Определение № 2867 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4870/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано e по постъпила от Г. Г. З.- Х. касационна жалба срещу решение № 223 от 18.05.2023 г. по в.гр.д.№ 112 от 2021 г. на Пернишкия окръжен съд, II-ри въззивен граждански състав, с което е отменено решение № 70 от 03.07.2020 г. по гр.д.№ 298 от 2018 г. на Районен съд- Брезник в обжалваната му част за допускане до делба на нива с площ от 6,867 дка, находяща се в землището на [населено място], м.“*“, представляваща имот № * по картата на възстановената собственост на [населено място] и вместо него е постановено решение за отхвърляне на иска за делба на този имот.

В касационната жалба се твърди, че решението на Пернишкия окръжен съд е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване касаторката сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Поставя правни въпроси, по които твърди, че е налице противоречие на обжалваното решение с посочена практика на ВКС. Освен това твърди, че произнасянето по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не на последно място се твърди, че са налице основания по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационнното обжалване, тъй като решението било недопустимо и очевидно неправилно.

В писмен отговор от 24.08.2023 г. съделителите А. Н. З., Л. К. З. и Н. К. З. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд и че то е законосъобразно, правилно и обосновано.

Останалите съделители И. С. П. /конституиран като наследник на починалата в хода на делото съделителка И. С. П./, С. Г. К., И. Г. М., Н. В. С., Е. В. Ц., Д. Б. З., К. А. З., П. А. З., С. Л. С., Р. Т. П.- Г. и П. К. Г. /последните двама конституирани като наследници на починалия в хода на делото съделител К. В. Г./ не вземат становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /съделител по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за отхвърляне на иска за делба на горепосочения имот, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Страните са наследници по закон на К. П. З., починал на 11.02.1919 г. и съпругата му П. К. З., починала на 26.11.1954 г. С решение № 44-1 от 10.09.1998 г. на ПК- [населено място] на наследниците на К. З. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива с площ от 6,867 дка, пета категория, находяща се в землището на [населено място], м.“В.“, представляваща имот № * по картата на землището, при съседи: имот № * на неидентифициран собственик, стопанисван от общината, имот № *, представляващ нива на наследниците на Е. Г. В., имот № *, представляващ дере /овраг/ на Община Б., имот № *, представляващ нива на наследниците на Е. Г. В., имот № *, представляващ полски път на Община Б., имот № *, представляващ нива на наследниците на Г. А. П. и имот № *, представляващ полски път на Община Б.. Към решението на ПК е издадена скица на имот № * под № 5134 от 24.11.1998 г. От приетите по делото заключения на съдебно-техническите експертизи е установено, че горепосоченият имот не е бил заснет като самостоятелен имот в одобрената със заповед № РД-18-35 от 2304.2009 г. на ИД на АГКК кадастрална карта на [населено място]. По тази кадастрална карта част от имот № * попада в коритото на река, обозначена в кадастралната карта като имот на МОСВ. Останалата част от имота обхваща:

• част от имот с идентификатор ***, представляващ земя по чл.19 на Община Б., обозначена на скицата на вещото лице към заключението с букви А-Б-О-Н-А;

• част от имот с идентификатор *** на О. Г. О., обозначена на скицата на вещото лице към заключението с букви В-Г-Р-П-В;

• част от имот с идентификатор ***, представляващ земя по чл.19 на Община Б., обозначена на скицата на вещото лице към заключението с букви Г-Д-Е-Ж-З-Р-Г;

• част от имот с идентификатор *** на наследниците на Г. А. П. и О. Г. О., обозначена на скицата на вещото лице към заключението с букви П-Р-З-И-П и

• част от имот с идентификатор *** на наследниците на Г. А. Р. и М. Г. Р., обозначена на скицата на вещото лице към заключението с букви О-К-Л-М-Н-О.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е достигнал до следните правни изводи: Годен обект на делба можел да бъде само имот, който съществува реално и може с оглед индивидуализиращите му белези /местонахождение, граници и площ/ да бъде разграничен от всеки друг имот. В конкретния случай процесният имот не можел да бъде предмет на съдебна делба, тъй като макар правото на собственост върху него да е било възстановено с решението на ПК- гр.Б. от 10.09.1998 г., което имало конститутивно действие, имотът не съществувал реално: защото в действащата кадастрална карта на [населено място] не бил заснет като самостоятелен имот, а като част от имоти, собственост на лица извън съделителите по делото.

С оглед тези мотиви на въззивния съд в решението му, касационното обжалване на това решение следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК- поради очевидна неправилност на извода на съда, че имот, който е индивидуализиран по местонахождение, граници и площ по картата на възстановена собственост и в документ за собственост /решение на ПК за възстановяване на собствеността/, не съществува реално, ако не е отразен като самостоятелен обект в последващо приетата кадастрална карта на населеното място.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.