Определение № 521 от 20.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1978/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на УМБАЛ [фирма] срещу определение № 351/08.07.2016 г. по ч.т.д.№446/16 на АС-Пловдив, с което е потвърдено разпореждане №758/08.04.2016 г. по т.д. №131 по описа за 2015 г. на ОС-Ст.З., с което е върната въззивна жалба вх.№ 3329/11.03.2016 г. подадена от същия жалбоподател срещу постановеното от ОС-Ст.З. решение по същото дело.. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Претендира се допускане до касация и отмяна на същото. Ответникът по частната жалба не изпраща отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на обстоятелството, че на настоящия жалбоподател УМБАЛ [фирма] в качеството му на въззивник, подал въззивна жалба вх. № 3329/11.03.2016 г. е връчено на 23.03.2016 г. съобщение с указанията от администриращия съд за внасяне в едноседмичен на държавна такса в размер на 1085 лева по въззивната жалба по сметка на САС, но от страна на жалбоподателя този недостатък не отстранен в законовия едноседмичен срок за това. Преценено е, че съобщението е връчено при спазване на разпоредбата на чл. 50 ал.3 ГПК- на служител или работник, в канцеларията и при посочване на името и длъжността. Това се вижда от съдържанието на приложения отрязък за съда, в който лицето фигурира като В. Г.-деловодител и от страна на самия жалбоподател не е оспорено самото съществуване на лице на такава длъжност, нито самия факт на връчването. С оглед изложеното въззивният съд е потвърдил обжалваното разпореждане като законосъобразно. В изложението по чл.284 ал.3,т1 ГПК на основанията по чл.280 ал.1 ГПК, от страна на жалбоподателите се формулират като правни въпроси от значение за изхода по конкретния процесуален спор два такива: за дефиниране на термина „канцелария” и кръга на лицата, на които следва да става връчването, според разпоредбата на чл.50 ал.3 ГПК. Твърди се,че по тези въпроси е налице предпоставката за допускане до касация по чл.280 ал.1, т. 3 ГПК, т.е. същите се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Настоящият състав на ВКС, Второ т.о. не споделя това твърдение по следните съображения: Неоснователно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като разпоредбата на чл.50 ал.3 ГПК е ясна и недвусмислена и не се нуждае от тълкуване и с оглед правна прецизност, следва само да се отчете, че е спазена напълно при прилагането й в настоящия случай. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение