Определение № 5362 от 21.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2821/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 3028/14.05.2025г., подадена от М. М. Е. и М. И. Е., чрез процесуалния представител адвокат В. К. от ШАК, срещу решение № 62/28.03.2025г. по в. гр. д. № 12/2025г. на Шуменския окръжен съд, в частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решение № 326/04.11.2024г. по гр. д. № 485/2023 г.на Районен съд-Нови пазар, е отхвърлен предявеният от касаторите срещу ЕТ „Х. А. -64“, [населено място], общ. С., обл. Р. осъдителен иск за собственост с правна квалификация по чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са титуляри на абсолютното вещно право на собственост върху недвижим имот, който по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], общ. К., обл. Шумен, представлява: 1/Сграда с идентификатор [№], с адрес на имота: [населено място], [улица], разположена в имот с идентификатор [№], със застроена площ от 274 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: 2, с предназначение: промишлена сграда, ведно със следните самостоятелни обекти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№], сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор [№], адрес на имота: [населено място], ул. •••, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, посочена площ по документи: 77 кв.м., ниво: 1, при съседни самостоятелни Обекти: на същия етаж: [№], под обекта: няма, над обекта: няма, Самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№], сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор [№], с адрес на имота: [населено място], [улица], с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, посочена площ по документи: 197 кв.м., ниво1, при съседни самостоятелни обекти :на същия етаж: [№], под обекта: няма, над обекта: няма, 2/ Сграда с идентификатор [№], с адрес на имота: [населено място], [улица], разположена в имот с идентификатор [№], със застроена площ от 12 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: селскостопанска сграда, 3/Сграда с идентификатор [№], с адрес на имота: [населено място], ул. •••, разположена в имот с идентификатор [№], със застроена площ от 115 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: селскостопанска сграда, и за осъждането на ответника да им предаде владението върху гореописания имот, както и са присъдени сторените по делото разноски. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск за собственост да бъде уважен със законните последици. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите: 1.Може ли едно лице да придобие по давност недвижим имот, който ползва със съгласието на собственика, без да е демонстрирало пред него трансформиране на държанието във владение; По въпроса се поддържа, че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 12 от 19.02.2014г. по гр.д. № 1840/2013г. на ВКС, I г.о., решение № 483 от 11.12.2012г. по гр.д. № 493/2012г. на ВКС, I г.о., решение № 291 от 09.08.2010г. по гр.д. № 859/2009г. на ВКС, ІI г.о., решение № 196 от 18.03.2019г. по гр.д. № 137/2018г. на ВКС, I г.о., решение № 122 от 03.12.2020г. по гр.д. № 3549/2019г. на ВКС, I г.о. 2.При възражение на ответника, основано на придобивна давност, необходимо ли е ответникът да установи начина на завладяване на имота, с оглед изискването владението да е явно; Касаторите твърдят, че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 61 от 07.07.2022г. по гр.д. № 1659/2020г. на ВКС, I г.о., решение № 68 от 02.08.2013г. по гр.д. № 603/2012г. на ВКС, I г.о., решение № 197 от 07.12.2017г. по гр.д. № 1024/2017г. на ВКС, I г.о., решение № 202 от 08.04.2025г. по гр.д. № 1148/2024г. на ВКС, ІI г.о., решение № 18 от 24.03.2021г. по гр.д. № 4188//2020г. на ВКС, IV г.о. 3.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях, и да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод; Касаторите считат, че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 154 от 24.08.2016г. по гр.д. № 3848/2015г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 146 от 13.11.2015г. по гр.д. № 3897/2015г. на ВКС, I г.о. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът ЕТ „Х. А. -64“, чрез процесуалния си представител адвокат Б. И. от ШАК, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по иска по чл. 108 ЗС, респ. за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от М. М. Е. и М. И. Е., срещу ЕТ „Х. А. -64“, [населено място], общ. С., обл. Р., представлявано от Х. А. О., осъдителен иск за собственост с правна квалификация по чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на процесния недвижим имот. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е констатирал, че в исковата молба са изложени твърдения, че ищците са придобили на 22.01.2009г., по време на брака си, с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 128, том I, рег. № 541, дело № 29 от 2009г., недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], обл. Шумен, а именно: фурна със застроена площ от 276 кв. м. (двеста седемдесет и шест кв. м.), склад с навес и гараж с обща застроена площ от 80 кв. м. (осемдесет кв. м.), построени в общинско дворно място, представляващо УПИ [№] (втори за триста деветдесет и шест) от квартал 59 (петдесет и девети) по плана на [населено място], общ. К., обл. Шумен, при граници: - от двете страни улици, и УПИ [№] - за озеленяване, за продажна цена в размер на 10 200 лв. Изложили са, че след сделката решили праводателят им - едноличният търговец и съпругата му А. Х. Н., да останат в имотите, тъй като знаели, че имат дългове към банки и нямат възможност да плащат наем. Решението им било продиктувано от близките родствени отношения между ищеца М. И. Е. и съпругата на едноличния търговец А. Х. Н., на която баща й е брат на майката на Е.. Оставили ключовете на гореописания имот на Х. и съпругата му, за да им помогнат да излязат от тежкото финансово положение. Ищецът дори закупил и изпратил от Турция една машина за рязане на хляб, която да се ползва от Х. О. във фурната. Х. О. поискал пълномощно от М. Е. да го представлява пред [община], пред ВиК относно предстоящи ремонти на ВиК инсталациите в имотите, което ищецът заверил пред нотариус в [населено място] и му го предоставил. Ищците имали двойно гражданство и роднини в Турция, поради което периодично обитавали в Република Турция, но най-много за по два-три месеца. През останалото време от годината пребивавали в България. Често посещавали имотите в [населено място], като отношенията между двете семейства били повече от добри, като между близки роднини, дори ищците често носели хранителни продукти от Турция за подаръци, нощували в имота, правели си общи вечери. Посочили, че през месец май 2023г., с изненада разбрали, че ЕТ „Х. А.-64“, се е сдобил с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност № 116, том III, рег. №4187, дело 435 от 2020г. Оспорили констатациите на нотариуса. Заявили, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху сградите, но не е установил владение, тъй като това фактическо състояние е било със знанието и разрешението на ищците. Те като собственици са изразили съгласие и са търпели имотите им да се ползват от едноличния търговец по силата на лични отношения, добронамереност и гостоприемство. Изложили, че през месец май 2023г., ищецът посетил процесните имоти в [населено място] и не успял да влезе в сградите, тъй като не разполагал с ключове, а ответникът не му предоставил такива, поради което предявили ревандикационния иск. В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорил иска като заявил, че с нотариален акт за покупко продажба № 173, том X., рег. № 11594, дело. №2373/2005г. придобил собствеността върху процесния имот. Посочил, че още от 2002г. обитавал имота, първоначално като наемател, а в последствие като собственик. През 2003г. се снабдил с лиценз за търговия на дребно с вино, спирт и спиртни напитки, а през 2004г. регистрирал обекта като фурна, обект за производство на храни от неживотински произход - т.е. хляб. От закупуването на имота през 2005г., започнал дейността описана по-горе като се снабдил с всички необходими разрешителни и лицензии и продължила до 10.04.2019г. Заявил, че М. И. Е. бил вуйчо на покойната му съпруга, който живеел и пребивавал преимуществено в Р. Турция, като си идвал инцидентно в България. През 2008г. ответникът изпаднал във финансово затруднение и поискал от ищеца, като родственик на покойната му съпруга, паричен заем в размер на 22 000 долара. За този договор за заем ищецът поискал от ответника да му прехвърли имота, който той притежава от 2005г., като обезпечение, и се наложило да сключат договор за продажба с нот. акт. № 128, том I рег. № 541, дело 29 от 2009г. През 2010г., ответникът му върнал сумата от 11 400 долара, а през 2012г. му върнал сумата от 10 600 долара и 100 долара и 1 000 лв. за разноски по нотариалния акт № 128, том I рег. № 541, дело 3 29 от 2009г. Когато му върнал цялата сума, която му дължал, ответникът поискал ищецът да му върне имота по нотариален ред, но той не казал нищо. През 2020г. ищецът му поискал лихва в размер на 46 750 долара. Тази сума била непосилна за ответника и тогава го попитал от къде е измислил тази сума, тъй като му бил върнал вече повече от 22 000 долара. Възразил, че е придобил имота по давност, тъй като никога не е губил владението му от 2005г., винаги го е владял и владее като свой собствен недвижим имот, без никой да му е пречил за това. Възразил, че договорът, обективиран в нот. акт №128, том I, рег. № 541, дело № 29/2009 бил нищожен, поради това, че заобикаля закона или пък е привиден. Посочил, че е титуляр на партидите и заплаща всички разходи по владението и стопанисването на имота. Съдът е приел за установено по делото, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот №173, том X., рег.№11594, дело №2373/18.11.2005г., Земеделско сдружение „Плиска“, чрез председателя М. Х. П. е продало на ЕТ “Х. А. - 64“, представлявано от Х. А. О. процесния имот, който преди това купувачът ползвал под наем. Посочено е, че от 2004г. едноличният търговец е регистрирал на този адрес обект за производство на хляб, притежавал и лиценз за търговия на дребно с вино, спирт и спиртни напитки, издаден от [община], област Шумен. Посочено е, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот №128, том I, рег.№541, дело №29/2009г. ищците са закупили процесния недвижим имот от ответника ЕТ “Х. А. - 64“, след което с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот №116, том III, рег. №4187, дело №435/2020г. ЕТ“Х. А. -64“, представлявано от Х. А. О. е признат за собственик на оригинерно основание на същия имот, който по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място] представлява: 1/Сграда с идентификатор [№], с адрес на имота: [населено място], ул. •••, разположена в имот с идентификатор [№], със застроена площ от 274 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: 2, с предназначение: промишлена сграда, ведно със следните самостоятелни обекти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№], сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор [№], адрес на имота: [населено място], [улица], с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, посочена площ по документи: 77 кв.м., ниво: 1, при съседни самостоятелни Обекти: на същия етаж: [№], под обекта: няма, над обекта: няма, Самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№], сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор [№], с адрес на имота: [населено място], [улица], с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, посочена площ по документи: 197 кв.м., ниво1, при съседни самостоятелни обекти :на същия етаж: [№], под обекта: няма, над обекта: няма, 2/Сграда с идентификатор [№], с адрес на имота: [населено място], [улица], разположена в имот с идентификатор [№], със застроена площ от 12 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: селскостопанска сграда, 3/Сграда с идентификатор [№], с адрес на имота: [населено място], ул. •••, разположена в имот с идентификатор [№], със застроена площ от 115 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: селскостопанска сграда и за осъждане на ответника да им предаде владението върху гореописания имот. Въз основа на заключението на вещото лице по приетата в първата инстанция ССЕ е прието за установено, че процесният недвижим имот на 18.11.2005г. е бил първоначално заведен актив представляващ дълготраен материален актив - обект „Фурна“ и след продажбата през 2009г. не е бил отписан от ответника, поради което не е било необходимо да се завежда отново през 2020г., когато е издаден и констативният нотариален акт. Прието е, че неотписването на актива е индиция, че ответникът е продължил да свои имота и след неговата продажба през 2009г. Констатирано е, че през 2005г. ЕТ „Х. А. -64“ получил в заем от „Банка ДСК“ ЕАД банков кредит в размер на 35 000 лева за срок от 36 месеца, като за обезпечаване на вземането си учредил в полза на банката ипотека върху процесния недвижим имот. По молба от „Банка ДСК“ЕАД и пълно погасяване на отпуснатия кредит, договорната ипотека е била заличена на 22.12.2008г. Посочено е, че ответникът е представил като писмени доказателства по делото 8 бр. приходни квитанции, удостоверяващи заплатен данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за имот, находящ се в [населено място], общ.К., [улица] за 2012, 2013г., 2014г., 2016, 2017, 2018г., 2019г. и 2020г., заплатени през съответните календарни години, както и справка от „Водоснабдяване и канализация –Шумен“ ООД, съгласно която за ползваната в процесния обект вода за периода от 2006г. до 2023г. дължимите суми са били изцяло заплатени от него. Прието е, че партидите за процесния имот не са били променени от ищеца след закупуването на процесния имот от ответника през 2009г. От събраните по делото гласни доказателства е установено, че ищецът идвал в имота всяка година и помагал на ответника в дейността му във фурната и както и в ремонтите в обекта и оставал да спи в задната част на имота, където живеели и ответникът и съпругата му. Свидетелите на ответната страна посочили, че ответникът и съпругата му са се установили в обекта в [населено място] през 2002-2003г. и започнали да го стопанисват като живеели отзад на обекта в стаички; заявли, че друг не е живял в обекта като собственик и никой не му е оспорвал собствеността. Х. и съпругата му преди години имали финансови затруднения и взели заем, но го изплатили за 2-3 години. Не били виждали други хора, които да живеят в процесния недвижим имот и освен работниците назначени във фурната не били виждали други хора да осъществяват трудова дейност там. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че договорът, сключен с нотариален акт за продажба на недвижим имот №128 том I рег.№541 дело №29/2009г. не е привиден, нито са налице други основания за неговата нищожност, за които съдът следи служебно, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022г. на ВКС по т. д. № 1/2020г., ОСГТК и същият е приет за действителен. Прието е, че от 2002г. ответникът, в качеството си на физическо лице и представляващ фирмата ЕТ „Х. А. -64“, се е установил да живее в процесния имот заедно със съпругата си, закупил го е през 2005г., никога не е губил владението му, владял го е като свой собствен недвижим имот, без никой да му е пречи за това, заплащал е данъците и консумативите за същия. Посочено е, че ищецът само е гостувал периодично в имота и е помагал на ответника в магазина и в ремонтните дейности по обекта. Взето е предвид, че при продажбата на имота от ответника на ищеца, видно от нотариалния акт за продажба, не е било предадено владението върху имота от продавача на купувача и ищецът не е започнал да го свои като свой собствен такъв. Посочено е, че ищецът се е съобразявал с факта, че имотът се стопанисва и владее от ответника и го е признавал като владелец като само понякога му е помагал в неговата дейност и даже не е имал ключ от имота като собственик, а такъв е имал само Х. който е живеел в задните стаи на имота. Формиран е решаващ правен извод, че от закупуването на имота от ответника през 2005г. до снабдяването му с констативен нотариален акт за собственост, ответникът е владял процесния недвижим имот трайно, непрекъснато, явно и изключително за себе си, с намерение да го свои, дори и след сключения договор за покупко-продажба между него и ищеца през 2009г., което е било афиширано до неопределен кръг лица, включително до ищеца, на което той не се е противопоставил, поради което предявеното от ответника възражение за придобиване на процесния имот по давност за периода от 2005г. до датата на исковата молба, е основателно, а предявеният ревандикационен иск е неоснователен. При така изложените от въззивния съд съображения, основани на приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав приема, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения в изложението втори правен въпрос, а именно при възражение на ответника, основано на придобивна давност, неоходимо ли е ответникът да установи начина на завладяване на имота, с оглед изискването владението да е явно, с цел извършването на преценка дали изводът на съда, че ответникът е владял имота трайно, непрекъснато, явно и изключително за себе си, с намерение да го свои, от закупуването на имота през 2005г. до снабдяването му с констативен нотариален акт, дори и след сключения договор за покупко-продажба между него и ищците през 2009г., не противоречи на практиката на ВКС, посочена в изложението. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение