Определение № 780 от 18.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1619/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. А., С. Д. Й. и Х. Д. Х. срещу решение № 1213 от 21.11.2023 г. по в.гр.д.№ 954 от 2023 г. на Бургаския окръжен съд, VI въззивен граждански състав в следните негови части:

1. ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционно решение № 635 от 21.03.2023 г. по гр.д.№ 7926 от 2021 г. на Бургаския районен съд В ЧАСТТА за отхвърляне на предявените от ищците /касатори в настоящото производство/ против Ж. С. К., Б. И. М. и С. И. М. искове за собственост върху реална част в размер на 537 кв.м. от поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], [община] и В ЧАСТТА за отхвърляне на исковете на горепосочените лица срещу Община Бургас за установяване на собственост върху реална част от 120 кв.м. от поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], [община] и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на:

а/ исковете на В. Д. А., С. Д. Й. и Х. Д. Х. против Ж. С. К., Б. И. М. и С. И. М. по чл.54, ал.2 ЗКИР за установяване и поправка на допусната в КККР на [населено място] грешка, изразяваща се в отразяването на реална част в размер на 538 кв.м., попадаща съгласно координати от 2005 г. между подр.точки 15,16,17,18,19 и 20 като част от поземлен имот с идентификатор *, собственост на горепосочените физически лица- ответници, вместо като част от собствения на ищците поземлен имот с идентификатор * по същата кадастрална карта и

б/ исковете на В. Д. А., С. Д. Й. и Х. Д. Х. против Община Бургас по чл.54, ал.2 ЗКИР за установяване и поправка на допусната в КККР на [населено място] грешка, изразяваща се в отразяването на реална част в размер на 470 кв.м., попадаща съгласно координати от 2005 г. между подр.точки 1-9, 15-18 и 25 като част от поземлен имот с идентификатор *, предвиден за път- собственост на Община Бургас, вместо като част от собствения на ищците поземлен имот с идентификатор * по същата кадастрална карта;

2. ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение в ЧАСТТА за уважаване на предявения от Община Бургас против В. Д. А., С. Д. Й. и Х. Д. Х. насрещен иск по чл.108 ЗС за установяване правото на собственост на общината по отношение на 470 кв.м., представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], заключена между южните регулационни граници на УПИ * и УПИ * в кв.*, северната и източната регулационна граница на УПИ *, кв.*, част от северната регулационна граница на УПИ * в кв.* и западните регулационни граници на УПИ *, УПИ * и УПИ * в кв.* по плана на [населено място] от 2012 г. и за осъждане на горепосочените лица да предадат на Община Бургас посочената реална част от поземлен имот с идентификатор *** г. и

3. ЧАСТТА за присъдените разноски.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение в обжалваните части е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивния съд съгласно чл.235 и чл.236, ал.2 ГПК да обсъди всички събрани по делото доказателства, свързани с с предмета на доказването и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка, възраженията и доводите на страните, свързани със защитната им позиция по делото ? По този въпрос се сочи противоречие с т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГТК на ВКС.

2. В хипотезата на изключване на имот от регулация на основание ПМС № 216 от 08.11.1961 г. настъпва ли промяна в предназначението на имота и собственикът му губи ли собствеността си в реални граници и съответно подлежи ли този имот на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ ? По този въпрос се сочи противоречие с определение № 50125 от 30.03.2023 г. по гр.д.№ 2714 от 2022 г. на ВКС, ГК, II г.о. и с посочени в това определение решения на ВКС.

3. Кои са съществените индивидуализиращи белези на имотите- техните граници или площта им ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 1171 от 22.12.2008 г. по гр.д.№ 4521 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 389 от 10.05.2010 г. по гр.д.№ 364 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 262 от 30.11.2018 г. по гр.д.№ 1519 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 20 от 12.03.2018 г. по гр.д.№ 1519 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 26 от 21.03.2022 г. по гр.д.№ 1903 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 704 от 07.01.2011 г. по гр.д.№ 1080 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

4. Има ли подробен устройствен план по чл.16 ЗУТ незабавно отчуждително действие по отношение на изключена от регулация част от имот ? По този въпрос се сочи противоречие с определение № 50125 от 30.03.2023 г. по гр.д.№ 2714 от 2022 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 50014 от 30.08.2023 г. по гр.д.№ 2282 от 2022 г. на ВКС, ГК, II г.о.

Ответниците по касационната жалба Ж. С. К., Б. И. М., С. И. М. и Община Бургас не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на касационната жалба приема следното: Жалбата е допустима- подадена е от легитимирани лица, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост върху недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на исковете.

За да се произнесе по наличието, респективно липсата на основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, съставът на ВКС взе предвид следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че през 1969 г. праводателят /наследодателят/ на ищците Д. Х. е признат за собственик по давност на части от два парцела по действащия към онзи момент регулационния план на [населено място]: 800 кв.м. от парцел *-*, целият с площ от 1000 кв.м. и 975 кв.м. от парцел *-*, целия с площ от 990 кв.м., които са били отредени за имот с пл.№ *. Правата му върху парцелите били такива, защото макар според чл.39, ал.3 ЗПИНМ, действал в този момент, собствеността върху придаваемите по дворищно-регулационен план части да преминава директно у приобретателя, с влизането в сила на този план се придобивала само голата собственост върху придаваемото място, а едва след заплащането му можело да бъде получено и владението върху него и тогава регулацията се считала за приложена. В случая липсвали всякакви твърдения и доказателства за уредени регулационни сметки от праводателя на ищците с трети лица по повод на придадените по регулация части. Затова след извършената продажба на парцел *-* с нотариален акт от 21.07.1969 г. Д. Х. е останал собственик само на 800 кв.м. от парцел *-*. В регулационния план на населеното място от 1973 г. вместо горепосочения парцел *-*, бил отразен нов парцел * с площ от 1 390 кв.м. При изготвянето на плана било съобразено, че в границите на парцела не следва да се включи частта от имота с площ от 718 кв.м., изведена извън регулационните граници на населеното място през 1969 г. на основание ПМС № 216 от 1961 г. Посочено е, че правилата на ЗТСУ от 1973 г. предвиждали настъпване на отчуждителното действие на дворищно-регулационния план едва след заплащане на стойността на придаваемите части и фактическото им заемане, данни за осъществяването на което в случая не били налични. В обобщение е прието, че претендираната от ищците част с площ от 458 кв.м. е била изключена от регулация и впоследствие правомерно възстановена по реда на ЗСПЗЗ на ответниците- физически лица.

По отношение на спорната с Община Бургас част от имота с площ от 470 кв.м. съдът е приел, че част от тези 470 кв.м. са извън регулация, а друга част- в регулация. За намиращата се извън регулация част ищците не били доказали да са собственици, а намиращата се в регулация част била собственост на Община Бургас по силата на непосредственото отчуждително действие на влезлия в сила план по чл.16 ЗУТ- ПУП-ПРЗ на [населено място] от 2012 г.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по втория поставен от касаторите въпрос: В хипотезата на изключване на имот от регулация на основание ПМС № 216 от 08.11.1961 г. настъпва ли промяна в предназначението на имота и собственикът му губи ли собствеността си в реални граници и съответно подлежи ли този имот на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ ? По този въпрос приетото в обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, цитирана в посоченото от касаторите определение № 50125 от 30.03.2023 г. по гр.д.№ 2714 от 2022 г. на ВКС, ГК, II г.о. /решение № 218 от 29.09.2014 г. по гр.д.№ 6670 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 15 от 27.02.2020 г. по гр.д.№ 1628 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 109 от 25.05.2016 г. по гр.д.№ 356 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 118 от 09.01.2020 г. по гр.д.№ 4115 от 2018 г. на ВКС, ГК, II г.о./, в която е прието следното: Земя, която се намира извън регулационния план, не винаги има земеделски характер. Имоти или части от тях, застроени със жилищни или селскостопански сгради или използвани като дворни места, които са останали извън регулационния план или пък са били изключени от него по силата на ПМС № 216 от 1961 г., са можели да запазят селищния си характер, ако не са били включени в блок на ТКЗС, не са били причислени към ДПФ или не са били отнети от лицата, които ги владеят. Ако ползващите такива имоти лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят собствеността върху тях в реални граници до размера и при условията, определени в Примерния устав на ТКЗС. Ако собствениците на такива места или ползващите ги лица не са били членове на ТКЗС и земите не са им били отнети физически, те запазват правата си върху тях. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и за тях не съществува забраната по чл.86 ЗС за придобиването им по давност.

Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд в обжалваните му части следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение