Определение № 156 от 11.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 2515/2020 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ВИА ГЛАС“ООД, чрез адв. З. Л. срещу решение № 11610/21.07.2020г. по т.д. № 919/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2239/11. 12. 2019 г. по т.д. № 5252/2016 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-21 състав в частта, с която е определена 20.05.2011г. за начална датата на неплатежоспособността. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение и за наличие на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В писмените си отговори ответниците по касацията „ВИ Ес Ви Корект”ООД и „ВИА 145“ЕООД не оспорват основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК. Не е постъпил писмен отговор от ответника Е. З. Б.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена в предвидения срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че е било обжалвано решението на СГС в частта, в която е определена началната дата на неплатежоспособността, а именно 20.05.2011г. САС е установил наличието на неизпълнени и признати от длъжника вземания, като най-ранното неизплатено задължение е към Е. З. Б., считано от 20.05.2011г. Съобразено е било, че от представените от НАП документи и заключението на допуснатата пред първата инстанция икономическа експертиза, се установява, че публичните задължения на касатора към 29.10.2019г. са в общ размер на 1 809 589,19 лв. за главница и лихва. Въззивната инастанция е възприела изводите на СГС, че според заключението на СИЕ дълготрайните активи на дружеството включват притежаваните земя и сгради - бивш стъкларски завод „Диамант“, които касаторът е придобил по реда на чл.718ТЗ в производство по несъстоятелност на „Диамант“ АД, като след придобиването заводът не е въвеждан в експлоатация, а длъжникът е отдавал под наем отделни обекти, с което се изчерпва установената от вещото лице търговска дейност и към настоящия момент. Върху имота има учредена ипотека, както и възбрани, като части от имота са обявени на публична продан. Разходите за дейността на дружеството за периода от 2013г. до изготвяне на заключението, значително надвишават приходите, поради което и дружеството отчита загуба като финансов резултат за целия период. След проверка в счетоводството на същото е отчетено, че за целия изследван период 2013 - 2019г. преобладаващата част от активите му са дълготрайни, които вещото лице счита да не са оценени реално с оглед обстоятелството, че не са използвани по предназначението им като завод, като съгласно балансите на длъжника, краткотрайните активи включват суровини и материали, вземания от клиенти и доставчици и „други вземания“, които са с неустановен произход, а паричните средства са незначителни до степен, приравняваща ги на нулеви. Въпреки посочените в балансовите стойности материали и суровини, както и вземания, анализът на приходите за същия период сочи, че отчетените счетоводно краткотрайни активи са нереализируеми на посочената балансова стойност - отчетените приходи са несъществени в сравнение с балансовите стойности на вземанията, материалите и суровините. Също така според въззивната инстанция касаторът не отчита приходи от производство и продажба на стоки, а само такива от услуги, поради което и при липсата на конкретно доказване относно реалното съществуване и фактическото изражение на отчетените текущи активи, въз основа на резултатите от дейността му и анализа на приходите и разходите, по същество тези балансови позиции не представляват краткотрайни активи, макар и да са отчетени като такива, тъй като очевидно не са могли и не са се трансформирали в парично изражение, още по-малко в едногодишен период. Било е съобразено, че последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение. За да се прецени дали длъжникът е оборил презумпцията по чл. 608, ал. 2 от ТЗ, съдът следва да обсъди коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, дали са под единица и какво е съотношението им, което е от значение за икономическото състояние на длъжника, като обективно състояние. САС е приел, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни – т.е. стои изискването за невъзможност за плащане, като действителното икономическо състояние на длъжника се преценява след анализ на събраните за това доказателства, включително изслушване на съдебно-икономическа експертиза. В случая според съда длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, което състояние последният не оспорва, а напротив признава. Оспорва единствено така определената от СГС начална дата на неплатежоспособността. По въпроса за начина на определяне на началната дата е била отчетена константната практика на ВКС, ориентирана към становището, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 от ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособността е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спирането на плащанията към отделен кредитор. В конкретния случай, САС е намерил, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи към най-ранната дата, на която касаторът е преустановил плащанията към кредиторите, когато е настъпила и обективна невъзможност на длъжника да изпълнява свои изискуеми парични задължения към всичките си кредитори. САС е счел, че правилно СГС е анализирал коефициентите за ликвидност, като е отчел че формално благоприятните коефициенти за 2013г., 2014г. и 2015г. са изчислени на база на балансови стойности на посочени краткотрайни активи - суровини и материали и „други вземания“, за които не е доказано, че са съществували реално, а дори и да са съществували, не са били краткотрайни. Както е посочено и в експертизата, коефициентите за обща и бърза ликвидност дават твърде условна оценка за платежоспособността на предприятието, тъй като в техните елементи има вероятност да са включени бавно ликвидни или дори трудно ликвидни материали (залежали материали, непродаваеми продукция или стоки, трудно събираеми вземания, краткосрочни инвестиции със забавена ликвидност). САС е посочил, че изводът направен от СГС, относно показателите за ликвидност е споделен и от вещото лице в експертизата. Добрите показатели за ликвидност за годините от 2013г. – 2015г., се дължат на материали и суровини, за които се предполага, че е било невъзможно да се трансформират в парично изражение, което е видно и от бързо нарастващите задължения на дружеството през следващите години. Касаторът, притежавайки условно добри показатели за ликвидност, не е изпълнявал свои изискуеми парични задължения, видно от изслушаната и неоспорена съдебно – икономическа експертиза пред СГС. Вещото лице е отчело за целия изследван период висока задлъжнялост, като за нито една от годините, попадащи в периода, дружеството не се характеризира с висока платежоспособност. Също така е отчетена висока зависимост на дружеството от привлечени средства. Предвид изложеното, съдът е заключил, че началната дата на неплатежоспособността – е 20.05.2011г., относима към вземанията на кредитора Е. З. Б., които произтичат от търговска сделка, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията, видно от събраните по делото доказателства. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК към касационната жалба са поставени следните правни въпроси: 1/ Следва ли въззивният съд да определи състоянието на неплатежоспособност в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор и кое именно „спиране на плащанията“ е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност?; 2/ Задължен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, чрез които да установи динамиката на ликвидността на активите като индикатор за състоянието на неплатежоспособност?; 3/Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определи с оглед последното извършено или неизвършено плащане към конкретно определен кредитор или с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника? Като допълнително основание за достъп до касация се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК и се поддържат доводи за очевидна неправилност. По първи и трети въпрос касаторът намира, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 115/25.06.2010г. по т.д. № 169/2010г. на ВКС, II т.о., Решение № 90/20.07.2012г. по т.д. № 1152/2011г. на ВКС, I т.о., Решение № 202/10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, I т.о.; по втори въпрос - Решение № 153/23.12.2010г. по т.д. № 255/2010г. на ВКС, I т.о., Решение № 241/21.06.2013г. по т.д. № 158/2012г. на ВКС, II т.о. Настоящият състав на ВКС намира, че въпроси първи и трети са идентични. Те не отговарят нито на общото, нито на соченото допълнително основание за достъп до касация. Въззивната инстанция не е определила началната дата на неплатежоспособността единствено въз основа на момента на последно извършено плащане или конкретно неплащане. Изрично е изложила съображения, че следва към съответния момент да се съпоставят отделните коефициенти, които имат значение за анализа на цялостното икономическо състояние на длъжника. Същевременно САС е преценил структурата и вида на активите, които участват в математическата формула за изчисляване на коефициентите за ликвидност. Съпоставил ги е с наличието /в случая липсата/ на други доказателства относно характеристиките им, а така също е взел предвид и заключението на вещото лице относно бързо нарастващите задължения на дружеството през годините; системното неизпълнение от страна на касатора на негови изискуеми парични задължения; отчетена за целия изследван период висока задлъжнялост, като за нито една от годините, попадащи в периода, дружеството не се характеризира с висока платежоспособност; отчетена висока зависимост на дружеството от привлечени средства. Поради което съдът не се е отклонил от създадената практика на ВКС по приложението на чл.608, ал.1 ГПК. По отношение на втория правен въпрос следва да се отчете, че въззивната инстанция не е направила заключение относно началната дата на неплатежоспособността, без да се позове на доказателства, а дали те са достатъчни и дали въз основа на тях се налагат изложените от САС констатации е въпрос на проверка по същество на касационната жалба. Въззивният съд се е позовал на събраните писмени доказателства – вкл. ревизионен акт, заключение на вещото лице по СИЕ, в което се коментира и неосчетоводено задължение за лихва по РА №[ЕИК]/03.05.2011г., а оттук и възможността за преценка на счетоводните записвания на осн. чл.182 ГПК. Касаторът поддържа наличие на хипотеза по чл.280, ал. 2, пр.3 ГПК – „очевидна неправилност“. Изложените от него доводи не обосновават случаи на особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Наведените възражения се свеждат до оплаквания, представляващи касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и предполагащи извършване на проверка по същество на касационната жалба – анализ на заключение на СИЕ, съпоставяне с други събрани доказателства, преценка на процесуални действия на съда и пр., която дейност изключва „очевидността“ на твърдяната форма на неправилност. Поради което обжалваното решение на САС не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд