Определение № 2731 от 28.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3355/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат Г. Б. М. против определение № 1100 от 15.05.2023 г. по гр. д. № 1461/2023 г. на Върховен касационен съд, IV г. о., с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата му, подадена срещу решение № 705 на Висшия адвокатски съвет (ВАдС), взето с протокол № 31 на заседанието му, проведено на 19.01.2023 г. и е прекратено производството по делото пред касационния съд. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и иска да бъде отменено. Ответниците по жалба – ВАдС чрез председателя и „Викинг Медикал България“ ООД (н) чрез синдика в отговорите си застъпват становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения. За да постанови обжалвания резултат предходният състав на ВКС е приел, че в закона липсва разпоредба, предвиждаща обща възможност за обжалване на решенията на ВАдС, което следва от характера на адвокатурата като организация. При позоваване на разпоредбата на чл. 134, ал. 1 КРБ е изтъкнато, че тя е свободна, независима и самоуправляваща се организация. Посочено е, че затова решенията на ВАдС подлежат на съдебен контрол само в изрично предвидените от закона случаи, което разбиране съответства на трайната практика на ВКС. Прието е, че жалбата е с недопустим предмет, тъй като с атакуваното решение на ВАдС е отменено решение по т. 10 от дневния ред по Протокол № 14/27.10.2022 г. на заседанието на Адвокатски съвет - Перник за определяне на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА) на възнаграждения в полза на жалбоподателя - адвокат Г. Б. М. по договори за защита и съдействие от 04.07.2019 г. и анекса към тях. Следователно, като непопадаща в нито една от разписаните от ЗА хипотези, при които е предвиден съдебен контрол от страна на ВКС върху решения на ВАдС, жалбата не може да бъде разгледана по същество. Настоящият състав на ВКС напълно споделя решаващите мотиви за недопустимост на жалбата, с която предходният състав на ВКС е бил сезиран. ВКС е компетентен да упражни контрол за законосъобразност на решенията на ВАдС само в предвидените в закона случаи. Законът за адвокатурата урежда изчерпателно хипотезите, в които подлежат на съдебен контрол актовете на ВАдС, както следва: решението по жалба срещу решение или мълчалив отказ на адвокатски съвет относно приемане на адвокат в адвокатска колегия - чл. 7 ЗА; решението, с което се отказва на чуждестранен адвокат да представлява гражданин на своята държава пред органите на съдебната власт в Република България - чл. 10, ал. 5 ЗА; решението, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати - чл. 16, ал. 4 и ал. 5 ЗА; решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет да регистрира договор за съдружие на адвокати, чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати и адвокатски дружества - чл. 53, ал. 2 ЗА; решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет за вписване на адвокатско дружество в регистъра на адвокатската колегия - чл. 61, ал. 4 ЗА. Решенията на ВАдС извън изчерпателно посочените хипотези, не подлежат на обжалване пред съд. Това е така, тъй като съгласно чл. 134, ал. 1 от Конституцията на Република България, е установено, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се, като в съответствие с този принцип е регламентираната в чл. 88, ал. 5 ЗА възможност за обжалване на решенията на адвокатските съвети пред ВАдС, а решенията на последния подлежат на съдебен контрол само в изрично предвидените случаи и са пряко свързани с възможността за упражняване на адвокатска професия. В този смисъл е налице и постоянна съдебна практика на ВКС (определение № 250/10.01.2017 г. по гр. д. № 3301/2016 г. на III г. о.; определение № 1/5.01.2011 г. по гр. д. № 1869/2010 г. на IV г. о.; определение № 366/5.11.2014 г. по гр. д. № 4883/2014 г. на IV г. о.; определение № 22/27.01.2015 г. по гр. д. № 6379/2014 г. на III г. о., определение № 236/1.11.2016 г. по гр. д. № 2803/2016 г. на III г. о.). Разглежданият случай очевидно не попада в ограничението в обхвата на съдебния контрол от страна на ВКС върху решения на ВАдС, поради което жалбата, с която е бил сезиран предходния състав на ВКС, е недопустима. Като е я оставил без разглеждане и е прекратил производството по нея съставът на IV г.о. на ВКС е постановил законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.