Определение № 950 от 15.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 731/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. С, гражданка на Република Казахстан и Кралство Белгия, подадена от пълномощниците й – адв.А. П. и Д. П. против решение №327 от 14.12.2015 г. по гр.д. №723/2015 г. на Варненски апелативен съд. Ответникът по касация – М. П. Д., Т. Н. Г. и Б. Д. Г. и тримата от [населено място], чрез пълномощника си – адв. В. П., са на становище, че не са налице сочените предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Същото становище е изразил и другият ответник по касация - [фирма], [населено място], чрез пълномощника си – адв. Д. С.. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. С решението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е отменил решение №642 от 27.07.2015г. по т.д. 1824/14г. на Варненски окръжен съд и по същество е отхвърлил предявеният от С. С против М. П. Д., Т. Н. Г. и Б. Д. Г. и [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.135 ЗЗД. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл.135 ЗЗД за обявяване на относително недействителна сделката сключена между ответниците физически лица и дружеството, тъй като у приобретателите не е било налице знание за увреждане интересите на ищцата като кредитор на продавача, поради това, че към същият момент тя е била достатъчно обезпечена с друго имущество на длъжника. Освен това е прието, че в изпълнителното производство е могла да поиска и допълнително възбрани други имоти на длъжника.Както и това, че към момента на осъществяване на процесната сделка дружеството – длъжник е разполагал с достатъчно имущество, което би могло да послужи за удовлетворяване на взискателите му. Така е направен извод, че знание за увреждане е отсъствало у купувачите, които също били кредитори, при това обезпечени с продадения недвижим имот. Прието е още, че ответниците са закупили процесните недвижимости като даване вместо изпълнение, с оглед удовлетворяване вземанията си от длъжника, като така е направен извод, че ниската цена, която са заплатили е поради удовлетворяване на тяхното вземане, което имат към длъжника, още повече че имотите са се продавали с тежести – възбрани в полза на други кредитори на същия длъжник, които приобретателят е следвало също така да удовлетвори. С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът С, чрез пълномощниците си е поставила седем релевантни въпроса пряко свързани с решаващите изводи на въззивният съд, които могат да бъдат обобщени, съобразно правомощията на настоящата инстанция / т.1 ТРОСГТК №2/10г./ като – 1/ Отчуждаването на длъжниково имущество води ли до обективно намаляване възможностите на кредитора да се удовлетвори и увреждаща ли е разпоредителна сделка ако кредиторът не е наложил обезпечителни мерки върху разпореденото имущество или такава ли е сделката и когато кредиторът е имал обезпечение върху друго, а не върху разпореденото имущество на длъжника. 2/ „Изключва ли знание за увреждане у ответниците по иска по чл.135 ЗЗД, на кредитора по същия иск, това че последния не е наложил обезпечителна мярка върху разпореденото имущество, предмет на атакуваната сделка и увреждаща ли е такава сделка в хипотеза на притежавано друго имущество от длъжника към датата на сключване на сделката.” Касаторът е формулирал и други въпроси, които макар и релевантни не са обосновани с изброените от него съдебни актове,по които не е въвел съображения за наличие на противоречие, а ги е свързал като допълнителен критерий с оплакванията си за неправилност на изводите на съда, а не с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като поддържането на т.1 изключва приложението на посоченото като допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Доколкото тези въпроси третират едни и същи правни проблеми с въпросите обобщени като релевантни и сочената практика е идентична, то в тази връзка страната е обосновала валиден довод по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по тях. Обобщените въпроси са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът Суликова ги е обосновала и като допълнителен критерий с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е поддържала противоречие с множество изброени и приложени решения на ВКС. С решение №407 от 29.12.2014г. по гр.д. №2301/14г. на ВКС, ІV г.о., решение № 639 от 06.10.2010г. на ВКС ,ІV решение №328 от 23.04.2010г. по гр.д. 879/10г. на ВКС, ІІІг.о., решение № 407 от 29.12.2014г. на ВКС, ІV г.о., с решение №639 от 06.10.2010г. по гр.д. 754/09г. на ІV г.о. и др., съставите на ВКС са приели, че всяко отчуждаване на длъжниково имущество намалява възможността за удовлетворяване на кредитора, като иска по чл.135 ЗЗД е основателен в случаите, при които длъжникът се лишава от свое имущество или извършва други правни действия, затрудняващи удовлетворяването на кредитора. Прието е още, че длъжникът не разполага с възражение, че притежава друго имущество, извън разпореденото, тъй като той не разполага с правната възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества кредиторът ще насочи своето принудително изпълнение. Така при недобросъвестност на длъжника, кредиторът ще има правната възможност да насочи своето принудително изпълнение и срещу имота предмет на иска по чл.135 ЗЗД. С тези решения а и с редица други, тъй като в тази насока практиката на ВКС е еднозначна е прието, че съобразно разпоредбата на чл.133 ГПК за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество, поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество - дали с обезпеченото в негова полза или с друго такова. С посоченото решение №639/10г. съставът на ВКС, ІV г.о. изрично е приел, че знанието на длъжника е установено когато същият знае, че има кредитор, като увреждащо действие е всяко е всеки правен и фактически акт, с който се засягат правата на кредитора. Или касаторът Суликова е обосновала наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е развила подробни доводи за наличие на разгледаното противоречие По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1325.75лв По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение