Определение № 580 от 22.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 843/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. П. срещу решение №ІІ 121 от 14.11.2014г по гр.дело № 1502/2014г. на Бургаски окръжен съд, с което отменено решение от 12.06.2014г. по гр.д. № 4688/2013 на Бургаски районен съд, отхвърлил искове срещу касаторката като предявени на основание 203 ,ал.2, предл първо от КТ, във вр. чл. 45 ЗЗД. Исковете са уважени при дадена от въззивния съд квалификация по чл.207 ал.1 т.2 КТ. В приложеното към жалбата изложение се посочва основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК тъй като в противоречие с ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК е разрешен въпроса за служебното задължение на въззивния съд да укаже доказателствената тежест по отношение на относимите факти, да даде указания съгласно чл.146 ал.1 т.4,т.5 ГПК ,когато с решението си дава нова правна квалификация на предявените искове, различна от докладваната по реда на чл. 146 и това води до разместване на доказателствената тежест,при положение че ответникът в отговора не е предявил такива възражения ,с които да оборва твърдения при условията на разменена доказателствена тежест. По въпроса се изтъква и противоречие с реш. № 389/2011 по гр.д 1672/2010 ІV г.о като практика на реда на чл. 290 ГПК,в която липсващите в случая указания към ответника при квалификация по чл. 207 КТ са преценявани като нарушение на служебното начало Поставен е и въпрос има ли качеството отчетник работник ,чиято трудова функция е да сключва договори за застраховка, на представлявани от работодателя застрахователни дружества, по които получава застрахователни премии, дължими от работодателя на представлявания от него застраховател. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с реш. №252/2011г по гр.д № 1531/2009г ІV г.о и приетото там разрешение ,че за да бъде отчетник по см. на чл. 207 ал.1 КТ, работникът по трудова функция трябва да борави с ценности на работодателя.В случая получаваните плащания по застрахователни договори не са на работодателя – ищец ,последният е само брокер, посредник. Сумите се дължат и принадлежат на застрахователя по полиците. В отговор ответникът по жалбата [фирма] изтъква, че въпросите нямат значение за изхода на делото. Решението на съда почива на релевантните за спора факти, както са въведени с иска и с отговора на ответника. Въпросът за вината на служителя не е бил решаващ ,а и при двете квалификации фактите са идентични. Принципът на чл. 8ал.2 ГПК ограничава служебната намеса ,при положение че ответницата не е въвела с отговора на иска факти за своята невиновност ,а само такива, опровергаващи твърденията за вреди ,поради това и преценката на въззивния съд, че указания не следва да й се дават, съответства на смисъла и духа на цитираното ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е налице и касационно обжалване следва да бъде допуснато по първия, процесуалноправен въпрос. Тогава, когато въззивният съд променя квалификацията на иска, като го приема за основан на едни изложени в исковата молба обстоятелства, а не на други, също изложени в исковата молба и възприети от първостепенния съд в доклада, а и от защитата на ответника в отговора като основание на иска, касае се за нова, самостоятелна преценка на решаващия съд относно кръга релевантни факти, а щом се засяга и доказателствената тежест относно същите, от решаващо значение са указанията и разясненията, даден в т.2 от ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК относно задължението за указания при съчетаното приложение на основните начала на гражданския процес Поставеният процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд в настоящия случай е бил разрешен в противоречие с цитираната от защитата съдебна практика на ВКС. В противоречие с разясненията в задължителната практика по въпроса е въззивно решение, което при обезпечаване правилното приложение на материалния закон игнорира връзката между указанието относно релевантните факти и указанието относно разпределението на доказателствената тежест, когато последната е в зависимост от първото. Материалноправният въпрос, свързан с качеството на ответницата като отчетник предвид спецификата на нейната работа, не отговаря на условието за допускане до касационно обжалване Въпросът се услови на фактически и правни възражения ,които съдът не е възприел като въведени по делото, затова и не е обсъдил Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.