Определение № 1603 от 03.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 80/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Галда“ ООД, [населено място], чрез адв. Е.Г. срещу решение №411 от 10.07.2025 г., постановено по в.т.д. №907/2024 г. по описа на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение от 31.05.2024 г., постановено по т.д. №2489/2020 г. по описа на Софийски градски съд в осъдителната част и е осъден касатора да плати на „Интегра Груп 2011“ ЕООД сумата 4 157.33 лева разноски по делото. С първоинстанционното решение е осъдено, на основание чл.55, ал.1, пр.3, вр. с чл.87 ЗЗД, „Галда“ ООД да заплати на „Интегра Груп 2011“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], сумата 129 528 лева, предадена от ищеца на ответника по силата на отпаднало основание - развален договор за проектиране и строителство №208/29.10.2019 г., мораторна лихва върху тази сума в размер на 130.36 лева, дължима за периода от 09.11.2020 г. до 16.12.2020 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2020 г. до окончателното и изплащане, и направените по делото разноски в размер на 15 236.34 лева. В частта, с която са отхвърлени предявените от „Интегра Груп 2011“ ЕООД, Х. Паулинов Ч. и Б. К. Ч. срещу „Галда“ ООД искове за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от неизпълнението на договора за проектиране и строителство, въззивното решение е влязло в сила. Х. Паулинов Ч. и Б. К. Ч. не са страни в касационното производство. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно - постановено при процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаторът навежда доводи, че решаващият състав не е обсъдил всички доказателства, доводи и възражения, не е преценил експертните заключения в съвкупност с останалите доказателства, респ. не е изяснил фактическата обстановка и е достигнал до необосновани и незаконосъобразни изводи за разваляне на процесния договор от възложителя и за негодност на изпълнените до този момент СМР. Поддържа, че в качеството си на изпълнител по договора не е имал задължение за извършване на СМР по част „Вертикална планировка“, че е изпълнил задълженията си до фаза полагане на основи, а строителството не е завършено по вина на възложителя, който го е спрял. Касаторът оспорва като необосновани изводите, че е налице негово виновно неизпълнение на договора, обуславящо правото на ищеца-възложител да го развали. Счита, че като изпълнител има право на възнаграждение за извършената работа съгласно чл.266 ЗЗД, като въззивният съд не е изложил мотиви относно възражението му, че има СМР, изпълнени преди спиране на строителството, които са приети и е възможно да бъдат ползвани. Не е обсъдил в пълнота доказателствата и е достигнал до необоснован извод, че тези работи не са приети. Касаторът моли да се отмени решението и да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендира разноски за всички инстанции. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на спора правни въпроси – 1. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите и възраженията на страните и да мотивира решението си?“ – с твърдение за противоречие с ТР №1 от 04.01.2001 г., ОСГК на ВКС, решение №212 от 01.02.2012 г., т.д. №1106/2010 г., ІІ т.о. и др.; 2. „Представлява ли нарушение на съдопроизводствените правила и основание за необоснованост обстоятелството, че въззивният съд е коментирал и се е съобразил с изготвеното експертно заключение, без да посочи в мотиви защо приема същото за обективно и достоверно и защо се позовава на част от дадените от експерта отговори и пояснения в съдебно заседание?“ – с твърдение за противоречие с решение №241 от 23.10.2013 г., гр.д. №3194/2013 г., І г.о., решение №58 от 13.02.2012 г., гр.д. №408/2010 г., І г.о. и др.; 3. „Има ли право изпълнителят по договор за проектиране и строителство на възнаграждение за част от изпълнената по договора работа, която е приета от възложителя, като се вземе предвид, че строителството е спряно по изрично искане на възложителя?“ – с твърдение за противоречие с решение №48 от 31.03.2011 г., т.д. №822/2010 г., ІІ т.о., решение №306 от 14.10.2015 г., гр.д. №60/2015 г., ІV г.о. -основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Счита, че въззивното решение е очевидно неправилно – основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като не излага доводи, различни от оплакванията в касационната жалба. Ответникът „Интегра груп 2011“ ЕООД, чрез адв.И.К. оспорва касационната жалба в законоустановения срок. Излага подробни доводи както за липсата на основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение, така и за правилността му. Претендира разноски. Третото лице помагач „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД не взима становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен искът, предявен от „Интегра Груп 2011“ ЕООД срещу „Галда“ ООД, на основание чл.55, ал.1, пр.3, вр. с чл.87 ЗЗД, за сумата 129 528 лева - платена на отпаднало основание - развален договор за проектиране и строителство, въззивният съд намира за доказано сключването между страните на процесния договор и плащане на част от договореното възнаграждение в размер на сумата 129 528 лева, неизпълнение на задълженията на ответното дружество - изпълнител и разваляне на договора от страна на ищеца - възложител. Решаващият състав приема, че по силата на сключения договор №208/29.10.2019 г., изпълнителят е поел задължение да извърши проектиране и строителство на обект, съставляващ къща от V-та категория, находяща се в [населено място], район Нови Искър, общ. Столична, на два етажа и с РЗП от 154.44 кв.м. Задълженията му включват изготвяне на инвестиционен проект във фаза технически проект, съдържащ нормативно изискуемите реквизити за издаване на разрешение за строеж /раздел II, чл.2, ал.1/, построяване на сградата съобразно одобрените инвестиционни проекти, количествено-стойностна сметка и нормативните актове /чл.4, ал.1/. Възложителят се е задължил да плати възнаграждение за проектирането, строителните материали и строителство в размер на сумата 215 880 лева /на части за отделните етапи от проектирането и строителството/. Срокът за изготвяне на техническия проект е 50 работни дни от предоставяне на изходните данни за обекта, които съставляват неразделна част от договора под Приложение №1, както и получаване на авансовото плащате по чл.7, ал.1, т.1 от договора. В договора е предвидена възможност възложителят да иска промени в техническия проект преди одобряването му от компетентните органи, при заплащане на допълнително възнаграждение, като са регламентирани и условията, при които договореният срок за изпълнение се удължава. Съгласно чл.9, ал.4 от договора изпълнителят се е задължил да осигури отстраняването на непълноти и грешки в проектните разработки във възможно най-кратки срокове, договорени с възложителя и без допълнително заплащане. Апелативният състав приема, че възложителят е заплатил на изпълнителя в предвидените срокове част от възнаграждението в общ размер на 129 528 лева, като с приемо-предавателен протокол от 20.01.2020 г. е приел представения от „Галда“ ООД технически проект, с допълнително споразумение от същата дата е заявил изрично, че „приема изпълнението на етап проектиране за изпълнено в съответствие с Приложение 1 и Приложение 2 към договора и одобрява техническия проект, а на 20.02.2020 г. е издадено разрешение за строеж. Съдът намира за доказано, че на 19.05.2020 г. между страните е подписано допълнително споразумение, с което са се съгласили, че не е завършена фазата, предвидена в чл.4, ал.2, т.2 от договора; че строителството се спира по изрично искане на възложителя за проверка от страна на изпълнителя на направените от възложителя възражения по техническия проект и за предоставяне на изготвените работни чертежи към техническия проект; че предвидените в чл.5, ал.2 от договора срокове за завършване на различните фази от строителството се удължават с по 35 дни. Констатира, че с двустранно подписан протокол от 15.06.2020 г. изпълнителят е признал, че е получил от възложителя доклади от двама независими експерти в областта с отразени пропуски в изготвените проектите, приел е възраженията по изпълнението на проектите и се е задължил да внесе посочените в докладите промени и поправки, като към протокола са представени и докладите на експертите с отразени множество непълноти и грешки. На 18.06.2020 г. е проведена нова среща между страните по договора, на която са постигнали съгласие, предвид постигнатите договорености на 15.06.2020 г. изпълнителят да представи на възложителя в срок до 01.07.2020 г. нова статика на техническия проект и в срок от 14 дни от одобрението й и нова част „Конструктивна“ на техническия проект, в която да се поправени констатираните от възложителя недостатъци в проекта. С оглед разменената кореспонденция между страните, съдът приема, че са разменени работни чертежи за исканите промени в част „Конструктивна“, като няма данни да са одобрени от възложителя. Решаващият състав намира, че с нотариална покана, връчена на изпълнителя на 08.10.2020 г., възложителят завява, че изпълнителят е в неизпълнение на договорните си задължения /не е изготвил технически проект, който да отговаря на нормативните изисквания за носимоспособност и устойчивост на бъдещата сграда по чл. 169 ЗУТ, както и не е изпълнил фундамента на сградата съобразно проекта/, поради което му дава 30-дневен срок за изпълнение, като при неизпълнение разваля договора. Съдът анализира и приетата във въззивното прозводство СТЕ и приема, че за процесния обект не е осигурена нужната носимоспособност, устойчивост и дълготрайност независимо от множество корекции, внесени от изпълнителя, включително при изработен вариант №4, изготвен след развалянето на процесния договор на 20.04.2021 г., като подробно описва множество грешки, непълноти и недостатъци в проектите и в изпълнените на място работи. Възприема заключението на експерта, че на място е констатирано несъответствие между заложеното в проекта и реално изпълнено на място; че за да отговаря на изискванията проектът трябва да бъде напълно ревизиран в част фундиране, трябва да бъдат премислени и сметнати всички детайли, трябва да бъдат ревизирани изготвените панели за направени грешки при изготвянето им и след всички тези стъпки да се направи ново изчисление на конструкцията, за да се провери носещата й способност и устойчивостта й; че установените несъответствия с проекта следва да се направи ново проектиране, да се направят нови дупки в бетона, да се постави нова армировка, да се сложат химични анкери, с които да се захване тази армировка към основата /констатирани са отклонения от проекта, вкл. относно количеството на поставената армировка/. Въззивният състав отграничава като основно спорно обстоятелство дали са налице основания за разваляне на договора по реда на чл.262, ал.2 ЗЗД, по-специално дали „Галда“ ООД е изпълнило поетите по договора задължения за въвеждане на изменения в работните чертежи и в самия технически проект в част „Конструктивна“, с които да приведе строителните книжа в съответствие с изискванията за носимоспособност и устойчивост на бъдещата сграда по смисъла на чл.169 ЗУТ и съответно дали към момента на разваляне на договора е било явно, че същият няма да може да построи сградата съобразно тези изисквания и възложеното задание, включително отговарят ли на нормативните изисквания и проектите изпълнените на място строителни работи до фазата на полагане на основите, както и по част „Вертикална планировка“ от техническия проект. Спорно е и наличието на основание по смисъла на чл. 266 ЗЗД за частична дължимост на заплатеното по договора възнаграждение на изпълнителя предвид извършени и приети СМР. Съдът сочи, че процесният договор за изработка предвижда изпълнение на задълженията на изпълнителя на два етапа, относително самостоятелни - проектиране на бъдещата сграда и нейното фактическо изграждане, като изпълнението на първия е предпоставка за изпълнението на втория, тъй като без изготвен качествен технически проект и съответно работни чертежи, не би могло да се пристъпи към строителството на сградата съобразно нормативните изисквания и възложеното задание и същата не би могла да се въведе в експлоатация. Намира, че от доказателствата, вкл. заключенията на приетите пред двете инстанции заключения на съдебно-технически експертизи се установява, че изпълнителят „Галда“ ООД е изготвил технически проект за изграждане на възложената по договора сграда, който е приет от възложителя, като изпълнен качествено и в срок. Съдът акцентира, че техническият проект, послужил за издаване на разрешението на строеж, не е включвал детайлна разработка на всички СМР, които следва да се извършат, поради което етапът на строителство е следвало да се предхожда и съпътства от работни чертежи. Такива работни чертежи са били изготвени и предоставени на възложителя, но той основателно не ги е приел, тъй като не осигуряват необходимата, съгласно изискванията на чл.169 ЗУТ, носимоспособност и устойчивост на бъдещата сграда, което може да се обясни и с недостатъците в самия технически проект в част „Конструктивна“. Съдът сочи, че посочените обстоятелства са признати извънсъдебно от изпълнителя в подписаните от него протоколи от срещи с възложителя и сключеното споразумение към договора /основателността на исканията на възложителя за изменения и поправки в проекта и чертежите е призната от изпълнителя с подписването на протоколи от срещи, проведени на 15.06.2020 г. и на 18.06.2020 г./. С оглед изложеното намира, че отправянето на искания от страна на възложителя до изпълнителя за корекция на работните чертежи и на самия технически проект в част „Конструктивна“ е основателно – наложено е от негодността на проекта и има за цел привеждането му в съответствие с изискванията на чл.169 ЗУТ. Акцентира, че част от промените, които е следвало да бъдат извършени в проектната документация, за да се постигне изискуемата от закона и по заданието на договора безопасност на сградата, имат характер на съществени по смисъла на чл.154, ал.2 ЗУТ, като няма спор, че корекции са били представени от възложителя, но същите отново не осигуряват изпълнение на изискванията за безопасност, предвидени в чл.169 ЗУТ /конструктивните недостатъци в проектната документация не са отстранени и в изготвената от „Галда“ ООД четвърта поредна версия на проекта след подаване на исковата молба/. Въззивната инстанция намира, че към момента на отправяне и получаване на заявлението за разваляне на договора, както и в рамките на дадения срок за доброволно изпълнение, изпълнителят не е изпълнил поетото с допълнителни споразумения между него и възложителя задължение да изработи изменения в част „Конструктивна“ на техническия проект и съответни работни чертежи, които да осигурят необходимата носимоспособност и устойчивост на сградата съобразно изискванията на заданието и чл. 169 ЗУТ, а реализираните на място СМР - изграждането на фундамента, не съответстват на нормативните изисквания за носимоспособност и устойчивост на сградата, а и на одобрения технически проект /има несъответствие на дейностите по част „Вертикална планировка“, в част „геодезия”, чертеж „вертикална планировка” на одобрения проект е посочено, че вкопаването при ръба на къщата е 33 см, а на терасата е 44 см, но реално извършеното на място не отговаря на проекта/. Съдът намира за неоснователно възражението на изпълнителя, че не е следвало да изпълни СМР в част „Вертикална планировка“ от техническия проект, като сочи, че съгласно чл.2, ал.1 от договора за проектиране и строителство, „Галда“ ООД е поел задължение за изготви технически проект за бъдеща сграда, който съобразно ал.2 от същата клауза включва и част „Вертикална планировка“, а по силата на клаузата на чл.4 от договора е поел задължението да изпълни строителството в съответствие с одобрените инвестиционни проекти, съответно е възложено изпълнението на СМР по целия проект, доколкото не са налице предвидени в договора изключения. Апелативният съд достига до извод, че към момента на предприетото от възложителя разваляне на договора за проектиране и строителство изпълнителят не е бил в състояние да изпълни възложеното строителство съобразно нормативните изисквания за безопасност и възложеното задание /обективно не е възможно процесната къща да бъде изградена съобразно възложеното задание без необходимите проектни книжа, а извършените СМР не отговарят на одобрения към момента технически проект/, поради което е налице валидно основание за развалянето на процесния договор за проектиране и строителство съгласно чл.19, ал.1 от договора във вр. чл.262, ал.2 и чл. 87 ЗЗД. Обстоятелството, че не се установява твърдението на възложителя за подкопаване на съседната сграда при изпълнението на процесните СМР, не променя извода за виновно неизпълнение на договора и невъзможността на изпълнителя да изгради бъдещата сграда съобразно заданието по договора. Като приема, че договорът е надлежно развален с изтичането на 30-дневния срок, а именно от 07.11.2020 г., решаващият състав намира, че основанието за заплащане на сумата от 129 528 лева е отпаднало, поради което и на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД даденото подлежи на връщане. Посочената главница се дължи ведно със законната лихва, считано от поканата за връщане на изплатената на отпаднало основание сума, поради което претенцията за сумата от 130.36 лева за периода от 09.11.2020 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 16.12.2020 г. се явява основателна и следва да бъде уважена. Въззивната инстанция намира за неоснователно възражението на ответника за дължимост на част от платеното възнаграждение за приетата от възложителя работа на основание чл.266 ГПК, тъй като по делото не са представени доказателства тази работа да е приета от възложителя. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и няма основание за допускането му до касационно обжалване за проверка за вероятна недопустимост. Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Касаторът не излага аргументи, различни от оплакванията в касационната жалба за необсъждане на всички доказателства и необоснованост на изводите на съда. Преценката на изложените оплаквания изисква анализ на доказателствата по делото, вкл. експертни заключения и обсъждане на доводите и възраженията на страните относно изпълнението на процесния договор, което изключва извод за очевидна неправилност на решението. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият процесуалноправен въпрос - за задълженията на въззивния съд да се произнесе след анализ на относимите доказателства и изясняване на спора от фактическа страна, като обсъди наведените в жалбата обстоятелства и направените от страните доводи и възражения, не може да обоснове допускане на решението до касационен контрол. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени освен в цитираната от касаторите съдебна практика, така и в т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че въззивният съд следва да изложи собствени мотиви, като дължи преценка на правнорелевантните факти след анализ на доказателствата, както и произнасяне по своевременно заявените възражения и доводи на страните. В случая въззивният съд е изложил подробни мотиви, като е посочил въз основа на кои доказателства кои факти счита за установени и кои не, респ. е достигнал до изводи относно релевантните факти по спора след съвкупна преценка на писмените доказателства и приетите експертни заключения. Формирани са изводи относно доводите и възраженията на страните, поддържани и във въззивното производство, вкл. относно приемането на проекта от възложителя, одобрението на този проект и издаденото въз основа на него разрешение за строеж, представянето на работни проекти, качеството на изпълнените СМР и тяхната годност да служат по предназначение. Съдът е счел, че работните чертежи не са приети от възложителя поради недостатъци в същите, като изводите му относно необходимостта от тяхното изготвяне и приемане е обоснована с подписаните между страните допълнителни споразумения и заключенията на СТЕ. Решаващият състав е посочил, че от доказателствата, вкл. допълнителното споразумение от 20.02.2020 г. и приемо-предавателни протоколи, заключенията на приетите пред двете инстанции заключения на съдебно-технически експертизи, се установява, че изпълнителят „Галда“ ООД е изготвил технически проект за изграждане на възложената по договора сграда, който е приет от възложителя, като изпълнен качествено и в срок, но е акцентирал на факта, че техническият проект, послужил за издаване на разрешението на строеж, не е включвал детайлна разработка на всички СМР, които следва да се извършат, поради което етапът на строителство се е предхождал от изготвяне на работни чертежи. Съдът е приел, че такива са били изготвени и предоставени на възложителя, но същите не осигуряват необходимата, съгласно изискванията на чл.169 ЗУТ, носимоспособност и устойчивост на бъдещата сграда, което може да се обясни и с недостатъците в самия технически проект в част „Конструктивна“. Изложени са и аргументи за неоснователност на възражението на изпълнителя, че не е следвало да изпълни СМР в част „Вертикална планировка“ от техническия проект, като е тълкуван договорът между страните. Следва да се отбележи, че изводите на въззивния състав относно допуснати значителни грешки и непълноти в изготвения проект и работните чертежи са направени не само след анализ на СТЕ, но и предвид извънсъдебното признание на тези обстоятелства от изпълнителя в подписаните от него протоколи от срещи с възложителя и сключеното споразумение към договора. Съдът е изложил подробни мотиви за неизпълнението на задълженията на ответното дружество за изготвяне на проект и работни чертежи, съответстващи на нормативните изисквания, както и за изпълнение на СМР, отговарящи на строителните правила и норми, вкл. на проекта и работните чертежи. Решаващите изводи за надлежно разваляне на договора от страна на възложителя поради неизпълнение на задълженията на изпълнителя по процесния договор са обосновани с факта, че към момента на отправяне на изявлението за разваляне на договора, както и в рамките на дадения срок за доброволно изпълнение, изпълнителят не е изпълнил поетото с допълнителни споразумения между него и възложителя задължение да изработи изменения в част „Конструктивна“ на техническия проект и съответни работни чертежи, които да осигурят необходимата носимоспособност и устойчивост на сградата съобразно изискванията на заданието и чл. 169 ЗУТ, а реализираните на място СМР - изграждането на фундамента, не съответстват на нормативните изисквания за носимоспособност и устойчивост на сградата, както и на одобрения технически проект. Предвид изложеното възраженията на касатора във връзка с приемането на проекта от възложителя, издаденото разрешение за строеж и извършената от органи на ДНСК проверка; за липсата на задължение за изготвяне и представяне на възложителя на работни чертежи и детайли за изпълнение на одобрения технически проект, дори да са основателни не могат да доведат до различен изход на спора. Наведените от касатора доводи представляват по същество оплаквания за необоснованост на изводите на решаващия състав, но те не подлежат на обсъждане в настоящия етап на производството, а несъгласието му с фактическите констатации и правни изводи на съда не е основание за допускане на решението до касационен контрол. Вторият формулиран от касатора въпрос всъщност представлява оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение и не отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Следва да се отбележи, че съдът е обсъдил в съвкупност доказателствата /писмени и заключения на експертизи/, като изрично е посочил, че кредитира напълно заключението на СТЕ, допусната във въззивното производство, като обективно и компетентно изготвено. Това заключение е поискано и изготвено по допълнително поставени и доуточнени въпроси от страна на ответника – изпълнител по договора и е прието като пълно и обосновано. Третият въпрос, по начина по който е формулиран, не отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е съобразен с изложените от въззивния съд мотиви. Въпросът предполага, че претенцията на изпълнителя за заплащане на извършени СМР е отхвърлена, въпреки че същите са изпълнени и приети от възложителя. Видно от подробно изложените от решаващия състав мотиви, построената част от обекта не е в съответствие със строителните правила и норми, което е обосновало и неприемане на работата от възложителя. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице и предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените в касационното производство разноски в размер на сумата 613.55 евро. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд