Определение № 692 от 04.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2725/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на адв. П. К., в качеството й на процесуален представител на М. Х. З., срещу решение № 282/07.07.2024 г. по в.т.д. № 144/2024 г. на Апелативен съд Пловдив, в частта му, с която е потвърдено определение № 14/05.01.2024 г. по т. д. № 104/2022 г. на Окръжен съд Стара Загора за отхвърляне молбата на адвокат К. да бъде изменено постановеното по делото решение в частта за разноските и увеличено определеното в нейна полза възнаграждение по чл. 38 ЗАдв с още 8 371, 64 лв.

Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение с водещ мотив, че съдът е следвало да определи възнаграждение съобразно редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 към 04.11.2022 г., тъй като устните състезания са приключили на 29.06.2023 г. Заявява, че датата, на която е сключен договорът за правна защита и съдействие, е без значение. Оспорва правилността на постановения от въззивния съд акт с твърдения, че липсва възражение от насрещната страна срещу размера на адвокатското възнаграждение. В заключение счита, че размерът на възнаграждението следва да бъде 12 900 лв. с ДДС.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът формулира следните въпроси:

1. „При проведено последно съдебно заседание след влизане в сила на измененията в НМРАВ от бр. 88/ 04.11.2022г. на ДВ, при действието на което е постановено решение, т.е. след влизане в сила на измененията, по коя редакция на Наредбата следва да се определи адвокатското възнаграждение?

2. „Коя е меродавната дата за определяне на размера на адвокатското възнаграждение по редакцията на НМРАВ от бр. 88/ 04.11.2022г. на ДВ. влязла в сила на 08.11.2023 г.: датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие, датата на последното съдебно заседание с даден ход по същество, дата на постановяване на съдебното решение или друга дата?“

По тези въпроси касаторът твърди отклонение от възприетото с определение № 829 от 20.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6417/2014 г., III г. о., ГК – основание по чл. 280 ал.1, т.1 ГПК.

3.„Когато правната и фактическа сложност се определя от множеството проведени заседания, приетите множество експертизи по делото, спор по всички въпроси, следва ли съдът като ориентир за присъждане и намаляване на адвокатски хонорар по редакцията на НМРАВ от бр. 88/ 04.11.2022 г. на ДВ, влязла в сила на 08.11.2023 г., да приема и прилага разпоредбите на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022г.?

4.„Следва ли адвокатският хонорар да бъде намален, съобразявайки решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело С-438/2022 г., въпреки, че няма направено възражение от страна на ответника?“

По последните два въпроса жалбоподателят релевира основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

При изложеното адвокат К. моли да бъде постановено определение, с което атакуваното да бъде отменено и постановено друго такова за определяне на възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. в размер на 12 900 лв. с ДДС.

Ответникът „ЗД „Бул Инс““ АД оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което е допустима.

С атакувания съдебен акт въззивната инстанция е съобразила постановеното от СЕС решение по дело С-438/24 г., с което е прието наличие на противоречие между Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и правото на ЕС, в частност чл. 101, § 1 от ДФЕС поради ограничаване на конкуренцията без наличие на легитимни цели. Въззивният състав е счел, че не е длъжен да приложи минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г., а те следва да се ползват само като ориентир, като се има предвид не само имуществения интерес, респективно цената на иска, а и вида, фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител по чл. 38 ЗАдв. правни действия, продължителността на производството и фазата, на която то е приключило за страната и т. н. Като е преценил, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и, че повечето съдебни заседания пред окръжния съд са били извършени поради непредставяне от страна на адвокат К. още с исковата молба на всички доказателства, съдът е счел, че определеният от първоинстанционния съд размер на възнаграждението от 4 528, 36 лв. с ДДС е справедлив и не следва да се изменя.

Жалбата на адвокат К. не следва да бъде разгледана по същество и да бъде допуснат касационен контрол, тъй като не са осъществени предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Първите три въпроса не покриват характеристиката правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите мотиви на въззивната инстанция, поради което се явяват хипотетично поставени. Като такива не могат да обусловят достъп до касационен контрол. Съставът на Апелативен съд Пловдив не е мотивирал извода си с приложение на Наредба № 1/2004 г., а е отказал да я приложи въобще, съобразявайки се с решението на СЕС по дело С-438/24 г.

Последният въпрос също не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съдържа в себе твърдение, противоречащо на фактите по делото, а именно, че представителят на ответната страна не е възразил срещу присъждане на възнаграждение в полза на адвокат К.. Наред с това, следва да бъде посочено, че обжалваното определение е постановено в съответствие с практиката на СЕС и тази на касационната инстанция, обективирана в определение № 563/11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ТК. Задължителният характер на решението, постановено от СЕС, обвързва националния съд да откаже приложението на Наредба № 1/2004 г., вкл. когато страната не е подписала договор за адвокатски услуги, каквато е хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., както и при заварени от решението правоотношения между клиент и адвокат.

Като допълнителен мотив следва да бъде посочено, че съществуването на национална и наднационална съдебна практика автоматично изключва критерия, визиран в чл. 280, ал. 1, предл. 3 ГПК.

С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС