Определение № 143 от 23.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1353/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. И. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалните си пълномощници, срещу решение № 30 от 05.03.2020 г. по в.гр.д. № 30/2020 г. на Апелативен съд – Варна, с което, след отмяна на решение № 129/16.10.2019 г. по т.д. № 322/2018 г. на Окръжен съд – Добрич, в частта за уважаване на предявения срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 10 000 лв. до 48 000 лв., този иск е отхвърлен, а в неговата отхвърлителна част – за разликата над 48 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., първоинстанционното решение е потвърдено. В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато от въззивния съд нарушение на чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД и за необоснованост, с искане за касиране на атакувания съдебен акт. Твърди се, че независимо от отразените, в мотивите към решението, увреждания, решаващият състав не е преценил в достатъчна степен произтичащите от тях продължителни и значителни по интензитет болки и страдания, продължителността на възстановителния процес, негативните последици за психиката на ищцата. Касационната жалбоподателка изразява несъгласие със становището на апелативния съд, че е допринесла в равна степен с водачите на двете МПС, за настъпване на претендираните вреди, т.к. е пътувала без поставен предпазен колан. Счита, че възражението за съпричиняване е основателно до размер на 20%, както е прието от окръжния съд. По съображения в жалбата, се иска уважаване на иска в неговия пълен размер, ведно със законната лихва и разноските по делото. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът, прилагайки чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968 г., като определи конкретния размер на обезщетението след обсъждане и анализиране на всички релевантни обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка; 2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението, следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, намина, времетраенето и степента на възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и за в бъдеще; 3. При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. По тези въпроси се поддържа допълнителната селективна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложени съдебни актове на ВКС. Освен това, касационната жалбоподателка счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е въпроса за прякото съпоставяне на вината на водача на увреждащия автомобил и тази на пострадалия пътник. В постъпил по делото писмен отговор, ответното застрахователно дружество, чрез процесуален пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на Апелативен съд - Варна, след преценка на събраните писмени и гласни доказателства и обсъждане на приетото експертно становище на д-р Д., е приел, че в резултат на настъпилото на 29.09.2017 г. ПТП, ищцата е получила: контузия на корема с разкъсване и кървене на черния дроб, временно опасно за живота; излив на кръв в коремната кухина, контузия на гръдния кош и главата, контузия на лявото коляно и ожулвания в областта на лявото коляно и на гърба на носа, с предприета спешна оперативна интервенция – лапаротомия експлоратива, лаваж, дренаж и поставяне на дрен на малкия таз. Според вещото лице, обичайният срок за преодоляване на такива увреждания е около един месец. В този смисъл са и показанията на св. Х. Х., зачетени от съда при спазване на разпоредбата на чл.172 ГПК. Въззивният състав е преценил установените от този свидетел, живеещ на съпружески начала с ищцата, обстоятелства относно: проведеното болничното и извънболнично лечение, силните болки от травмите в първите 20 дни, при невъзможност за приемане на болкоуспокояващи поради увреждането на черния дроб, нуждата от непрекъснати, ежедневни грижи за пострадалата, полагани от свидетеля, негативното отражение на инцидента върху психическото здраве на ищцата. Като справедливо по см. на чл.52 ЗЗД е преценено обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 20 000 лв. Тази сума е редуцирана с 50 на сто, поради съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице. В тази насока апелативният съд, след обсъждане на автотехническата и медицинска експертизи, е приел за безспорно установено, че ищцата, както и другите пътуващи в микробуса лица, не са ползвали обезопасителни колани, които биха намалили около 25 пъти отрицателното ускорение към момента на сблъсъка с лекия автомобил, но не могат да гарантират пълно предпазване от травматични увреждания. Според САТЕ, при рязък удар, обезопасителният колан става негоден, което предпоставя извод, че получените от ищцата травми, с изключение на удара в носа, не биха били напълно изключени и при поставен предпазен колан. В мотивите към решението е изтъкнато и противоречието в мнението на експертите, т.к. СМЕ е заключила, че при поставен обезопасителен колан, ищцата не би получила травматични увреждания на глава, гръден кош, корем и долен крайник. Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото. Поставените от касаторката материалноправни въпроси, относно предпоставките за намаляване на претендирано обезщетение за вреди при принос на пострадалия и за начина за определяне степента на съпричиняване и относно критериите, релевантни за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, удовлетворяват основната селективна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК /съгл.разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Обжалването следва да се допусне за проверка съответствието на въззивното решение по тези въпроси с приложената към жалбата практика на ВКС по чл.290 ГПК, както и с принципните разрешения, дадени съответно в ППВС № 17/1963 г., т.7 от ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, и в ППВС № 4/1968 г. Касационната жалбоподателка е освободена от внасяне на държавна такса за производството по иска, на основание чл.83, ал.2 ГПК. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение