Определение № 5080 от 06.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2313/2025 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца „Петрол Холдинг“ АС /н./, чрез адв. Г. И. и адв. Л. Т. /надлежно упълномощени/, срещу определение № 149 от 12.03.2025 год., постановено по ч. гр. дело № 99/2025 год. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 991 от 19.12.2024 год., постановено по гр. дело № 418/2024 год. по описа на Окръжен съд – Добрич, в частта му, в която на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба на "Петрол холдинг" АД /н./, с която срещу Окръжен съд – Варна и Народно събрание на Република България е предявен осъдителен иск по чл. 2в ЗОДОВ за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на дружеството-ищец сумата от 9 000 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, извършено при постановяване от първия ответник на решение №2326 от 13.11.2013 год. по гр. дело № 3323/2013 год. на ОС-Варна за отмяна на отказ на Агенцията по вписванията с №20131023165000 от 28.10.2013 год. за вписване в ТР на решение на ОСА относно промени в състава на съвета на директорите и представителството на акционерното дружество и непредвиждане от втория ответник на инстанционен контрол на съдебния акт или друга мярка за защита интересите на засегнатите от вписването лица и производството по делото е прекратено в тази му част. Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основните доводи са, че с определение № 474 от 09.11.2023 год., постановено по гр. дело № 270/2023 год. по описа на Окръжен съд – Разград производството по предявените искове с правно основание чл. 2в ЗОДОВ от М. В. С. и "Петрол холдинг" АД /н./ срещу Окръжен съд – Варна и Народно събрание на Република България било прекратено, като същото било потвърдено с определение № 89 от 29.01.2024 год., постановено по ч. гр. дело № 532/2023 год. по описа на Апелативен съд – Варна. С определение № 2587 от 28.05.2024 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1602/2024 год., ІІІ г. о., ГК, въззивното определение било отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Прието било, че в отклонение от практиката на ВКС въззивният съд бил приел, че е налице нередовност на исковата молба, вместо да извърши дължимата преценка за основателност на претенциите. Освен това било посочено, че преди продължаване на съдопроизводствените действия ОС – Разград следва да прецени дали е местно компетентен да разгледа предявените искове с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ. С определение № 330 от 20.06.2024 год. ОС – Разград прекратил производството по гр. дело № 270/2023 год. и го препратил на ОС – Добрич, съгласно чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ. Пред ОС – Добрич било образувано гр. дело № 418/2024 год., като с разпореждане № 676 от 20.09.2024 год. на ищците било указано да уточнят исковата си молба. С разпореждане № 787 от 05.11.2024 год. първоинстанционният съд бил посочил, не са изпълнени дадените указания да се уточни от „Петрол Холдинг“ АД /н/ дали претендира обезщетяване на вреди само от несъбиране на вземанията на „Петрол Холдинг“ АД /н./ от „Еър Лазур Дженерал Авиейшън“ ЕООД /н/ и от „Нафтекс Петрол“ АД /н./ и как всяко едно от тези вземания се съотнася към претендираната сума от 9 000 000 лв., дали се иска обезщетяване и на вреди от други загуби на оценими в пари блага, за кои точно и как всяка една от тях се съотнася към сумата от 9 000 000 лв. С молба от 25.11.2024 год. ищците били уточнили, че са налице и други вреди – преустановяване на дейността на „Петрол Холдинг“ АД, несъбиране на вземанията на дружеството от „Еър Лазур Дженерал Авиейшън“ ЕООД /н/ и от „Нафтекс Петрол“ АД /н./, продажба на акциите на „Петрол“ АД на стойност под тази, на която се търгуват на регулиран пазар, както и че претендираното обезщетение от 9 000 000 лв. обхваща всички тези вреди, тъй като от гледна точка на дружеството всички описани вреди следват от незаконосъобразното вписване на нов състав на съвета на директорите на дружеството. Затова посочили, че няма как да конкретизират на каква част от обезщетението от 9 000 000 лв. съответстват посочените конкретни вредоносни събития – несъбиране на вземания, предоговаряне на договори, обявяване в несъстоятелност и т.н. „Петрол Холдинг“ АД /н./ претендирало общо обезщетение от 9 000 000 лв. с твърдения, че е претърпяло вреди, които възлизат най-малкото на тази сума. С определение № 991 от 19.12.2024 год. ОС – Добрич прекратил производството по делото в частта му по предявените от „Петрол Холдинг“ АД /н./ искове, като изложил мотиви, че не е конкретизирано какви финансови загуби са претърпени от ищеца – не е посочено ясно и точно в какво се състоят вредите, чието обезщетяване се търси. Първоинстанционният съд счел също така, че няма и основание да продължи срока за изпълнение на указанията, въпреки че приел направеното искане по чл. 63, ал. 1 ГПК за своевременно направено. С обжалваното определение Апелативен съд – Варна неправилно бил приел, че исковата молба е останала нередовна въпреки указанията на ОС – Добрич, доколкото не е изяснено за кои вреди се търси обезщетение и каква е тяхната стойност, както и че изводите за нередовност на исковата молба не противоречат на мотивите на определение № 2587 от 28.05.2024 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1602/2024 год., ІІІ г. о., ГК, с което е отменено предходно определение за прекратяване на производството. Сочи, че още първоначалната искова молба съдържала достатъчно ясни твърдения, които очертавали предмета на спора, а според мотивите в горепосоченото определение на ВКС, исковата молба била достатъчно конкретизирана. В случая се претендирало обезщетение за имуществени вреди и не било необходимо ищецът да посочва каква част от сумата от 9 000 000 лв. съответства на размера на отделните загуби. Дори и при доказване само на една от загубите съдът можел да прецени дали претенцията е основателна или не. Следователно предявените искове отговаряли напълно на изискванията за редовност. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси: 1/ Редовна ли е исковата молба, ако са описани фактическите обстоятелства, на които се основава иска за обезщетение – посочване на вредите по вид и размер, връзката им с конкретно противоправно поведение и в какво се изразява то? 2/ Следва ли въззивният съд да потвърди разпореждане за връщане на искова молба при неизпълнение на дадени от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовност, която не е налице? 3/ Може ли искова молба да бъде върната като нередовна, след като при предходно разглеждане на разпореждане за връщане на същата искова молба на същото основание е прието, че същата е редовна и следва да бъде разгледана по същество? Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поддържа, че първите два въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с определение № 2587 от 28.05.2024 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1602/2024 год., ІІІ г. о., ГК, определение № 4406 от 20.12.2022 год. на ВКС по ч. гр. дело 4239/2022 год., ІІІ г. о., ГК, определение № 216 от 25.04.2016 год. на ВКС по ч. т. дело № 690/2016 год., II т.о., ТК, определение № 233 от 24.04.2018 год. на ВКС по ч. т. дело № 182/2018 год., ІІ т. о., ТК, а третият въпрос е от значение за развитието на правото. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че производството пред първоинстанционния съд било образувано по искова молба на М. В. С. и "Петрол холдинг" АД /н./, с която срещу Окръжен съд-Варна и Народно събрание на Република България били предявени искове по чл. 2в ЗОДОВ за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на всеки от ищците сумата от по 9 000 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, извършено при постановяване от първия ответник на решение №2326 от 13.11.2013 год. по гр. дело № 3323/2013 год. на ОС – Варна за отмяна на отказ на Агенцията по вписванията с №20131023165000 от 28.10.2013 год. за вписване в ТР на решение на ОСА относно промени в състава на съвета на директорите и представителството на акционерното дружество и непредвиждане от втория ответник на инстанционен контрол на съдебния акт или друга мярка за защита интересите на засегнатите от вписването лица. Първоинстанционният съд прекратил производството само по исковете на "Петрол холдинг" АД /н./, като приел, че не били изпълнени в срок указанията за поправяне нередовностите в исковата молба само от този ищец. Последният претендирал обезщетение за имуществени вреди в размер на 9 000 000 лв., представляващи съгласно уточнението от 23.10.2023 год. претърпени загуби от разпиляване на имуществото му – от една страна не били оспорени вземания на лица, в чиято полза такива вземания не съществували или не били ликвидни към „този“ момент и така пасивът на дружеството изкуствено бил увеличен, а от друга страна не били претендирани, нито събрани вземания, които били ликвидни и изискуеми, в резултат на което активите на дружеството изкуствено били намалени. С разпореждане № 676 от 20.09.2024 год. по гр. дело № 418/2024 год. по описа на ОС – Добрич на ищеца били дадени указания, съобразно мотивите на акта, точно и ясно да обоснове как, на каква база е формиран размера на претендираното обезщетение – кои точно недължимо изпълнени задължения и/или кои точно несъбрани вземания са довели до загуба от 9 000 000 лв. С уточняващата си молба от 30.10.2024 год. ищецът бил посочил, че имуществената загуба, чието репариране претендира, произтича, както следва: от несъбрани вземания на ищеца от „Ейр Лазур Дженерал Авиейшън“ ЕООД /н./ и от „Нафтекс Петрол“ АД /н./ в общ размер от 103 813 928.52 лева; от предоговаряне на условия по договори с шест дружества - „Ню Ко З.“ ЕООД, „Еврокапитал България“ ЕАД, „Нафтекс Петрол“ ЕООД, „Петрол“ АД, „Петрол Транс Експрес“ ЕООД и „БПИ“ ЕАД, както и от обявяване на дружеството ищец в несъстоятелност. С разпореждане № 787 от 05.11.2024 год. първоинстанционният съд повторно оставил без движение исковата молба, като указал на ищеца точно и ясно да посочи дали иска репариране на вреди само от несъбраните вземания от „Ейр Лазур Дженерал Авиейшън“ ЕООД /н./ от 36 466 576.32 лв. и от „Нафтекс Петрол“ АД /н./ от 61 336 700 лв., и как всяко едно от тези вземания се съотнася към претендираната сума от 9 000 000 лв., дали иска репариране на вреди и от други загуби на оценими в пари блага, за кои точно и как всяка една от тях се съотнася към сумата от 9 000 000 лв. Съдът посочил, че сборът на твърдяните в исковата молба несъбрани вземания от двете дружества не възлиза на 103 813 928.52 лв., както е посочено в уточняващата молба, а на 97 803 276.32 лв. /36 466 576.32 лв. и 61 336 700 лв./ и не е изяснено как всяко едно от тези вземания, всяко по-голямо от исковата сума от 9 000 000 лв., се съотнася към нея; каква загуба дружеството-ищец реално е претърпяло от предоговарянето на задължения с всяко от шестте дружества, каква е загубата му от това и как загубата от предоговарянето на всеки договор се съотнася към исковата сума от 9 000 000 лв., предвид и конкретно обстоятелствата в първоначалната искова молба, които се свеждат до съществуване на кредитори на дружеството-ищец, които искат изпълнение на поети с договор задължения, като отделно от това липсва и посочено икономическо изражение на загубата от обявяване на дружеството ищец в несъстоятелност. Посочил е още, че тъй като на обезщетяване подлежи реално претърпяна имуществена вреда, ищецът следва ясно и точно да посочи за кои точно загуби иска обезщетяване, както и че липсата на такава яснота препятства преценката относно предмета на доказване, препятства и защитата на насрещната страна. Обстоятелствата в исковата молба и уточняващите я молби в подкрепа на искането за обезщетяване на имуществени вреди с осъждане на ответниците за сумата от 9 000 000 лв. продължавали да са непълни и неясни относно това за коя точно загуба, реално претърпяна от дружеството-ищец, се търси отговорност от ответниците; дали се иска репариране на вреди само от несъбраните вземания от „Ейр Лазур Дженерал Авиейшън“ ЕООД /н./ от 36 466 576.32 лв. и от „Нафтекс Петрол“ АД /н./ от 61 336 700 лв., и как всяко едно от тези вземания се съотнася към претендираната сума от 9 000 000 лв., или се иска репариране на вреди и от други загуби, за кои точно и как всяка една от тях се съотнася към сумата от 9 000 000 лв., като разбирането на ищеца, че претендираното обезщетение е посочено в минимален размер, не е от естество да го освободи от възложеното от процесуалния закон задължение точно и ясно да посочи конкретните финансови загуби, претърпени от твърданото вредоносното действие/бездействие на ответника. С уточняваща молба от 18.11.2024 год., ищецът бил заявил, че поддържа наличие на голям брой вреди за дружеството от описаното поведение на ответниците; че тези вреди включват преустановяване дейността на дружеството, обявяването му в несъстоятелност, несъбиране на вземанията срещу „Ейр Лазур Дженерал Авиейшън“ ЕООД /н./ и „Нафтекс Петрол“ АД /н./, както и пропуск да се осъществи прихващане с насрещните претенции, направени от „Нафтекс Петрол“ АД /н./ и т.н.; че друга вреда е загубата от продажба на акциите в „Петрол“ АД, притежавани от "Петрол холдинг" АД /н./, под тази на която те се търгуват на регулиран пазар – Българска фондова борса; че претендираното обезщетение от 9 000 000 лв. обхваща всички вреди; че посочените вреди не съществуват като отделни загуби. Заявил е също, че вредите произтичат като цяло от назначаването на представителите на дружеството в нарушение на закона и тези вреди обхващат както невъзможността да се съберат вземанията срещу „Ейр Лазур Дженерал Авиейшън“ ЕООД /н./ и „Нафтекс Петрол“ АД /н./, така и негативните последици от предоговарянето на условия за кредитиране с дъщерните дружества /с натрупване на лихви за забава, разноски за претендиране на тези вземания/, така и прекратяването на дейността на "Петрол холдинг" АД /н./, съответно обявяването на дружеството в несъстоятелност, така и загубата от продажбата на акциите в „Петрол“ АД на стойност под търгуваната на регулиран пазар. Посочил е, че „всички тези отделни загуби“ представляват преки и непосредствени вреди от поведението на ответниците, претендират се заедно и се иска едно обезщетение за всички тях, като посоченият размер от 9 000 000 лв. е примерен, тъй като към момента не може да се прецени каква е реалната вреда, като за установяване на действителния им размер е заявено искане за счетоводна експертиза. Ищецът бил релевирал и искане по чл. 63, ал. 1 ГПК – в случай че не са изпълнени указанията, да бъде продължен срокът за тяхното изпълнение. Въззивният съд е посочил, че последното разпореждане №787 от 05.11.2024 год. на първоинстанционния съд за оставяне на исковата молба без движение било връчено на ищеца, чрез упълномощения от него адвокат, на 18.11.2024 г., като уточняващата молба, подадена по пощата на 25.11.2024 год., била депозирана в едноседмичния срок. Заявеното в края на молбата искане за продължаване на срока за поправяне на нередовностите, като депозирана преди изтичане на срока, било допустио, но ищецът не бил изложил твърдения за наличието на „уважителни причини“ по смисъла на чл. 63 ГПК и поради това молбата била неоснователна. Неизпълнението на указанията на съда не съставлявало уважителна причина, а отправеното до съда искане било заявено в случай на констатирано от съда неизпълнение на указанията, което имало за последица приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК. Затова правилно окръжният съд бил оставил това искане без уважение. С последната уточняваща молба исковата молба не е била поправена от ищеца и тя била останала нередовна. С нея било уточнено само, че се претендира репариране на много други вреди от загуби на оценими в пари блага, освен тези от несъбраните вземания от „Ейр Лазур Дженерал Авиейшън“ЕООД /н./ от 36 466 576.32 лв. и от „Нафтекс Петрол“АД /н./ от 61 336 700 лв., но не е посочено и изяснено кои са тези конкретни загуби, за които се търси обезщетяване и как всяка от тях се съотнася към сумата от 9 000 000 лв. Тъй като на обезщетяване подлежат само реално претърпените вреди, при претендирано обезщетение за имуществени такива, ищецът следва ясно и точно да посочи вида и размера им. В случая, ищецът поддържал да е претърпял вреди от загуби, произтичащи от различни факти, поради което и те имали различно имуществено изражение и при претенцията за обезщетяване, той следвало ясно да индивидуализира кои са тези загуби и да посочи размера им, включително и съотнасянето им като част от общо посоченото глобално претендирано обезщетение за всички от 9 000 000 лв. В обобщение въззивният съд е формирал извода, че дадените от първоинстанцинния съд указания са били пълни, ясни и точни, но не са били изпълнени от ищеца с подадените от него уточняващи молби. При липсата на твърдения в исковата молба за кои точно загуби по вид и размер се претендира обезщетение и в какъв размер е претенцията за обезщетение за тях, то предметът на делото оставал неясен. Липсата на фактически твърдения със съответно им искане, не можело да бъде заместено от искане за назначаване на експертиза, защото последното било доказателствено средство, с което наличните вече твърдения можело да бъдат доказвани. Въззивният съд е посочил, че в определение № 2587 от 28.05.2024 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1602/2024 год., ІІІ г. о., било прието, че при търсене на обезщетение за причинени вреди последните трябва да бъдат ясно посочени поотделно по вид и по размер, като това не било в противоречие с постановеното от първоинстанционния съд, а в съответствие със същото. Освен това, Окръжен съд – Разград не бил давал указания на страната в смисъла на установените от Окръжен съд – Добрич нередовности на исковата молба, поради което тези недостатъци на исковата молба не били предмет на обсъждане при обжалване на предходното прекратително определение. В този смисъл не било налице несъобразяване със задължителната сила на определението на горестоящия съд. С тези мотиви е потвърдено първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба на „Петрол холдинг“ АД /н./ на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно приетото съответно в т. 1 и т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивния акт, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Първите два въпроса, обобщени и уточнени от настоящия съдебен състав, така както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, се свеждат до следния процесуалноправен въпрос: За предпоставките за приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК? Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по така поставения въпрос, който е обуславящ, тъй като връщането на исковата молба на касатора е извършено поради това, че същият не е изпълнил дадените му указания за отстраняване на констатирани нередовности. Отговор на този въпрос е даден в последователната практика на ВКС, обективирана в определение № 1057 от 11.05.2023 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1753/2023 год., ІV г. о., ГК, определение № 118 от 23.03.2022 год. на ВКС по ч. т. дело № 430/2022 год., І т. о., ТК, определение № 4397 от 19.12.2022 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3856/2022 год., ІV г. о., ГК, определение № 60099 от 12.07.2021 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1810/2021 год., І г. о., ГК, определение№ 99 от 09.06.2017 год. на ВКС по ч. гр. дело № 749/2017 год., І г. о., ГК, определение № 157 от 27.03.2013 год. на ВКС по гр. дело № 540/2012 год., ІІ г. о., ГК, определение № 171 от 06.10.2017 год. на ВКС по ч. гр. дело № 2616/2017 год., ІІ г. о., ГК, определение № 60205 от 03.06.2021 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1593/2021 год., ІV г. о., ГК, определение № 360 от 27.06.2011 год. на ВКС по ч. гр. дело № 7/2011 год., ІІІ г. о., ГК, читираните от касатора определения и др. В тази практика, която се споделя от настоящия съдебен състав, е прието, че при наличието на нередовности на исковата молба, дадените от съда указания за отстраняването им трябва да са достатъчно ясни и точни; да са конкретни, пълни и изчерпателни; че исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, когато такива указания не са изпълнени; указанията се считат за изпълнени, когато с тях се отстраняват точно и напълно констатираните от съда нередовности. Указанията за отстраняване на нередовности могат да бъдат точни, когато са законосъобразни, предпоставка за което е наличие на нередовности, които съдът е установил правилно и съответно е указал как да бъдат отстранени. И обратното – когато ищецът не е допуснал нередовности в исковата молба, указания за отстраняването им не могат да бъдат точни и законосъобразни и като последица от това не възниква правомощие за връщане на исковата молба. В разглеждания случай въззивният съд е потвърдил определението за връщане на исковата молба, като е приел, че Окръжен съд – Добрич /след като делото му е било изпратено по подсъдност на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ – съобразно определение № 330 от 20.06.2024 год., постановено по гр. дело № 270/2023 год. по описа на Окръжен съд – Разград/ многократно е оставял без движение исковата молба на ищеца „Петрол Холдинг“ АД /н./ с указания за конкретизиране на претенцията за обезщетение за имуществени вреди в размер на 9 000 000 лв. Същевременно въззивният съд не е съобразил, че предмет на преценка в предходно отменително определение на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК по ч. гр. дело № 1602/2024 год., ІІІ г. о., ГК, е наличието на нередовности на исковата молба на посочения ищец и че това определение, с което е прието, че исковата молба отговаря на всички изисквания за нейната редовност, има задължително действие. Според разпоредбата на чл. 278, ал. 3 ГПК, постановеното определение по частната жалба е задължително за долустоящия съд. При отмяна на обжалваното въззивно определение неговите последици, както и тези на потвърдения с него преграждащ развитието на производството първоинстанционен акт, се заличават с обратна сила, като се заменят с правните последици на определението на ВКС и долустоящите съдилища са длъжни да се съобразят с тях. Процесуалните действия, които при обжалването са приети от касационната инстанция за неправилни, не могат да бъдат повтаряни /определение № 119 от 11.07.2017 год. на ВКС по ч. гр. дело № 2233/2017 год., ІІ г. о., ГК, определение № 422 от 09.12.2013 год. на ВКС по ч. гр. дело № 6832/2013 год., II г. о., ГК, определение № 429 от 08.08.2017 год. на ВКС по ч. т. дело № 1401/2017 год., I т. о., ТК, определение № 2174 от 30.04.2024 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1382/2024 год., III г. о., ГК, определение № 4006 от 12.12.2023 год. на ВКС по ч. гр. дело № 2651/2023 год., III г. о., ГК, определение № 4451 от 29.12.2022 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3650/2022 год., І г. о., ГК и др./. Следователно като е изследвал отново редовността на исковата молба на „Петрол холдинг“ ОД /н./ и е приел, че дадените от първоинстанционния съд указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК са били дължими, въпреки че този въпрос е разрешен от ВКС с определението по ч. гр. дело № 1602/2024 год., ІІІ г. о., ГК, въззивният съд е постановил процесуално незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а длетото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд