Определение № 3626 от 01.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2651/2026 г.
ВКСI гражданско отделение01.07.2026 г.докладчик Ваня Атанасова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 91 от 04. 03. 2026 г. по в. гр. д. № 268/2025 г. на ОС – Видин. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от кооперация „Потребителна кооперация Тъмпан Кооп“ – с. Гомотарци, подадена чрез адв. К. Х. К., упълномощен от председателя на кооперацията Б. Г. Ф., против разпореждане № 91 от 04. 03. 2026 г. по гр. д. № 268/2025 г. на ОС – Видин, с което е върната подадената от кооперацията касационна жалба вх. № 498/11. 02. 2026 г. срещу решение № 196 от 12. 12. 2025 г. о в. гр. д. № 268/2025 г. на ОС – Видин. Поддържа се незаконосъобразност на определението поради постановяването му при несъобразяване на факта, че е допусната техническа грешка при индивидуализацията на обжалваното решение, че копие от обжалваното решение е било приложено към касационната жалба и е имало яснота относно обжалвания акт. Подаден е отговор на частната жалба от ответната по иска страна Община Видин, с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба, тъй като касаторът не е изпълнил указанието на съда за представяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 260-261, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съгласно разпоредбите на чл. 284, ал. 3,т. 1, чл. 285 и чл. 286 ГПК, към касационната жалба следва да е приложен документ за внесена държавна такса и изложение на основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, като последното може да се съдържа и в самата касационна жалба. Ако касационната жалба не отговаря на тези изисквания, администриращият съд е длъжен да предостави възможност на жалбоподателя да отстрани в срок констатираните нередовности, а ако това не бъде изпълнено - да върне жалбата. В случая, съдията-докладчик, с разпореждане № 70 от 13. 02. 2026 г., е оставил без движение подадената от кооперацията касационна жалба вх. № 498/11. 02. 2026 г. и е дал ясни указания за отстраняване, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, на констатираните нередовности (представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, с преписи за насрещните страни, както и конкретизиране на обжалваното решение), като е предупредил жалбоподателя, че в противен случай частната жалба ще бъде върната. Дадените указания за представяне на изложение на основанията по чл. 280 ГПК са законосъобразни, тъй като нито в касационната жалба, нито в отделно изложение към жалбата са конкретизирани основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобщението е било връчено на жалбоподателя на 20. 02. 2026 г. и в едноседмичния срок нередовностите на касационната жалба не са били отстранени. При тези данни законосъобразна е преценката на администриращия съд за наличие на предпоставките за приложение на чл. 286, ал. 1, т. 2, вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за връщане на касационната жалба. Несъответен на данните по делото е доводът в частната жалба, че касационната жалба е върната само заради неотстранена техническа грешка при индивидуализацията на обжалвания съдебен акт. Като законосъобразно, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Не се претендират разноски за настоящото производство от Община – Видин. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Цитирани разпоредби
9- чл. 274, ал. 2 ГПК
- чл. 275, ал. 2 ГПК
- чл. 280 ГПК
- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 286 ГПК
- чл. 260
- чл. 284, ал. 3, т. 1
- чл. 285
- чл. 286, ал. 1, т. 2