Определение № 196 от 29.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 1599/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. По делото е постъпила молба с вх. № 559/18.01.2018г. от касатора Н. Е. С. от [населено място] чрез процесуален представител адв. В. В. за изменение на определение № 701/22.12.2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение в частта за присъдените разноски като същите бъдат намалени поради прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Ответникът [фирма], [населено място] чрез Адвокатско дружество „Б. и Ко” чрез адв. М. Д. В. оспорва молбата по чл. 248 ГПК, прави възражение за нейната недопустимост поради липса на представен списък за направени разноски съгласно чл. 80 ГПК и релевира евентуални доводи за нейната неоснователност поради преклудиране на възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Поддържа и станновище, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното: Подадената от касатора молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските е допустима - подадена е от легитимирана страна във визирания в чл. 248, ал. 1 ГПК срок. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда право за страната, която с оглед изхода на делото е задължена да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, да поиска от съда намаляване на уговореното и платено адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това искане следва да бъде заявено от страната след като е имала възможност да се запознае с претендираните от другата страна разноски и преди съдът да се произнесе по тях. Когато разноските са присъдени в закрито заседание и предвиденият в ГПК ред за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с направеното от противната страна искане и представените доказателства във връзка с разноските, искането за намаляване на разноските може да бъде заявено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Отговорът на касационната жалба не се връчва на касатора, поради което се налага изводът, че касаторът е узнал за претендираните от ответника разноски след постановяване на определението по чл. 288 ГПК. Следователно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК не е преклудирано. Възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е основателно. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и предвид обстоятелството, че касационното производство не се е развило в открито заседание поради недопускане на касационно обжалване на въззивното решение по една част от предявените установителни искове, настоящият съдебен състав счита, че присъденото на ответника [фирма] адвокатско възнаграждение в размер 4 234,58 лв. е прекомерно. Предмет на касационната жалба е решение на въззивен съд, с което въззивната инстанция се е произнесла по установителни искове за нищожност на клаузи от договора за кредит за покупка на недвижими имоти № HL41961/15.09.2008г. и допълнителното споразумение от 21.07.2010г. към договора за кредит поради тяхната неравноправност и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД С определение № 701/22.12.2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение не е допуснато касационно обжалване на решение № 1842 от 21.03.2017г. по в. гр. дело № 9784/2016г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав в частта, с която е потвърдено решение от 15.07.2013г. по гр. дело № 10970/2012г. на Софийски районен съд, І ГО, 37 състав в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. Е. С. срещу [фирма], [населено място] установителни искове за признаване за нищожни на клаузите на чл. 3, ал. 1 от договора за кредит за покупка на недвижими имоти № HL41961/15.09.2008г. и клаузите по чл. 2, ал. 2, чл. 3, ал. 1, чл. 5, ал. 1, чл. 4, ал. 2, предл. 2, чл. 6, чл. 8, изр. 2 и чл. 10 от допълнителното споразумение от 21.07.2010г. към договора за кредит; оставена е без разглеждане касационната жалба на Н. Е. С. срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. Е. С. срещу [фирма] осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за разликата над уважения иск 596,37 швейцарски франка до пълния предявен размер от 3 500 швейцарски франка /5 670 лв./; допуснато е касационно обжалване на въззивния съдебен акт в частта, с която е потвърдено решението на СРС в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. Е. С. срещу [фирма] установителен иск за признаване за нищожна на клаузата на чл. 23 от договора за кредит за покупка на недвижими имоти № HL41961/15.09.2008г.; Н. Е. С. е осъдена да заплати на [фирма] направени разноски за касационното производство в размер 4 234,58 лв. С определение № 230/17.05.2018г. по ч. т. дело № 563/2018г. на ВКС, ТК, Първо отделение е отменено определение № 701/22.12.2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба срещу въззивното решение в частта за отхвърлане на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, след което в посочената част въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в частта по осъдителния иск за разликата над уважения иск 596,37 швейцарски франка до пълния предявен размер от 3 500 швейцарски франка. Възнаграждението за адвокат, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела по неоценяеми искове е в размер 300 лв.; съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от посочената Наредба по дела с определен интерес, при интерес от 1 000 лв. до 5 000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., а съгласно чл. 9, ал. 3 от посочената Наредба - за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е в размер ѕ от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. Следователно предвид обстоятелството, че предявените искове за нищожност поради неравноправност на клаузи по договора за кредит за покупка на недвижими имоти и допълнително споразумение са неоценяеми, дължимото адвокатско възнаграждение за недопуснатата част от въззивното решение до касационно обжалване с оглед фактическата и правна сложност на делото е в размер 1 200 лв. с ДДС. Определението трябва да бъде изменено в частта за разноските, като присъдените на [фирма] разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени до 1 200 лв., т. е. със сумата 3 034,58 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК