Определение № 469 от 22.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1391/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба, подадена от С. Г. Т. и Д. В. Т., двамата от [населено място], чрез процесуален пълномощник, против решение № 21 от 01.04.2021 г. по в.т.д.№ 5/2021 г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение № 213 от 20.08.2020 г. по т.д.№ 540/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което касаторите са осъдени да заплатят солидарно на БГС-КОНСУЛТ ЕООД, [населено място], сумата от 46 200 лв. – главница по спогодба от 10.02.2011 г., сумата 18 850.60 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 06.11.2014 г. до 17.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2019 г. – датата на предявяване на иска - до окончателното плащане на главницата; както и разноските по делото. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, а именно чл.103 ал.2 вр. чл.104 ал.2 ЗЗД, и практиката на ВКС по прилагането му, поради което молят да бъде отменено. В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси, като разрешени от въззивния съд при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК: 1/ Допустимо и основателно ли е чрез съдебно възражение за прихващане да се предявяват вземания, погасени по давност, съответно прилага ли се нормата на чл.103 ал.2 ЗЗД при съдебното възражение за прихващане; 2/ Има ли обратно действие съдебното възражение за прихващане или действа занапред, след влизане в сила на съдебното решение. Цитирана и приложена е практика на ВКС по чл.290 ГПК, на която обжалваното решение не съответства, както и се иска спиране на производството по делото до постановяване на решение по тълк. дело № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Насрещната страна с писмен отговор, подаден в срока по чл.287 ал.1 ГПК чрез процесуален пълномощник, изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че жалбата е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба изхожда от легитимирани страни, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да уважи исковете, произтичащи от споразумение между страните по повод задължението на ищеца по построяването на жилищен имот, за което ответниците са му учредили право на строеж, и тяхно насрещно задължение да заплатят обезщетение за получените в повече 35 кв.м. РЗП до момента на въвеждане на строежа в експлоатация, съставът на въззивния съд е приел за неоснователно предявеното от последните възражение за прихващане с тяхно насрещно вземане, представляващо договорна неустойка в размер на 30 000 евро, поради погасяване на същото по давност. В тази връзка е изложил съображения, че разпоредбата на чл.103 ал.2 ЗЗД в случая е неприложима, доколкото касае случаи на извънсъдебно изявление за прихващане, при наличие на условията на чл.103 ал.1 ЗЗД. Приел е, че за разлика от това, евентуалното възражение за прихващане е процесуално действие за защита срещу иска, при което насрещните вземания се погасяват занапред. Фактическият състав на правото да се извърши прихващане по чл.103 ал.1 ЗЗД изисква съществуване на две действителни, насрещни и еднородни задължения, като активното вземане следва да е изискуемо и ликвидно. Последното изискване не е налице, ако вземането е предмет на спор, който не е разрешен със СПН. В конкретния случай, преди изтичане на срока на погасителната давност не е отправено волеизявление по чл.103 ал.1 ЗЗД и ответниците са оспорвали претендираното от ищеца вземане. Вземането е спорно и неликвидно, като изявлението за компенсация е въведено в процеса след изтичане на тригодишния давностен срок по чл.111 б. В ЗЗД. Поради спорния си характер вземането не е ликвидно и компенсацията не може да се допусне, т.к. прихващането не е можело да бъде извършено преди погасяването по давност на съдебно заявеното насрещно вземане. С оглед постановяване на ТР № 2/2020 г. от 18.03.2022 г. по тълк. дело № 2/2020 г. на ОСГТКВКС, исканото касационно обжалване следва да се допусне за проверка на съответствието на решаващите мотиви на въззивния съд за изхода на спора с разясненията, дадени в цитираното тълкувателно решение, по въпроса за момента, от който поражда действие предявеното чрез възражение в процеса изявление за прихващане и дали спрямо това възражение е приложима разпоредбата на чл.103 ал.2 ЗЗД, в какъвто смисъл са формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси. Касаторите следва да представят предварително доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата им, в размер на 1 301 лв., на основание чл.18 ал.2 т.2 ТДТКССГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение