Определение № 449 от 21.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 611/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Р. Ш. срещу решение от 23.10.2014 г. по в. гр. д. № 435/2014 г. на Апелативен съд- [населено място], гражданско отделение, втори състав. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Ответникът по касация [фирма] не подава отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение, Варненския апелативен съд е потвърдил решение от 27.05.2014 г. по гр. д. № 239/2013 г. на Окръжен съд – [населено място], с което е отхвърлен като недоказан предявеният от С. Р. Ш. срещу [фирма] иск за заплащане сумата от 40 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е дал указания за доказване на подлежащите на установяване факти, което не е сторено от ищеца и по делото липсват каквито и да е доказателства, които да подкрепят ищцовите претенции. В представеното изложение на касационните основания по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът твърди, че с обжалваното решение апелативният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС в решение № 19 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 262/2010 г. / основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК /по следния процесуалноправен въпрос „Следвало ли е както първоинстанционният, така и въззивният съд, в изпълнение на един от основните принципи, заложени в ГПК, а именно – принципът на служебното начало, по – активно да съдействат на касатора за разкриване на обективната истина, чрез по – широко съдействие за изясняване на делото от фактическа и правна страна. С цитираното решение е прието, че служебното начало е регламентирано като основно начало в гражданския процес и изисква съдът да съдейства на страните за разкриване на обективната истина, чрез съдействие за изясняване на делото от фактическа и правна страна. В случая съдебните инстанции, разгледали спора са действали в съответствие, а не в противоречие с цитираното решение. С определението си по чл. 140 ГПК от 28.03.2014 г., първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните, като в изпълнение на служебното начало е дал на ищеца подробни указания относно обстоятелствата, които е следвало да бъдат установени от него в процеса.Същевременно касаторът не се е възползвал от правото да поиска правна помощ, като пред въззивната инстанция изрично е заявил, че не желае да ползва такава. С въззивната жалба същият не е поискал събиране на нови доказателства. Същевременно няма данни въззивният съд да е нарушил служебното начало при разглеждане на спора пред тази инстанция. С оглед на това и доколкото не е изпълнено посоченото от касатора допълнително основание за допустимост на касационното обжалване, такова не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение