Определение № 233 от 31.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3630/2020 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

С решение № 20276 от 3.08.2020 год. по гр. д. № 54/2020 год. Смолянският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил изцяло първоинстанционното решение № 177 от 28.11.2019 год. по гр. д. № 33/2019 год. на Златоградския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Е. М. К. и Н. М. К. срещу Ф. М. Х. и Н. М. Ч. искове по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на първата, че ищците са собственици на реална част с площ от 65 кв. м., повдигната в жълт цвят на приложената към уточнителната молба скица от 19.11.2018 год. от недвижим имот с идентификатор *, собственост на Ф. Х., която част неправилно е заснета към нейния имот вместо към техния с идентификатор * и че е налице грешка в действащата кадастрална карта, както и да се признае за установено по отношение на ответника Н. Ч., че ищците са собственици на реална част от 15 кв. м., повдигната в жълт цвят на същата скица, от недвижим имот с идентификатор *, собственост на Н. Ч., която част неправилно е заснета към нейния имот вместо към техния с идентификатор * и че е налице грешка в кадастраланта карта. Постановено е скицата № 15-858906 от 19.11.2018 год. да се счита неразделна част от въззивното решение, като е приподписана от съдебния състав, и са присъдени разноски по делото в полза на ответниците.

Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищците Е. М. К. и Н. М. К., чрез пълномощника им адв. Г. В., с оплаквания за неправилността му поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, евентуално да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове бъдат уважени като основателни и доказани. Претендират присъждане на направените разноски за всички инстанции.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Формулирани са следните въпроси: 1.“Длъжен ли е въззивният съд да даде възможност на страните да изложат своите доводи и възражения и доказателства по приложение на императивна правна норма, когато приложението на същата е обусловило изхода на делото?” в контекста на приложението на параграф 8, ал. 1 ПР на ЗУТ от въззивния съд, без възможност страните да изложат доводи, което според касаторите представлява нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна на решението. Същите се позовават на противоречие по въпроса с решение № 272 от 5.07.2011 год. по гр. д. № 1047/2010 год. І г. о. и решение № 196 от 6.02.2017 год. по гр. д. № 2151/2016 год. І г. о. на ВКС.

2. „С оглед на какви обстоятелства следва да се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно границата между съседните имоти, ако единият от тях е реституиран по реда на ЗСПЗЗ в границите на урбанизираната територия въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ, същият е нанесен в действащ кадастрален план след реституцията и е урегулиран за пръв път при действието на ЗУТ?” – с позоваване на противоречие в произнасянето на съда с решение № 35 от 29.06.2020 год. по гр. д. № 1902/2019 год. ІІ г. о. Съображенията са относно липса на установяване на границите на правото на собственост върху имотите на ответниците, възстановени по ЗСПЗЗ към момента на обособяването им като самостоятелни обекти на вещни права, както и да се установи осъществени ли са след този момент факти, които водят до промяна на границите на собствеността. 3. „При предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР длъжен ли е съдът да изследва собствеността и границите върху имотите, собственост и на двете страни в производството?”. Касаторът се позовава на противоречие и по този въпрос с решение № 25 от 23.07.2019 год. по гр. д. № 2299/2018 год. ІІ г. о. на ВКС. 4.„Следва ли въззивният съд да кредитира заключение на съдебно-техническа експертиза, когато при изготвянето на заключението вещото лице е работило единствено по графичен материал, без да е извършило оглед на място и геодезическо заснемане на имотите?” Цитирани и представени към изложението са редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в подкрепа на становището на касатора за противоречие в произнасянето в обжалваното решение по този въпрос с тази практика, като в същото време съображенията на касатора са за съществено процесуално нарушение с оглед оставяне без уважение искането му за допълнителна експертиза, което е обусловило изхода на делото. 5.„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?”-

отново позоваване на множество решения на ВКС по този процесуалноправен въпрос. 6.Представлява ли съществено процесуално нарушение постановяване на решение от въззивния съд преди разглеждане на молбата за поправка на протокола от съдебното заседание, когато същата е уважена впоследствие?”, по който въпрос касаторът релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

На последно място /т. 7/ е поставен въпросът „При какви обстоятелства следва да се приеме, че регулационният план, предвиждащ придаване на част от съседен имот, е приложен и кои обстоятелства следва да вземе предвид въззивният съд при преценка дали е налице основание за приложение на регулационен план, приет при действието на ЗТСУ /отм./, когато същият предвижда придаваема част от имот?”- Изложени са доводи за неправилност на извода на съда относно собствеността на придадената част по плана и неправилно приложение на параграф 8, ал. 1 ПР на ЗУТ с позоваване на противоречие със съдебната практика /решение № 249 от 8.06.2012 год. по гр. д. № 970/2011 год. І г. о., решение 196 от 6.02.2017 год. по гр. д. № 2151/2016 год. І г. о., решение № 129 от 4.01.2018 год. по гр. д. № 529/2017 год. ІІ г. о. и др./

Ответниците Ф. М. Х. и Н. М. Ч., чрез пълномощника им адв. Б. П., в писмен отговор поддържат становище за липса на релевираните от касаторите основания за допускане на касационното обжалване, по подробно изложените съображения. Претендират присъждане на направените в настоящето производство разноски.

Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:

Исковете са с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, редакция по изменението с ДВ бр. 49/2014 год., при действието на който е подадена исковата молба /на 5.02.2019 год./. Предмет на спора са оцветените в жълт цвят реални части на скицата към уточнителната молба на ищците във въззивното производство, представляваща неразделна част от въззивното решение, които части на площ съответно 65 кв. м. и 15 кв. м. според ищците, сега касатори, са били неправилно заснети в имотите с идентификатори *, съответно *, собственост на ответниците, вместо в техния имот с идентификатор ***, поради което е налице грешка в кадастралната карта от 2005 год.

Въз основа на представените писмени доказателства е установена легитимацията на ищците като собственици на имот с идентификатор * по действащата кадастрална карта с площ 724 кв. м., представляваща УПИ по регулационния план на [населено място]. Ответниците се легитимират за собственици на съседните имоти – Ф. Х. – на имот с идентификатор *** с площ 336 кв.м, представляващ УПИ * в кв. 19, а Н. Ч. – на поземлен имот ***, с площ 328 кв. м., УПИ * в кв. 19. Въззивният съд е проследил регулационния статут на процесните съседни имоти въз основа на данните от приетите заключения на техническата експертиза, въз основа на които се установява, че в [населено място] са действали три регулационни плана – 1939 год., от 1959 год. и 1982 год., с няколко изменения на последния, а през 2003 и 2005 год. е изработена поетапна кадастрална карта, обединена през 2008 год. По действащия към настоящия момент план от 1982 год., с последното му изменение по заповед от 2015 год., регулационната граница между парцел и съседния не съвпада с имотната такава. Имотите на ответниците са нанесени в кадастралната карта през 2013 год.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете за признаване по отношение на ответниците, че към момента на одобряване на кадастралната карта ищците са собственици на претендираните части, оцветени в жълт цвят на приложената скица, в който смисъл поддържат и да е допусната грешка в кадастралната карта, като тези части са показани като част от имотите на ответниците, приел, че твърдението им, че тези площи представляват част от техния имот, е неоснователно. Въз основа на събраните писмени доказателства и заключенията на експертизата е установено, че наследодателят им М. К. е придобил по регулация собствеността върху придаваемите се към неговия парцел * в кв. 7 /план от 1959 год./ части от съседни имоти, в т. ч. и 80 кв. м. от имота на наследодателя на ответниците, представляващ пл. № *. Регулацията е приложена и в следващия регулационен план от 1982 год. парцелните линии стават имотни граници, поради което и заснемането на имотната граница извън регулационната е без основание и не може да обоснове твърдението на ищците за собственост на част от площта на съседния имот като част от техния /за което има данни в заключението на вещото лице/. Без значение е и поставянето на ограда на неправилно посочената граница на имота на ищците, тъй като е установено, че западната регулационна граница на парцела им не е променяна, а придаваемите места са включени в площта му. От заключението на вещото лице е установена и идентичността на парцела по действащия план с този по предходните, както и правилното му отразяване в кадастралната карта.

По отношение собствеността на съседните имоти съдът е изложил съображения относно първоначалното им заснемане, вкл. и такъв с неустановен собственик /с идентификатор *** с площ 177 кв. м./, впоследствие заличен с одобреното изменение на кадастралната карта през 2013 год. и нанасянето на възстановения по ЗСПЗЗ имот с площ 577 кв. м. При обособяването на нови УПИ регулационната линия на падналите се в дял на ответниците УПИ * и * минава по имотната граница между имоти * и *.

С оглед изложените мотиви на въззивния съд следва, че решаващото съображения за неоснователността на исковете по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е липсата на доказателства за собствеността на претендираните от ищците части, оцветени в жълт цвят на скицата към уточнителната им молба, респ. неразделна част от въззивното решение, поради което и не е налице грешка в кадастралната карта при отразяване на границата между имотите на страните. Изводите на въззивния съд са обосновани въз основа на събраните доказателства и приетите заключения на експертизата, като поставените в изложението на касаторите процесуалноправни въпроси относно преценката им /въпроси № № 2, 3, 4 и 5/ не могат да обосноват наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е изложил подробни съображения относно легитимацията на страните за собственици на съседните имоти, както и за регулационния им статут по различните планове на [населено място], както и за недопускане на исканата повторна експертиза поради липса на необоснованост на приетото от въззивния съд заключение. Формулираните въпроси представляват по своята същност доводи за неправилност на изводите на съда поради твърдения за допуснати процесуални нарушения, които не са предмет на настоящето производство. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението матералноправни въпроси, свързани с твърдението за приложение на параграф 8, ал. 1 ПР на ЗУТ, както и относно приложението на регулацията /въпросите с № № 1 и 7/, тъй като доводите на касатора в тази връзка отново представляват оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд. Същите не поставят правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а отделно от това произнасянето на съда по приложението на регулацията не противоречи на сочената съдебна практика, защото съдът е зачел настъпването на този придобивен способ по отношение на придаденото от имота на ответниците към парцела на ищците място с площ от 80 кв. м., включено в площта му. Изводът за неоснователност на иска за допусната грешка в границата между съседните имоти не е обусловен от такъв за неприложена регулация, респ. отпадане на отчуждителното й действие, съгласно параграф 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, както некоректно се поддържа в изложението във въпрос № 1. А съображенията по поставения въпрос № 2 касаят оплаквания срещу правилността на извода на съда, но не и правен въпрос, произнасянето по който да е обусловил извода на съда по спора – последният е обусловен от липсата на грешка в заснетата граница между имотите, тъй като не е установено част от имота на ищците да попада в този на ответниците, а не поради някаква специфика във възстановяването на имот по ЗСПЗЗ, и то относно границите на възстановения имот, респ. нанасянето му в кадастралната карта. Твърдението на ищците е за заснемането на част от техния имот в този на ответниците, което не е установено по делото въз основа на събраните и преценени в съвкупност доказателства относно собствеността на имота им, считано от придобиването му от наследодателя им А. М. К. - къща и идеалната част от дворното място, върху която е построена същата, съставляващо имот пл. № * в кв. 29 и имоти пл. № № * и * в кв. 29, които се оформят в парцел * в кв. 29 по плана на [населено място] /предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.04.1957 год., обявен за окончателен с решение от 3.04.1959 год. по гр. д. № 1148/1958 год. на Златоградския народен съд/. От заключението на екпертизата се установява площта на този парцел да е била 304 кв. м., а имот пл. № * – 54 кв. м., като след придаване по регулационния план площта на парцела е достигнала 724 кв. м., и понастоящем е същата. А относно придаваемото се място от имота на ответниците № * и включването му в площта на парцела, респ. имот по кадастралната карта, заключението и приложените към него скици, напр. на л. 106 и л. 107 от въззивното производство, са категорични и кредитирани от съда при решаването на спора. Именно с оглед приложението на регулацията регулационната линия е трансформирана в имотна при одобряването на кадастралната карта, в какъвто смисъл е и приетото в т. 4 на ТР № 8/2014 год. на ОСГК на ВКС, а така и разясненията в ТР № 3/93 год. на ОСГК на ВКС. Затова и поставените от касаторите въпроси в изложението в тази връзка са неотносими към изводите и не могат да обосноват наличието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Поставеният въпрос относно наличието на съществено процесуално нарушение при постановяване на решение преди разглеждане на молбата за поправка на протокола от съдебното заседание, когато същата е уважена, също не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Не постановената поправка в протокола е обосновала извода по спора, а фактите, установени при анализа на събраните доказателства, установяващи пространствения обхват на правото на собственост на ищците върху имота им, съответстващо на заснемането му в кадастралната карта. Защото предметът на доказване по иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е правото на собственост на ищците върху спорния имот, а не отричане правото на ответника върху него /решение № 247 от 13.10.14 год. по гр. д. № 3003/14 год. І г. о. на ВКС.

С оглед тези съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска поради липса на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 /по посочения по-горе последен въпрос/ ГПК. Не са налице и такива по чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и с оглед изхода на настоящето производство касаторите следва да заплатят на ответната страна направените разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 500 лв., съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение