в различни държави, трябва да стане като се определи на бащата разширен режим на лични отношения с детето. В тази връзка въззивната инстанция отчела, че всяко пътуване на бащата до и от Великобритания ще изисква време, средства, организация и отсъствие от работа, но разширил режима на редовни месечни лични отношения с детето, като посочил, че с разширения режим се цели да се обезпечи регулярното и ефективно провеждане на личните контакти с оглед съхраняване на отличната връзка баща - син, в това число запознаването на бащата с начина на живот на детето на новото място на пребиваване. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите: следва ли съдът, сезиран с искане за промяна на местоживеене на дете извън страната, да съобрази всички потребности на детето, респективно да се подложат на изследване различни обстоятелства от значение за развитието му по най-благоприятния за него начин; следва ли съдът, сезиран с искане за промяна на местоживеене на дете извън страната, да положи усилия за намирането на необходимия баланс между конкуриращите се права на двамата родители и детето, като същевременно се ръководи на първо място от най-добрия интерес на детето (твърди противоречие на въззивното решение с ТР № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС, евентуално, че въпросът има значение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Въпросите са включени в предмета на спора и са от значение за постановения резултат, но не се установява твърдяното противоречие с цитираното тълкувателно решение. Въззивният съд е съобразил още и разясненията, дадени в съдебни решения на тричленни състави на ВКС, които са също в унисон с принципните постановки на тълкувателния съдебен акт. Въззивната инстанция, също така, при постановяване на своето решение, и във връзка с поставените правни въпроси, е установила висшия интерес на детето, като свое основно задължение, при цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от физическо, емоционално, психологическо и материално естество, включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всеки от родителите. Съдът е съобразил, че преместването на детето ще засегне интересите на родителя, при когото то не живее (бащата), поради което е променил режима на лични отношения между тях. Преместването на майката, която упражнява родителски права, води до промяна местоживеенето и на детето, като няма никакви основания да се приеме, че това решение е в противоречие с най-висшия интерес на малкото момче. Напротив, съдът е съобразил, че М. има нужда от близка връзка с майката, при която живее, от стабилност и сигурност на семейната среда. Наред с това, съдът е събрал данни, включително и служебно, за въздействието на планираната промяна в живота на М. и социалната му среда, върху правото му на образование, адекватна медицинска грижа, емоционална стабилност и интелектуално развитие с оглед възрастта му, които е отчел при вземане на решение. То е постановено с оглед специфичните потребности на малолетното лице и всички релевантни конкретни обстоятелства от значение за развитието му по най-благоприятния за него начин. Несериозно е твърдението, че следва да се откаже промяна на местоживеенето на М. – в П., А., защото детето заявило, че „ще трябва да учи английски“. Подобно притеснение е обяснимо не само за малко дете, но и за всеки възрастен човек, който трябва да заживее в чуждоезична среда, без познания на езика, но не следва да се приравнява на категорично нежелание за промяна. Наред с това, усвояването на друг език, наред с майчиния, по никакъв начин не вреди на интереса на детето. Съдът, при това, е установил, че майката е предприела адекватна подготовка на детето, вкл. чрез усвояване на английски език, което не създава рискови ситуации за емоционалното и психично състояние на М.. Според вещото лице – психолог, при всички случаи заминаването за чужбина не може да се тълкува като травматично преживяване за детето, защото то ще бъде там с майка си, която е най-близкото му лице в момент, от която то има най-голяма потребност; тя е непрекъснато с него, напътства го, дава му насоки, споделя интересите и плановете му. Съдебният експерт е пояснил, че децата по принцип се адаптират по-бързо от възрастните към нови условия и обстановка, като в случая с М., важна е подкрепата на двамата родители, на които се препоръчва да не се конкурират пред детето с оглед преместването му във Великобритания, вкл. бащата, който се опитва да покаже на М., че на новото място ще му е трудно и няма да се чувства комфортно. Натискът и на двамата родители върху момчето по повод заминаването е прехвърлил отговорността върху детето за вземане на решение, с което той не може да се справи и го провокира да бъде потиснато. Именно това поведение и от двамата родители трябва да бъде преустановено; само по себе си преместването в А. не поставя в риск детето. Съдът е изследвал задълбочено всички условия за живот на детето в новото място и държава, които обосновано е намерил за отговарящи на потребностите му, вкл. крайното становище и в доклада на ДСП – В., че възпрепятстването на живеенето на детето М. извън България би ограничило възможностите му за развитие във всичките му аспекти, което не е в негов интерес. Според личните наблюдения на социалният работник във В., изготвил международен социален доклад, детето е видимо спокойно и щастливо като част от семейството на майката в П.; М. се чувства „перфектно удобно“ в новия дом, където са осигурени подходящи битови, социални и образователни условия, както за адаптацията, така и за отглеждането на детето. Както е изяснено в мотивите на цитираното от касатора тълкувателно решение, определянето на местоживеене на детето е израз и на висшия му интерес да се интегрира в семейна и социална среда и предполага трайност на установяването. Въззивната инстанция се е съобразила с това, като е установила и отчела данните за подготовката на детето и началния му опит да се впише в новата среда и държава. Същевременно, предвиден е разумен, балансиран режим на лични отношения с бащата, вкл. чрез съвременни средства за комуникация, което е в интерес на самото дете, а и отчита правата на родителя, при когото детето не живее. Съдът се е ръководил от няколко принципни положения: концентрирането на редовния месечен режим веднъж на месец или два, в рамките на три-четири дни, вместо два пъти в месеца за по-малко дни, при възможни по-дълги периоди през лятото и ваканциите; разпределянето на усилията по организацията на пътуванията, така че поне част от времето да се осъществява на територията, на която живее неотглеждащия родител, за което титулярят на родителски права следва да съдейства чрез пътуване заедно детето и връщане в местоживеенето му; общуване чрез модерни интернет средства за комуникация. Няма основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т 3 ГПК. По тях има многобройна съдебна практика на ВКС, която е непротиворечива, както и задължителни разяснения, дадени с тълкувателно решение, цитирано от самия касатор. Последното изключва изобщо приложимостта на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съгласно чл. в чл. 130, ал. 2 ЗСВ законодателят изрично е постановил, че тълкувателните решения на Общите събрания на различните колегии на ВКС са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, което означава, че е от значение дали по въпроси, разяснени по тълкувателен път, въззивното решение е съответно именно на тях. С ТР № 3/28.03.2023 г. по ТД № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че задължителните тълкувателни актове изясняват действителното съдържание на правна норма още от момента на приемането й. Само когато, без да са отменени или съществено изменени законите, предмет на тълкуване, и прието по прилагането им задължително тълкуване бъде изрично обявено за загубило сила с нов тълкувателен акт, който дава различно тълкуване, тогава задължителен по см.. чл. 130, ал. 2 ЗСВ става новият тълкувателен акт, който започва да се прилага от момента, в който е постановен и обявен по съответния ред. В случая, касаторът дори не твърди, че разрешенията, дадени с ТР № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС по поставените в изложението въпроси са погрешни и следва да бъдат променени или осъвременени, с оглед променени общественоикономическите условия в страната. Нещо повече, сам се позовава на цитираното тълкувателно решение и желае то да бъде съобразено. Следващият въпрос, поставен в изложението към касационната жалба е: може ли въззивният съд служебно да отмени първоинстанционното решение в частта му, касаеща упражняването на родителските права по отношение на детето, в случай че установи, че това е в интерес на детето, като твърди противоречие на въззивното решение с ТР № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС. Въпросът е неотносим, защото въззивният съд не е установил, че не е в интерес на детето родителските права по отношение на него да останат на майката, както е определено по утвърденото от СРС споразумение на родителите по чл. 51 СК по гр. д. № 37656/2019 г. Не е констатирал наличие и на обстоятелства, които биха могли да наведат на подобно заключение. К. състав, и при служебна проверка, не намира наличие на подобна необходимост. Наред с това, в случая не става реч за необжалвана част от въззивното решение по разгледания иск, предявен от майката, а за насрещния иск на бащата, предявен в същото производство, решението по което той, както и майката, не са обжалвали пред втората инстанция. На следващо място, видно от оплакванията в касационната жалба, а и от самия насрещен иск на бащата, твърденията не са за влошаване положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане, настъпило след одобряване на споразумението по чл. 51 СК, или за нововъзникнали обстоятелства при бащата, от които следва, че би се подобрило цялостното положение на детето при евентуално ново разрешение и предоставяне нему упражняването на родителските права. Твърденията са за това, че положението на детето ще се влоши с преместването му в П., заедно с майката, т.е. касае се за възражения и доводи срещу искането на последната да се промени местоживеенето на детето, които са предмет на проверка по иска на майката, включени са в предмета на въззивното и касационно производство относно разрешаването на детето М. да се премести в [населено място]. Касаторът се позовават още и на очевидна неправилност на въззивното решение, но не излагат доводи, различни от оплакванията му в касационната жалба, а те са твърдения за неправилност, които не могат да обусловят извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съдът и служебно, в рамките на вменените му задължения да следи служебно за интереса на децата, не установи незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение. Не съществуват и основания за допускане на касационно обжалване служебно в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. първо или второ ГПК. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът