Определение № 29 от 27.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3408/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Г. Б. срещу решение № 2858 от 07.05.2020 г. по гр.д.№ 16812 от 2018 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, II-ри брачен въззивен състав, с което е отменено решение № 480827 от 03.09.2018 г. по гр.д.№ 65743 от 2016 г. на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 84 състав и вместо него е постановено друго решение за отхвърляне на предявения от К. Г. Б. срещу Х. А. П. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.23, ал.1 СК за признаване за установено по отношение на П., че Б. е изключителен собственик на следния недвижим имот: жилище със застроена площ от 93,88 кв.м., находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] представляващо самостоятелен обект с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-4 от 09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, заедно с принадлежащите към него избено помещение № ..... с полезна площ от 4,98 кв.м. и 6,410 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване пълномощникът на касаторката сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Счита, че решението противоречи на посочена от касаторката практика на ВКС по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други- не приема и да обоснове крайните си изводи, като посочи доказателствата за тях, включително като изложи и съображенията, поради които не възприема съдържащите се в част от събраните доказателства данни ?

2. Ако докладът по делото е неточен или непълен, длъжен ли е въззивният съд да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и укаже на страните за необходимостта да ангажират съответните доказателства /чл.146, ал.1 и 2 ГПК/, независимо от липсата на оплакване в отговора на въззивната жалба ?

3. Покрива ли доклада по делото процесуалните изисквания за съдържание, ако в него не са изведени обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения, кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, ако доказателствената тежест е разпределена твърде общо, както и ако липсват ясни указания за кои факти страната не сочи доказателства ?

4. Писмено изявление на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има ли характер на признание и притежава ли това признание доказателствено значение ? Следва ли това признание да бъде обсъдено от съда и установения с него факт съобразен при формиране на правните изводи ?

5. При отхвърляне на иск за пълно преобразуване на лично имущество в придобита през време на брака вещ, съществува ли за съда задължение да се произнесе за наличие на частично преобразуване ?

6. От кой момент тече срока за отговор на исковата молба в хипотезата на връчване съгласно чл.47 ГПК- от момента на изтичане на срока за получаване на книжата от канцеларията на съда или от момента на реалното им получаване от страната ?

Освен това, счита че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния въпрос:

7. Представлява ли изявлението на продавача по нотариалния акт, че е получил продажната цена в брой от съпруга, твърдящ преобразуване на лично имущество, доказателство за наличието на необходимите парични средства и вложението им в имота от този съпруг ?

Не на последно място се твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

В писмен отговор от 29.09.2020 г. пълномощникът на ответника Х. А. П. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Софийския градски съд да не бъде допускано. Претендира и за присъждане на направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на касационната жалба и по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба e допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.23, ал.1 СК, въззивният съд е приел за безспорно установено, че процесният апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] е закупен на 19.02.1993 г. /по време на брака на страните К. Г. Б. и Х. А. П./ за сумата 135 534 лв. Прието е за установено и че към датата на закупуването на този апартамент ищцата К. Б. е разполагала с лични средства в размер на 144 000 лв. /4 000 лв. по договор за дарение от родителите й от 14.03.1986 г., 65 000 лв. от продажбата на неин личен апартамент в [населено място] и 75 000 лв. по договор за дарение от родителите й от 10.02.1993 г./. Искът е отхвърлен, защото въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала, че именно тези нейни лични средства са вложени при закупуването на процесния апартамент в [населено място]. Съдът е достигнал до този извод, въпреки че в отговора на исковата молба ответникът Х. П. е признал, че сумата 65 000 лв., получена като продажна цена на личния на ищцата апартамент в [населено място], е била вложена в закупуването на процесния апартамент в [населено място] и въпреки събраните по делото писмени и гласни доказателства за това обстоятелство.

С оглед на тези мотиви на въззивния съд, налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по четвъртата група поставени от касаторката правни въпроси: Писмено изявление на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има ли характер на признание и притежава ли това признание доказателствено значение ? Следва ли това признание да бъде обсъдено от съда и установения с него факт съобразен при формиране на правните изводи ? Приетото в обжалваното решение по тези въпроси противоречи на посочената от касаторката практика на ВКС- решение № 475 от 08.06.2010 г. по гр.д.№ 1311 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 249 от 27.12.2011 г. по гр.д.№ 1037 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 49 от 12.03.2015 г. по гр.д.№ 5062 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., в които е прието, че изявление на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти, има характер на признание; че това признание има важно доказателствено значение, поради което съдът е длъжен да го прецени с оглед на всички обстоятелства по делото и да съобрази установения с това признание факт при формиране на правните си изводи.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение